Глава единадесета:
Танцьорката
Оказа се, че на пътя на кервана с пленниците има малък храм.
Главната жрица излезе и помоли военачалника да не осквернява светилището. Тя беше млада и стройна, имаше мургава кожа и необикновено гъвкаво тяло, тъмнокафявите й очи гледаха воина без страх.
Тя се поклони с достойнство:
- Тук няма съкровища, който биха могли да ви заинтересуват…
- Затова пък има красавици като теб! Можете да платите откуп по друг начин! – отговори военачалника, кикотейки се издевателски опиянен от своята власт.
- Нима не са ви достатъчни робините, които са готови да доставят наслада на вашите тела?
- Вие също можете да бъдете сред тях, стига само да заповядам! – отново насмешливо каза военачалникът. И така, красавице, само тази вечер с мен и твоите жрици и храма няма да бъдат пипнати! Съгласна ли си?
- Не! По-добре да изкарам тази нощ с някой див звяр!
- А, така ли?! Тогава се хващам за твоите думи! Нека това да бъде развлечение за всички! Ти си съгласна да подариш своята любов на див звяр? Така да бъде! Днес ти ще ни развличаш! И ще покажеш на всички, как се люби лъв!
Ако съумееш да го целунеш, без той да те разкъса на части, кълна се пред боговете, ще заповядам да не причиняват вреда на тебе и на твоя храм!
… Хамилкар и Питагор, които имаха право да ходят из лагера, за да лекуват болните, се оказаха наблизо и чуха този разговор.
Хамилкар попита тихо на гръцки:
- Можеш ли да се намесиш и да й помогнеш, Питагор?
- Навярно, ще опитаме да направим това. Но още не е дошло времето. А възможно е тя и сама да се справи…
Ти трябва най-после да разбереш, приятелю мой, че дори притежавайки сила, не трябва да променяме събитията и съдбата на другите хора заради своите прищевки!
Така, ние нямаме право да лекуваме болестта, докато човекът още не е разбрал уроците, поднесените от Висшите Сили. И именно затова ние обикновено даваме на болните отвари от лечебни билки и същевременно се стремим да им подарим разбиране на закона за изцелението на душите, а не връщаме напълно здравето изведнъж подред на всички заболели.
… През това време военачалникът заповяда да се подготви всичко за представлението. Известието за зрелищното развлечение обиколи целия лагер.
Неотдавна воините бяха хванали един лъв и бяха го затворили в голяма клетка, за да попълнят менажерията във Вавилон.
Понякога те устройваха забавления, принуждавайки някои роби да се сражават с лъва.
Но сега в клетката на лъва поставиха младата жрица. Събралите се зрители очакваха с нетърпение, какво ще се случи по-нататък.
Жестокостта, превърната в зрелище, често престава да изглежда престъпна на много хора, извратени етически …
Оттук, оттам се чуваха насмешливи възгласи за това, че тази жрица е предпочела див звяр за „любовна нощ“, вместо храбър воин, и че сега тя ще плати за това.
- Ще видим как ще раздели ложето с дивия звяр! – викаха насмеливо някои.
Оказвайки се в клетката, младата жрица, плесна няколко пъти с ръце и започна да танцува.
Виковете сред зрителската тълпа спряха. Изглеждаше, че лъвът също беше очарован от нейните движения.
Девойката изпълняваше своя танц гъвкаво, със свободни движения на тялото, почти без да се мести. Всички бяха погълнати от танца и наблюдаваха всяко движение.
Лъвът също сякаш беше очарован и не проявяваше агресия. А танцьорката започна бавно да се приближава към звяра.
Питагор се приближи и като застана до клетката, започна ритмично да пляска с ръце. И в този ритъм сякаш всичко се потопи в особено състояние на Прозрачна Светлина, никой не можеше да помръдне нито ръцете си, нито краката си. Само жрицата все повече ускоряваше движенията на гъвкавото си и прекрасно тяло и танцувайки се приближаваше към лъва.
