Какво се случва с мозъка ти, когато си напяваш в продължение на 60 секунди

Татяна Черниговская

Проведох следния експеримент: помолих група хора да изтананикат коя да е мелодия на глас само за 60 секунди. Просто да тананикат.

Знаете ли, какво се случва с мозъка им за това време? Активира се прифронталната кора, усилва се връзката между лявото и дясното полукълбо и се понижава нивото на кортизола (главния хормон на стреса). И това, което е най-удивителното, при хората с тревожни разстройства мозъчната активност се промени така, сякаш са приели леко успокоително за 60 секунди - без таблетки, без медитация, без специално оборудване, просто тананикане. Вие сега мислите: твърде просто, за да е истина.

Точно това и искам да ви покажа. В края на този разговор ще знаете, какво се случва с вашия мозък в момента, когато слушате или напявате мелодия дори тихо, дори за себе си. Вие разбирате, защо това просто действие затруднява едновременно няколко невронни системи, и вие получавате обяснение на това, което, вероятно, вече сте чувствали интуитивно, но никога не сте могли да формирате с думи. Това не е история на музиката, това е история на това как работи мозъкът ви. И тя е сложна и интересна, какво мислите. Занимавам се с невронауки и психолингвистика вече няколко десетилетия.

За това време аз разбрах едно нещо, което никога не престава да удивлява. Мозъкът принципно не прави това, което ние очакваме от него. Мислим, че мозъкът е компютър, който обработва информация по една задача в даден момент. Логично, последователно, предсказуемо.

Това e удобен модел и той почти напълно не e верен. Мозъкът - това не е компютър, това е оркестър. Когато започвате да тананикате мелодия, в този оркестър едновременно започват да свирят инструменти, които нямат никакво отношение към друг.

Двигателна система, слухова кора, лимбична система (която отговаря за емоциите и паметта), системата за възнаграждение, дихателния център реагират и всичко това заради един прост звук.

Но ето какво е важно да се разбере преди всичко - защо мозъкът изобщо така реагира на тананикането? Отговорът се намира на много по-дълбоко ниво, отколкото изглежда.

И той променя това как ще гледате най-обикновените неща в живота си. Да започнем с това, което се случва физически.

Когато тананикате, създавате вибрация.

Това не е метафора, това е буквална физическа вибрация в тъканите на вашата глава, шия и гръден кош. И тази вибрация стимулира блуждаещия нерв.

Блуждаещият нерв - това е един от най-дългите нерви в тялото на човека. Той започва в ствола на мозъка и се движи надолу през шията, гръдния кош до най-вътрешните органи. И той е главният кабел на парасимпатичната нервна система, тази система, която казва на вашето тяло: "Може да се отпуснеш – няма опасности". Е, когато тананикате, вие буквално ръчно активирате отшумяването на стреса.

Изследванията показват, че тоничната активност на блуждаещия нерв и доколко той работи добре в състояние на покой, е насочено към психическото здраве, способността да регулира емоциите, устойчивостта към стреса. Хората с висок тонус на блуждаещия нерв по-лесно се възстановяват след шок. Те по-малко реагират на провокациите, в тях работи по-добре имунната система и можете да подобрите този тонус с тананикане. Но ето къде започва настоящата история. Блуждаещият нерв - това е само първият слой, защото едновременно с него се активира и още нещо друго. И именно това обяснява, защо ние изобщо пеем от гледна точка на еволюцията.

Има хипотеза, която аз намирам една от най-вълнуващите в невронауката.

Пеещият човешки глас се появи преди езика, преди думите.

Антропологът Робин Данбор от Оксфорд предположи, че колективното пеене е изпълнявало при древни хора същата функция каквато взаимното почистване на козината при приматите – то е било начин за изграждане на социални връзки и за поддържане на доверието вътре в групата.

Когато работите с някой, вашият мозък регистрира това като сигнал, този човек е ваш. Съвместното пеене синхронизира сърдечния ритъм на участниците. Това е доказано. След няколко минути от началото на пеенето сърдечните ритми на хористите започват да съвпадат. Те буквално се синхронизират физиологически.

