Глава дванадесета:

Пирамидата е „Огън отвътре“

Медитация на Атланта Тот

- Кажи, Хамилкар, за какво мислеше, когато за пръв път видя пирамидите?

- За това, колко големи са силата и мъдростта на тези, които са ги издигнали! Също и за това, че и аз бих желал да постигна тези качества!

- Прекрасно!

Знаеш ли, че думата „пирамида“ на езика на моята страна звучи като „Огън отвътре“? Как мислиш: какъв смисъл са влагали гърците в това название? Някои днес предполагат, че причината за това название, е външното сияние на пирамидите от отразената слънчева светлина… Това е наивно! Но наистина самата дума „пирамида“ пази тайна! Аз говоря сега за медитацията на Тот Атланта „Пирамида“.

Тази медитация се изпълнява на няколко нива.

Обрядите на посвещението в тези тайнства някога са се провеждали във вътрешните помещения на главната пирамида на Египет.

Но същото нещо може да бъде извършено и в нематериална пирамида, състояща се от Светлина и издигната от подвижника или Божествения Учител от енергията на развитата душа.

И така, пирамидата е храм за посвещение на душата. Образът на пирамидата позволява да се проникне във вътрешните скрити покои на Божественото Съзнание. Такава пирамида трябва да бъде огромна! Когато съзнанието ти под формата на пирамида от Светлина се издигне над повърхостта на Земята, то, запълвайки горната част на тази форма, ще можеш да се потапяш в нея по Дълбочина. Това трябва да се изпълни с Божествена тънкост. Така, чрез душата си можеш да израстваш до размери, съпоставими поне с размерите на нашата планета. Нещо повече, може под основата на тази пирамида да познаеш Божествения Съзидащ Огън. И да се разтваряш в Него с душата си, усещайки Неговата Безбрежност!

Многократното повтаряне на тази медитация позволява на душата ти да израстне. В резултат на това животът в Божествения Огън постепенно става привичен за теб.

Този Огън е единен, обединен Пламък на Душите, достигнали висшите светове. Те – Майсторите на Живота се трудят във велико Единение!

Този огън може да бъде издигнат, и тогава Той запълва цялата пирамида отвътре. Той може да бъде привнесен и в тялото на подвижника.

Почувствай тази реалност:

С душите си ние можем да ставаме огромни, подобно на пирамида. Но нали само малка част от създадената в медитацията пирамида се издига над повърхността на Земята. А нейната основна част и „фундаментът“ се намират в Дълбините, в безбрежността на Творящия Огън!

… С времето ти ще можеш да познаеш Божествения Огън и над планетата, а също и тъждествеността на „Това, което е горе, и Това, Което е долу“, изпълнявайки медитацията, скрита в символа на хексаграма. Божественият Тот Атланта ще ти помогне да усвоиш това.

Ще кажа още, че формата на пирамидата може да бъде запълвана не само с Огън, но и с Прозрачен Покой. Това са двете главни състояния на Изначалното Съзнание.

… Сега и докато ходеше Хамилкар се стараеше да съхранява новите състояния, укрепвайки се в тях.

… След няколко дни, когато почти всички в лагера спяха, се случи още едно значимо събитие.

Същата вечер Питагор и Хамилкар беседваха за това, кои Богове на различните народи са реални и кои са само измислица на жреците или персонажи от приказки и митове.

Тази тема беше толкова интересна на Хамилкар, че неговите въпроси нямаха край.

И ето, Хамилкар попита Питагор за Тот Атланта:

- Ти ми разказа за това, че Тот Атлантът е твой Учител. Това самият Бог Тот ли е, Когото твърде много почитаме в Египет? Според легендите Той е бил един от Управниците на Египет в онези далечни времена, когато тази страна е била управлявана от Богове.

- Да, Тот Атлантът е един от Онези Божествени Учители, Които са идвали в тела от плът в много народи и са им носили знания за Висшето. Той е напълно реален!

