Глава тринадесета:

Във Вавилон

 

Керванът с пленници и ценности стигна до Вавилон.

Всички магове и жреци, пленени в Египет и другите царства, бяха настанени в няколко помещения, които имаха изход към вътрешен двор с малко езеро, цветя и няколко портокалови дървета. Но всичко това беше изолирано от външния свят със стени и охранявано от стражи.

- Впрочем, нашата нова тъмница е достатъчно удобна, аз очаквах нещо по-лошо – каза Питагор в отговор на възмутените възгласи на жреците, които не се зарадваха много на това място.

Тук са държали много пленени преди това магове, гадатели и целители.

Питагор беше приветлив с тях, но немногословен.

Само с един от тях – астроном и математик – той водеше понякога дълги беседи за движението на звездите и планетите, за законите на съотношенията, изразени в числа и формули, за геометричните фигури, които могат да служат за символи на Безкрайното.

Понякога Хамилкар се опитваше да вникне в същността на техните беседи, но скоро разбра, че неговите познания в тези области са недостатъчни, за да разбере в дълбочина онова, което те обсъждаха.

Когато с известно огорчение каза това на Питагор, той го успокои:

- Сега за теб съвсем не е задължително да разбираш законите за движението на звездите и математическите изчисления. Главното знание, което ти овладяваш е за развитието на душата и Божествените Закони на Цялото. Съсредоточавай своите усилия на главното, а всички останали знания ще се откриват лесно пред теб, когато имаш нужда от тях.

… Така в медитаци и беседи мирно течеше техния живот. А във външния свят събитията се случваха едно след друго. Макар и трудно, до пленниците проникваха новини от там. И тези новини обещаваха промени.

Цар Камбис, навлизайки навътре в Африканския континент, претърпял няколко сериозни военни поражения. Много от неговите воини загинали от глад, жажда и болести. В същото време в неговите разширяващи се владения растяло недоволството, възниквали смутове.

Мидийският жрец Гаутама започнал да се представя за убития от Камбис Бардия, брат на Камбис. Той завзел властта отначало в Мидия, а след това започнал опити да подчини и другите земи, влизащи в завоюваната от персите огромна държава, която започнала да се разпада.

Камбис взел спешно решение да прекрати завоевателните си походи и да се върне, за да накаже Гаутама.

Но скоро пристигнало известие за внезапната смърт на Камбис.

Носили се различни слухове за „гнева на боговете“, наказали Камбис за разрушваването на някои светилища и храмове в завоюваните от него земи. Носели се също слухове и за магия, направена от Гаутама, и за това, че копието, с което Камбис случайно се ранил сам, възсядайки коня си, било отровено от заговорници.

… Един млад персиец от знатен род на име Дарий, който имал родствени връзки с Кир, баща на Камбис, и създател на империята на персите, започнал често да поглежда към пленените жреци и магове. Той явно търсел начини да свали Гаутама от трона и за тази цел искал да си осигури помощта на маговете. Омръзнало му било да слуша ласкателните предсказания на астролозите, обещаващи му величие и власт над целия свят. И той предложил на всички жреци и магове да покажат своето майсторство.

Дарий наблюдавал с интерес тези демонстрации на магическа сила.

Например, един от жреците с лекота заставял изпадналите в транс роби да изпълняват всякакви негови указания.

Наблюдавайки това, Хамилкар си спомни за черния маг, с който някога се срещаше. Този маг притежаваше огромна груба сила за въздействие върху хората. Той умееше да парализира и подчинява на своята воля волята и способността за мислене на по-слабите души. Колко лесно те ставаха роби на неговата сила!... Да подчинява хората на магическата си сила и да извлича от това всякаква полза – такова беше „умението“ на този маг. Тогава Хамилкар беше изгубил немалко сили, за да се откопчи от упоритото и натрапчиво внимание на този човек…

Това, което демонстрираше тукашният жрец, беше слабо подобие и напомняше по-скоро на хипноза.

Друг жрец показваше на Дарий как може да причини болка на роб от разстояние и без оръжие.

Питагор наблюдаваше случващото се, без да се намесва и с неодобрително мълчание. Но с това той все по-силно предизвикваше интереса на Дарий, който вече беше чувал от спътниците на Питагор за многото случаи на проява на неговата сила по време на пътуването на обоза с пленниците из Египет.

След известно време Дарий реши да направи опит да се сближи с Хамилкар:

- Ти си умен и разбираш, че на мен са ми нужни силни и предани хора! Ти можеш да станеш мой съюзник! Твоите сила и знания могат да ми помогнат да се кача на трона! Ти предизикваш възхищение дори у воините с външност на гиганти-атлети! Освен това говори се, че владееш магията! Такъв човек като теб може да бъде безценен помощник на управника! И аз няма да ти остана длъжен! Гаутама, този недоучен маг, който дойде на власт с измама, не е достоен за нея!

- Ти си прав, Дарий! Гаутама не е достоен да бъде управник! Но има различни начини да се побеждава. Нима искаш да вземеш властта с помощта на убийство? Или имаш намерение да започнеш да прилагаш черна магия срещу същата тази магия на злото?

