Глава четиринадесета:

Краят на ученичеството на Хамилкар

 

Питагор и Хамилкар бяха пуснати на свобода от качилият се на престола Дарий.

На прощаване Дарий каза на Питагор:

- Сега аз съм цар! Аз ще завоювам целия свят, но преди това ще ти позволя да следваш своя път!

- Защо освобождаваш мен и моя другар?

- Ако продължа да ви слушам, няма да мога да осъществя това, което съм замислил! Вземи всичко, от което имаш нужда! Ще заповядам да изпълнят всички твои указания, ще ти дам кораб, гребци и всичко необходимо. Ти и твоят ученик вече не сте пленници! Вие можете да избирате своя път!

… В залива на град Тир два кораба, готови да вдигнат платна, чакаха заповед за отплаване.

Двамата – Питагор и неговият ученик Хамилкар – стояха на брега. Питагор каза:

- Да, ако Дарий беше станал наш ученик, в историята на Земята биха се променили много неща… Но всяка душа има свободна воля! И, дори виждайки провала на всички грандиозни замисли, човек може да принуждава друга душа да прави правилен избор!

- Сега бих искал да отпътувам заедно с теб, Питагор, и да ти бъда помощник във всичко!

- Аз също бих искал това, Хамилкар! Но Висшата Воля е друга. Сега ти сам ще започнеш да правиш в своята страна всичко, което набелязахме!

Разбери, приятелю мой, че от теб също зависи достъпът на много хора до тези знания! Ако всеки от нас започне да прави това на родната си земя, ще можем да направим повече, отколкото ако сега двамата с теб започнем да действаме заедно.

Напред, Хамилкар! Ние винаги ще бъдем заедно, макар и телата ни да се намират далече едно от друго!

Създавай за човечеството на Земята това, което ни е поръчано! И знай: нашият труд няма да отиде напразно! Невъплътените Учители, Които сега познаваш и дори Онези, Които още не познаваш, ще ти помагат във всичко!

Намери смелост в света на мрака, войните и нравственото разложение да възславиш Истината, Красотата и добрите нрави и да ги направиш желани! И Съвършенството на душата ти, в Слияние с Твореца ще означи целта на живота на всеки човек!

Да, няма да е лесно да се говори за нравственост, когато дори така наречените „богове“ в легендите на много народи, лесно вършат престъпления, стремят се към господство едни над други, убиват, предават, наказват хората според своите капризи…

Но човечеството има толкова голяма нужда от това, което ние с теб трябва да разкажем на хората!

Ти ще водиш своите ученици от малкото пространство със сърдечна тишина, в която Бог става явен, към великия безграничен Прозрачен Покой и към Божествения Огън, в Които индивидуалното „Аз“ се влива в Единното Ние на Съвършените!

За посветените има ненарушими Закони на живота:

  • те вече не живеят за себе си,
  • те вече не възприемат това, което се случва с тях от гледна точка на индивидуалното човешко „аз“,
  • те живеят тук, в тела, за да се изпълняват Волята на Изначалното: да се усъвършенстват душите, да се показва на хората Мъдростта, Любовта и Красотата на Божественото Съзнание,
  • те винаги оценяват случващото се от гледна точка на Единството с Изначалното,
  • те прибягват до сила само в пълно съответствие с Неговата Воля,
  • те са готови да приемат смъртта на телата си заради Неговото благо,
  • те не използват Силата, с Която живеят в Единение, за спасение на телата си,
  • те са винаги готови да преминат изцяло от материалния свят в Божествената Светлина, но остават тук, сред хората, единствено за да им носят даровете на Божественото Знание!

Ти можеш – от познатото вече от теб Единство – да се научиш винаги да живееш така!

Желая ти успех, мой верни приятелю! Желая ти успех, Хамилкар от Картаген!

Аз не се прощавам: защото земните разстояния не могат да разкъсат Единството, в Което пребивават Достигналите!

Този, в който гори неугасимо Огънят на Творящата Божествена Любов, вече е неотделим от Единния!

Край

Превод от руски Темелко Темелков