А когато пеете сам, мозъкът ви имитира това социално състояние.

Активира се и системата окситоцин, хормонална привързаност, доверия, връзка.

Вашият мозък възприема пеенето като събитие, което трябва да се случи с други хора и реагира, съответно, дори ако сте сами в стаята. Това обяснява нещо важно. Защо на много хора им е по-лесно да пеят, отколкото говорят за своите преживявания? Защо в терапевтичните практики пеенето се използва за работа с травми? Защо инстинктивно напяваме, когато ни е тревожно или когато искаме да успокоим бебе?

Но ето какво се случва по-нататък, и това е тази част, която ме порази повече от всичко. През 2017 г. групата на финските невроучени проведе изследване. Те сканираха мозъка на хора, след като са слушали музика и откриха, че те са обработили музиката в мозъка - това не е специална специализирана област.

Това практически целият мозък. Слуховата кора, двигателната кора, система за възнаграждение на мозъка, лимбическата система, зоните, свързани с паметта, с вниманието, с езика. Музиката не се обработва в едно място, тя се разгъва веднага в целия мозък. И това е ключов момент, когато четете мелодия, а не просто я слушате, активацията на тези зони е още по-силна. Защо? Защото добавяте моторния компонент. Вашият мозък едновременно планира движението на работата на ларинкса, дишането, слуша собствения си резултат, сравнява го с вътрешния образец и коригира в реално време. Това се нарича сензомоторна интеграция. Сензомоторната интеграция - това е именно което укрепва невронните връзки. Мозъкът запомня по-добре всичко това, което той е направил, а не това, което той е наблюдавал.

Сега обяснявам, защо това има пряко отношение към паметта. Структурата на хипокампуса, която отговаря за формирането на нови спомени, работи в тясна връзка с амигдалата, центърът на емоциите. Информацията, украсена с емоции, се запомня несравнимо по-добре от неутралната информация. Пеенето - това, е, емоционален процес по определение. Даже ако просто измислите нещо невнятно, вашата лимбична система вече е задействана. Вие създавате емоционален контекст и всичко, което се случва около този момент, се запомня по друг начин. Но ето какво искам да кажа по-нататък, защото до този момент ние говорихме само за физиологията, а настоящият въпрос е друг.

Има нещо, което повтарям отново и отново – мозъкът не е орган на мисленето.

Мозъкът - това е орган за оцеляване.

Той не е проектиран да решава уравнения или да чете Толстой. Той е проектиран за да останете живи в този опасен свят. Всичко останало е страничен ефект. Удивителен, невероятен страничен ефект. И именно затова мозъкът така добре реагира на пеенето. Пеенето  - това е многостепенен сигнал. Той казва нервната система: "Аз дишам равномерно ". Значи нищо не ме застрашава.

Той казва на лимбичната система: "Аз съм в социалния контекст. Аз не съм сам". Той казва на моторната система: „Аз съм в движение. Не съм се парализирал от страх". Той казва на системата на възнаграждения, че това, което се случва е добре, защото мозъкът интерпретира ритмичното предсказуемо поведение като безопасно.

Всички тези сигнали заедно създават състояние, което невроучените наричат регулирането на нервната система. Вашият мозък излиза от режима на опасност и преминава в режим на възстановяване. А в режим на възстановяване протичат много конкретни неща. Подобрява се работна памет. Това е тази памет, която поддържа информацията веднага, докато вие мислите. Изследванията показват, че дори 5 минути пеене преди изпълнението на умствена задача подобряват нейното решаване.

Намалява се броя на грешките при вземане на решения. Докато  стресът заставя мозъка да премине към опростени автоматични реакции. Пеенето намалява стреса и мозъкът отново получава достъп до сложното мислене и обработка на езика.