Тот Атлантът е един от Великите Божествени Наставници, Които ме обучаваха в храмовете на Египет. Той правеше това в тяло състоящо се от Велика Светлина, т.е. без да използва материално тяло. Той ми разкри знания, изгубени или неразбрани от жреците, при които се обучавах тогава. Както и всички Велики, Той не е свързан с необходимостта от раждане и смърт в кръговете на преражданията. И всички Те пребивават винаги във Вечно Единение с Единното Божествено Съзнание.

… В този момент до огъня се приближи Непознат. Той беше минал съвсем близо до стражите, но те не Го бяха забелязали. Той беше невидим за тях.

С велика почит, Питагор стана да посрещне Госта. Хамилкар последва примера му.

Неговото тяло не беше материално, но напълно реално. Мека усмивка, невъзмутим дълбок покой, сияние от целия облик…

- Позволи ми да те запозная с моя Велик Учител – Атлантът Тот! – представи госта Питагор.

Хамилкар беше потресен!

Макар че тялото на Атлантът Тот не беше материално, то се възприемаше като много по-реално, отколкото всичко наоколо!

Атлантът Тот, виждайки интереса на Хамилкар към облика, в който Той се беше явил, поясни:

- В действителност, няма никакъв самосъществуващ „материален свят“! Цялото Творение е създадено от напълно подвижни енергии чрез известно „уплътняване“, позволяващо на обектите да бъдат „проявени“ т.е. възприемани от въплътените същества.

Моето тяло сега е уплътнено дотолкова, че да ти бъде удобно да го видиш. Ако се направи още малко по-плътно, то ще стане видимо и за стражите, а това вече ще бъде излишно.

Въплътените хора обикновено имат ограничено зрение и не са в състояние да виждат енергийните структури, които образуват материалния свят. Най-общо казано, микрочастиците, които се намират в най-плътно състояние помежду си, се усещат от обикновения човек като твърди предмети.

Субстанциите от по-слабо свързани помежду си частици те приемат като течности. Още по-свободно разположените частици – като невидимия за обикновеното човешко око въздух.

Но зад пределите на диапазона, който възприемат телесните органи на човека се разкрива безграничен вечен простор!

Душата може да се научи да вижда Великата Творяща Сила и Нейното Творение на различни нива на тънкост.

Ти вече си запознат с Божествената Светлина и Божествения Огън. Когато ги усвоиш в много по-голяма степен, ти ще можеш да разглеждаш всичко сътворено – оттам, от Дълбините. И тогава ще знаеш, че всичко съществуващо във Вселената е действително Единен Жив Организъм!

Хармонията е Главен Принцип на живота на този Организъм.

Всякакви нарушения на този Принцип се разглеждат като нежелателни и нарушителите рискуват да се окажат несъстоятелни елементи на Цялото.

… Към огъня се приближиха сияещи фигури на Божествени Мъже и Жени.

Атлантът Тот представи на Хамилкар Своите Велики Приятели:

- Птахотеп – Мой съратник от работата в Египет! Той е един от Тези, които също обучаваха Питагор.

Каир – в далечното минало един от Божествените управници на Египет (6).

Имхотеп – велик архитект и скулптор, в добавка към всичките Му други умения. Вие, приятели Мои, трябва в бъдеще да отделите на неговите съвети специално внимание!

… Имхотеп, след мек и величествен поклон, адресиран към Питагор и Хамилкар, се настани удобно до огъня и продължи:

- Да, изкуството е своего рода „мост“ между Божествения и материалния свят. То за много хора е удобен начин да им се поднасят знания. По този „мост“ могат да преминат много души!

А самото творчество учи душите да бъдат подобни на Твореца, който твори всичко в Мирозданието!

Именно творчеството в изкуствата и науките може да стане до голяма степен преход в развитието – към живот на Нашето ниво на битие, сред Нас.

