Живот в Сега

Животът винаги се случва в настоящето. И все пак често го подминаваме. Тревожим се за утрешния ден, скърбим за вчерашния или фантазираме как биха могли да бъдат нещата. Но какво ще стане, ако настоящето е точно това, от което се нуждаете? Ами ако всяко преживяване, с което се сблъсквате в момента, е момента, който е важен за растежа ви?

Настоящето никога не е случайно. То ви носи точно онези уроци, срещи и предизвикателства, от които се нуждаете в този момент от живота си, за да продължите напред. Когато му се отдадете напълно, се появява естествен ритъм. Спирате да се борите с това, което е, и започвате да се движите с това, което идва. Това е същността на вътрешния мир и истинския растеж. Когато не се придържате към този ритъм, растежът ви застоява. Пропускате уроците, които са предназначени за вас точно сега.

Вътрешното дете, което никога не си тръгва

Кой наистина живее в настоящето? Детето. Детето е напълно погълнато от играта, от усещането за момента, без да се тревожи за бъдещето или миналото. То живее с цялото си същество. Ние носим способността да бъдем напълно настоящи в себе си по природа.

Докато растем, се научаваме да потискаме това дете в себе си. Обществото, водено от постиженията, очакванията, отговорността и страхът вземат връх. Заменяме естественото си присъствие с умствени проекции: „Ами ако се обърка?“, „Какво все още трябва да постигна?“, „Кой съм аз, ако не направя достатъчно?“

Страхът отдръпва съзнанието ни от настоящето. Вътрешното дете замлъква и се скрива. По този начин губим контакт със самия живот. Той се заменя с идеята за това какъв трябва да бъде животът и какви трябва да бъдем ние, като възрастни .

Обратно към детското си аз

За да стигнем истински до настоящето, не е достатъчно просто да бъдем „осъзнати“. Трябва да се задълбочим. Трябва да се научим да живеем отново с вътрешното си дете. Да знаем, че някъде в нас все още живее вътрешно дете, не е достатъчно; то трябва отново да стане наш център. Това означава: да преоткрием чувството си за удивление. Любопитството си. Способността си да се потопим изцяло в нещо, без постоянно да мислим за това какво следва.

Но едно дете може да бъде свободно и безпристрастно само ако се чувства в безопасност и обичано. То се нуждае от майка, която го цени, и от баща, който го вдъхновява и защитава. Къде намирате тази любов, ако родителите ви вече не са там или самите те са толкова изпълнени със страх и тревога, че не биха могли да дадат тази любов и може би никога не са я давали?

Вашите космически родители

Приемете, че любовта съществува и че като възрастен можете да я откриете отново, или може би за първи път, на по-дълбоко и по-универсално ниво.

Нека Земята бъде вашата майка. Почувствайте как тя винаги ви носи, как ви подхранва с красотата, спокойствието и безкрайното си търпение. Излизайте често сред природата. Седнете до дърво. Слушайтее вятъра. Оставете се да бъдете обгърнати от нейната безусловна любов. Земята винаги е тук. Тя не съди. Тя ви приема точно такива, каквито сте. Майката Земя е жива и ви обича.

Нека Небесата, със слънцето, звездите и безкрайната вселена, бъдат ваш баща. Погледнете нагоре през нощта и почувствайте необятността. Същата тази безкрайност живее и във вас. Звездите ви напомнят за вашата собствена божественост, слънцето за вашия вътрешен огън и сила. В тази бащина енергия намирате напътствие, вдъхновение и доверие, че всичко е точно както трябва да бъде.

Когато се отворите за тази майчина и бащина любов, която винаги е била навсякъде около вас, се случва нещо магическо. Вашето вътрешно дете се осмелява да излезе отново. То се чувства в безопасност. То се осмелява да играе отново, да се удивлява, да чувства и да бъде.

Почувствайте любовта и се превърнете в детето, което винаги сте били.

И тогава се връщате в настоящето.

Четене на книгата на живота ви в правилния ред

Да бъдете в настоящето не означава да стоите неподвижно. Това означава да следвате пътя си в правилния ред. Вие преживявате книгата на живота си такава, каквато е предназначена да бъде четена: страница по страница, глава по глава, без постоянно да прелиствате напред или да се връщате към вече прочетени пасажи.

Тогава животът ви се разгръща по естествен, плавен начин. Решенията стават по-лесни. Синхронността се увеличава. Чувствате се отново живи, вместо да се чувствате преживени.

Да бъдете в настоящето означава да следвате собствения си път: не пътя, който другите са ви прокарали, не пътя на страха или очакванията, а пътя, който се разгръща под краката ви, докато вървите.

Настоящето не чака. То винаги е било тук.

19 октомври 2026 г.

© Герит Гилен