Петте тайни на дишането   

1.   Дишане и енергия.

Още преди хиляди години древните лечители са знаели – дишането позволява на човек да се опознае по-добре, да възстанови енергийните запаси на организма. Човек се състои от 75 трилиона (75 000 000 000 000) клетки и всички те трябва да дишат, получавайки по този начин не само кислород, но и прана – жизнена енергия, без която животът ни е немислим. Установено е, че получаваме само 10% от енергията  чрез храната, а останалите 90%  – от околната среда предимно чрез дишане.  Именно дихателните упражнения в съчетание с разумен метод на лечение позволява на човек да се лекува.

 2.   Дишане и висша нервна дейност. 

Необикновените свойства на дишането са добре известни на психотерапевтите и психолозите. Дишането на уравновесения човек се отличава от дишането на човека в състояние на стрес. Именно дихателните упражнения помагат да се справим с редица проблеми на цивилизацията – синдром на хронична умора, агресия, спадовете на настроението. Пациентите, които за пръв път попадат при психотерапевт получават като първа задача работа над дишането, защото за решаване на каквито и да е проблеми на първо място е нужно спокойно състояние. Нормалното и балансирано дишане дава именно тази възможност – да се постигне спокойно състояние. Между дишането и емоциите съществува обратна връзка: ако дишаме в радостно темпо, след известно време ще почувстваме радост. По същия начин може да се предизвика тъга, тревога, даже страх. На всяка емоция съответства собствен дихателен ритъм.

 3.   Дишане, младост и здраве.

Дихателният ритъм има голямо значение за спортистите. Най-високите постижения в спорта са невъзможни, ако не умееш правилно да дишаш. Контролът и подходът към естествено и правилно дишане увеличава два до четири пъти ефективността на тренировките. Буквално след месец човек започва да прави неща, които, влизайки за пръв път в залата, изобщо не е могъл да прави и да понася натоварвания, които не би могъл да понесе и след два месеца, ако не работи с дишането.

 4.   Коварният кислород.

Когато вдишваме дробовете се разширяват и алвиолите, нежните мехурчета, от които са съставени дробовете ни,  се разширяват и напълват с въздух. След това чрез кръвта   кислородът постъпва в клетките, където се извършват окислителни реакции, необходими за обмяна на веществата. И тук  учените от цял свят са стигнали до интересен извод: кислородът, който е толкова важен за живота и жизнените процеси, може да бъде смъртоносно опасен враг за нашето здраве. Науката нарича това ПАРАДОКС НА КИСЛОРОДА. Оказва се, че кислородът е една от най-силните отрови на планетата. Той, също   като Двуликия Янус, от една страна притежава токсични свойства, а от друга страна е изиграл колосално важна роля в процеса на еволюцията на живата природа. Активните форми на кислорода в организма на човека играят изключително важна роля в патогенезата и водят до редица заболявания. Ние правим 1000 вдишвания в час, 24 000  в денонощие, 9 000 000 на година.  Съвсем опростено можем да си представим нашия организъм като огън – в него изгарят хранителните вещества и произтича реакция на окисляване. Колкото по-бързо и повече кислород постъпва в организма, толкова по-бързо този огън ще изгори. По такъв начин можем да свържем дишането  с продължителността на живота. И още едно наблюдение на учените – колкото по-бавно и спокойно дишаш, толкова по-дълго живееш. Сравнете: кучето прави 40 вдишвания в минута, човек –  17, а костенурката – 1-3 в зависимост от вида. Кучето живее средно 20 години, човек – 70, а костенурката – почти 500. В тези закономерности е скрита още една тайна на дишането. Не сте ли се замисляли защо най-много дълголетници има в планинските райони, където жителите дишат разреден въздух?  Оказва се, че всеки от нас в началото на жизнения си път почти не се нуждае от кислород. В моента на зачатие и в първите минути на бремеността яйцеклетката се намира практически в безкилсородна среда и според ръста плодът се развива в кислороден лимит. Това прави възможно и раждането във вода. Нали бебето 9 месеца се учи да живее в условия на хипоксия (понижено съдържание на кислород). 

5.   Лечебният въглероден двуокис.

В началото на миналия век великият руски физиолог Бранислав Вериго е показал изключително важната роля на въглеродния двуокис в процесите на пренасяне на кислорода в кръвта. Именно въглеродният двуокис възпрепятства образуването на активи съединения на кислорода и защитава клетките от разрушаване, а неговият дефицит води до различни заболявания – дихателни, ендокринни, на сърдечно-съдовата систма, на костно-мускулния апарат, нарушаване на обмяната на веществата и енергийните реакции. Най-неприятното е, че ние имаме рецептори, които реагират с огромна чувствителност и даващи сигнал „Тревога!’” при  липсата на кислород, но абсолютно отсъстват рецептори, които да реагират на пониженото съдържание в организма на въглероден двуокис. В дробовете на здравия човек нивото на СО₂  трябва да бъде постоянно – 6,5% и в  изследванията  единствено   този показател  отличава болния човек от здравия. И с никакви лекарства или хранителни добавки, с никаква физиотерапия и процедури не е възможно да се влияе на този показател. Съдържанието на СО₂  в организма може да се регулира единствено с тренировка на дишането. Това може да се прави от човек във всяка възраст.

 Най-великата тайна на нашето дишане е в това, че мъдрата природа ни е дарила със способността сами да се лекуваме, да удължаваме живота си и да развиваме възможностите на своя организъм. Човекът е единственото същество на планетата, което може съзнателно да управлява дишането си. Остава само да се възползваме от това, което по право ни принадлежи – да работим над себе си, да се вслушаме в опита на дедите ни.

Нека се възползваме от уникалната възможност да контролираме дишането – 

да ценим всяко вдишване,

с любов да изпращаме всяко издишване,

наслаждавайки се на дълъг и щастлив живот!

Превод от руски Петя Стоянова