Какъв ще бъде резултатът след това? Нима мислиш, че това може да донесе добро на тебе и всички народи, които мечтаеш да управляваш?

Ако по свое желание използваме силата на душата, за да управляваме други хора, ние се лишаваме от правото на Божествено Покровителство! Та нали само Боговете имат право да се разпореждат в такава степен със съдбата на хората! В частност, Те забраняват на хората да приемат самостоятелно решения за развъплъщението на други хора!

… Тогава Дарий се обърна към Питагор:

- Защо ти, Питагор, мълчиш, когато другите толкова се стремят да ми се харесат и да станат мои помощници, показвайки толкова явно своите умения? Кажи: защо не покажеш и ти своята сила? Много съм слушал за твоето могъщество! И за умението ти да познаваш бъдещето… Кажи: ще управлявам ли Персия?

- Да, има голяма вероятност да седнеш на трона на персийските царе…

Но не това е важното, а това, какъв управник ще бъдеш!

Бих искал да ти покажа не чудеса, не магическа сила, а превъзходството на доброделта над злонамереността! Бих искал също да те науча, как да станеш велик и мъдър управник, който народът обича, а не тиранин, който държи в страх подвластните му хора!

Но как да науча този, който не иска да се учи?

Ето, току що загина Камбис: царят, който се страхуваше от заговор от брат си и заповяда да го убият. Камбис завоюва толкова много царства, погубвайки, осактявайки, лишавайки от имущество много хора! А умря, лишен от власт, така и ненасладил се на плодовете от своите победи… Не е ли това ярък пример как злото поражда зло?! Така, в частност, към човека, в неговата съдба, се връща всичко, което той е направил: като въздаяние за това, което e извършил.

Но ти дойде при мен, с надеждата да намериш сила, за да погубиш мага Гаутама! Ти събираш съратници за заговор и убийство! Затова аз засега ще почакам -  с надеждата, че може би някога ще дойде и моя ред да те обучавам на праведност…

… Дарий все по-често идваше и слушаше Питагор, проявявайки явен интерес, когато Питагор разказваше за силата и възможностите на човека.

Но отново и отново Дарий питаше само за това, как да стигне до властта:

- Аз искам да бъда велик управник! Великите знаят своите цели и не се спират пред нищо! За тях не са преграда дори погубените по този път животи на техните поданици! За това говори примерът на всички успешни управници! Народите не може да се държат в подчинение само с мир и доброта! Великите управници трябва да притежават и сила!

- Онези управници, за които говориш, не са велики, а само примитивно егоцентрични и властолюбиви хора! Те могат да бъдат повече или по-малко добри и справедливи, или пък, напротив, зли и жестоки. Но всички те, незнаейки Истината, продължават да се заблуждават! И техните цели съвсем не са велики, макар и да им се струват такива! Те мечтаят само да владеят хората и да им заповядват.

Но, кой действително може да бъде наречен Велик? Единствено Този, Който живее, опирайки се на „Сърцето на Земята“ и държи в Своите Божествени Ръце всички животи, усещайки всяко същество на върха на пръстите на безчетното множество Ръце на Единното Цяло!

Истинските Велики са съединили Своето Величие с Безкрайността на Цялото, със Силата, управляваща цялата вселена! Те вече владеят всичко и не се нуждаят нито от поклонение, нито от слава, нито от земно богатство!

И Те управляват мъдро хората, ако съдбата, изпратена от Божественото Начало, ги постави начело на царствата!

… Но Дарий не приемаше всичко онова, което би могъл да приеме, ако искаше:

- Ти си непоправим в своята наивност, о Питагор! Не разбирам как твоите знания могат да съжителстват с мечти за нереалното, утопичното?!

Благослови ме, о Велики, за моите малки дела,  защото аз имам намерение само да завоювам този свят, който се разкрива пред мен тук, на земята!

- Това, за което мечтаеш, Дарий, е силна власт над хората, поклонение и почести…

Но твоята власт би могла да бъде не само силна, но и мъдра!

Божествените Учители на човечеството помагат за осъществяването само на дела, даващи хармония и добро! Те търсят онези сподвижници, които се стремят да обединят своята любов със вселенската! Постепенно Те дават на такъв Герой на Духа възможност да възприема Божествената Сила и да се съединява с Нея.

Ти познаваш Учението на мъдреца Заратустра. То, в основата си, би могло да бъде обединяващо за много народи, защото в него се говори и за Единното Божествено Начало – Бога-Създател на всичко, Бога на Мъдростта, Бога на Доброто, Бога възприеман като Божествен Огън. В това Учение се предписва също необходимостта от запазване на доброта, законност, справедливост.

Защо ти самият не искаш в своя живот да следваш хубавите неща, които има в това Учение?

… Опитите на Хамилкар и Питагор да заинтересуват Дарий от идеите за духовно преображение на обществото, за които досега бяха говорили само помежду си, продължиха няколко месеца. Но Дарий… ту пламваше във възторг от мечтата за просвещение и внедряване на идеите за добрите нрави, ту помрачняваше от мислите си за несъвпадението между това, на което учи Питагор и това, което Дарий страстно желаеше…