Това е особено интересно. Областите на Брока и Вернике – мозъчните области, отговорни за речта – се активират при пеене по същия начин, както и при говорене. Именно затова логопедите използват пеене с пациенти, които имат нарушение на речта. Мозъкът, който не може да говори, понякога може да пее, защото музикалният път към тази зона остава открит, когато речевата зона вече е блокирана. Почакайте, това означава, че тананикането задейства тези зони, които и говоренето. И това означава, че тук теорията се превръща в нещо конкретно, първо, ако се чувствате тревожни, не медитирайте насила.

Просто тананикайте нещо – коя да е мелодия, тихо, дори беззвучно.

Просто вибрация със затворена уста. 30 секунди и вашият блуждаещ нерв вече започва да отговаря. Второ. Ако ви е необходимо да се съсредоточите преди да решите сложна задача 5 минути пеене или тананикане, намаляват тревожността и подобряват достъпа до работната памет. Това не е ритуал, а физиология. Трето. Ако се опитвате да запомните нещо, пробвайте да го изпеете на глас. Буквално мозъкът запомня информация, свързана с движението и емоциите, несравнимо по-добре, отколкото голия текст.

Студентите, които пеят формули или думи на чужд език, ги помнят по-добре. Това не е защото те използват правилата, по които мозъкът работи. Четвърто. Децата знаят това инстинктивно. Погледнете кое да е бебе. То мънка, пее и издава звуци постоянно. Ние се отучваме да правим това, тъй като културата на възрастните ни казва: "Това е несериозно, това е остатък от детството,“ Но мозъкът не знае, че това е несериозно. Мозъкът знае само това, че вибрацията активира блуждаещия нерв, че ритъмът възстановява нервната система, че пеенето отваря вратите на паметта и говора. Културата греши, но мозъкът не. И ето, че не мога да престана да се удивлявам след всички тези години, но най-простите неща се оказват най-дълбоките. Когато слушате любимата си мелодия, вие не просто убивате време, вие разговаряте със своя мозък на езика, който той разбира по-добре от всичко останало. Но има още един аспект, за който искам да кажа, и той, моля ви, е по-важен от всичко казано до сега. Ние живеем в епоха, която обожава сложността. Ние търсим сложни решения за сложни проблеми.

Фармакологически протоколи, когнитивно-поведенчески алгоритми, невроинтерфейси, приложения за мозъка. Всичко това съществува и част от това работи. Но мозъкът е еволюирал милиони години без всичко това. И за тези милиони години той е изработил собствени механизми за регулиране, възстановяване, обучение. Пеенето е един от тях, един от древните механизми.

Изследвания върху практиката на тонизиране – при която човек издава един-единствен звук, само мм или а – показват, че 20 минути от тази практика на ден понижават кръвното налягане, намаляват възпалителните маркери в кръвта и подобряват качеството на съня.

Това са клинически измерими ефекти.

Има и несубективни усещания за числата в в анализите. Медицинската академия на вокалното изкуство в Лондон проведе изследване с пациенти с болестта на Паркинсон.

Пеенето в хор подобрило в тях двигателния контрол и говора. У хората с деменция пеенето активира спомените, които са мислели за загубени, тъй като музикалната памет се съхранява в други структури на мозъка.

Това говори за нещо много важно. Мозъкът - това не е монолит, това е система на системите. И когато един път е затворен, друг може да се окаже отворен. Пеенето - това е един от тези пътища, които остават почти винаги отворени. 60 секунди тананикане. Започнахме с това. И за тези 60 секунди вашият мозък успява да активира блуждаещия нерв, да намали кортизола, да пусне системата окситоцин, да задейства моторните, речеви зони, зони на паметта, система за възнаграждение и да излезе от режима на опасност в режим на възстановяване. Това не е магия, а невробиология. Мозъкът е най-сложният обект във Вселената. Убедена съм в това.

И при това той реагира на такова просто нещо, като звука на вашия собствен глас. Може би си струва да го послушаме?

Превод на www.my-spirala.net

https://www.youtube.com/watch?v=dQrBhgjhh1Y