Аз ще ви помагам винаги, когато това е необходимо!

… Приближиха се и други Божествени Учители. Всеки от Тях не само беше в телесен облик, но и със своята огромна Душа, беше подобен на цяло море. Всеки привнасяше в околното пространство Своето сияещо Божествено Присъствие.

Хамилкар едва успяваше да възприеме малко различаващите се особености на Божествените гости: оттенъка на Светлината и състоянието на Любов, Покой, Сила, Величие.

Когато Хамилкар се обърна към Пирагор, видя, че Питагор беше точно такъв, каквито бяха и Те, макар и да имаше тяло от обикновена плът.

После Сиянието на Светлината стана толкова голямо, че материалният план сякаш беше измит от възприятието на Хамилкар. Той се разтвори в Океана от Светлина, състоящ от множество Божествени Души…

После Хамилкар чу гласа на Атланта Тот:

- Това е много полезен опит за теб, Хамилкар! Именно така, във взимноразтворено състояние обикновено пребивават Душите, Достигнали Божественото Съвършенство. И Те създават Свои лични Форми само за действия в по-плътните слоеве на Мирозданието.

Ти можеш да се научиш да ги разпознаваш по тези Форми.

… Има Централен Божествен Огън на Земята, „базиран“ в нейното ядро. Той – в обикновени условия – свързва ядрото на планетата с Всеобщия Божествен Огън.

Ти вече знаеш, че Божественият Огън се състои от Тях – взаимнослятите.

Достигналите Сливане с Единното Божествено Ние се трудят на Земята, насочени към въплътените същества от този Огън. И Те имат в Него Източник на Сила.

Скоро и те ще бъдеш като Тях.

Сега ти получаваш  достъп до Съкровищницата на Божествените Знания, Носители на които се явяват Достигналите. Ти можеш да почерпиш от тук всякакво знание във всякакъв обем.

Тези знания са неунищожими, тъй като се съхраняват от Безсмъртните Души – Носители на тези Знания. Дори когато историята на тази планета отиде в дълбокото минало в историята на вселената, Великите, трудещи се тук и постигнали Единство, ще продължат Своя труд на други планети.

А сега почувствай отново своята единосъщност с Божествения Огън! Нали това стана вече позната за теб реалност!

След това стани Източник на великия Поток от Божествена Любов и Сила!

Вече няма място за твоята лична воля! Може да бъде реализирано само това, което не само е предложено от теб, но и одобрено от Всички!

Твоята съдба сега е нерушимо свързана с Великата Божествена Сила.

Когато човек възсъединява душата си, горяща като огромно Слънце, с Всеобщия Творящ Огън, започва нов етап от Пътя на Достигналият.

Какво се крие зад тези думи? Всеки от нас действа изхождайки от Единното Ние! Това е велика отговорност: винаги да бъдеш Този, който проявява Волята на Единното Ние, а не личната си воля!

… Хамилкар с усилие се върна към възприемането на плътния свят, където се намираше неговото тяло. А така му се искаше да остане завинаги в света на Божествената Любов, Покой и Светлина!...

Питагор го утеши:

- Ти вече се научи да влизаш в Божествената вечност. Те, както и всички населяващи ги наши Божествени Учители, са винаги до нас! Но е необходимо човекът, който живее във физическо тяло, да си изработи умения и навици да възприема винаги двата свята: Божественият, откъдето получава ръководство, знания и сила, и материалният. Именно това ще усвояваме ние с теб в най-близко време.

А сега ти имаш нужда от почивка. Нека да те радва това, че си приет в Божествения Свят като равен, макар и да ти предстои немалко работа, за да стане това твое трайно достижение.

Знай и това, че при разделяне с тялото ти в случай на неговата гибел, познатият от тебе Божествен свят ще стане твоя Обител! Знанието за това ще добави към твоето мъжество и безстрашие радост и покой пред смъртта на тялото, когато тя се приближи!