Тя обгърна шията на звяра с ръце за няколко мига и докосна с устни муцуната му. И отново ритмичните й и прекрасни движения очароваха зрителите. Тя направи това три пъти, за да не се усъмни никой в нейното изпълнение.
Питагор отвори вратата на клетката и влезе вътре. Той сложи ръка върху холката[1] на лъва и го изведе навън.
Те се приближиха за малко до военачалника, който беше дал заповед да се устрои всичко това.
Военачалникът не можеше да помръдне, за да извади оръжието си. Той самият за известно време се почувства безпомощен пред дивия звяр…
След това Питагор премина през целия лагер и даде направление на лъва и каза: „Иди си у дома! Ти си свободен!“
Лъвът бавно се отдалечи…
Никой не посмя да попречи на Питагор.
Зрителите и охраната започнаха да излизат от вцепенението си едва, когато Питагор се върна.
Танцьорката се поклони на Питагор:
- Приветствам те, Мъдрецо, знаещ Божествените ритми на вселената!
Военачалникът, съвзел се напълно, извика:
- Какво си позволяваш, гърко? Ако са ти позволили да лекуваш болните, това съвсем не е повод да се разпореждаш със всичко тук! Искаш да се разделиш със живота си ли?
…Питагор каза спокойно и меко:
- Тя нали изпълни всичко, което ти искаше? Сега нали и храмът, и неговите жрици са под твоята защита: защитата на този, който се закълна в боговете, на които се покланя!
Нали е добре, когато дивите лъвове живеят в пустинята, а хората се държат така, че да не се срамуват пред Боговете!
- Да, аз ще удържа на думата си! – неочаквано се съгласи персиецът.
… Вечерта, когато вече целият лагер беше заспал, Хамилкар и Питагор седяха дълго пред огъня. Само стражите понякога си подвикваха в нощната тъмнина.
Жрицата се приближи с тихи стъпки до огъня и ниско се поклони.
- Искам да ти благодаря за помощта, о Велики!
- Казвам се Питагор, а това е моят приятел Хамилкар. Седнете до нас! Днес имаме за какво да си поговорим!
- Казвам се Асенат, - каза името си жрицата.
- Ние също сме ти благодарни, Асенат! Изкуството на танца, който владееш съвършено, ни разкри великата красота на твоята душа! – каза Питагор.
- Но защо лъвът не прояви агресия? Ти ли направи това, Асенат? Или ти, Питагор? – попита Хамилкар.
- Твоят Учител ми помогна… По моите сили е да направя това със всеки див звяр. Но не ми стигаха силите, за да успокоя тази тълпа от хора, все още недостойни да бъдат наричани така…
Всички сили на Мирозданието се подчиняват на твоя Учител, който е единен с Божествата!
- Ти познаваш ли природата на твоята сила, Асенат? – попита Питагор.
- Боговете даряват силата!
- Да, ти си права. Но аз искам да ви разкажа за Божествената Енергия, която може да наричат с различни имена, но която е присъща на всеки еволюционно развит човек.
… И Питагор започна да разказва за Атмическата Енергия Кундалини, която се натрупва в продължение на много земни животи на всяка успешно развиваща се душа в специална „касичка“. И след това тя може да бъде използвана от човека и за творчество, и за напредване по духовния Път.
- Вие двамата сте дошли в сегашното си въплъщение вече като твърде зрели души. Запасът от тази енергия у всеки от вас е огромен. И, нещо повече, вие вече неосъзнато използвате тази Енергия.
Това обстоятелство ти позволи, Асенат, да се научиш да танцуваш така, че твоята съвсем фина сияеща Кундалини да залива всички зрители! А ти, Хамилкар, благодарение на този натрупан Потенциал, си съумял да запазиш чистотата и изтънчеността си, независимо от жестокостта и енергийната грубост на някои жреци, при които си се учил преди това. А сега тази енергия ти позволява да усвояваш и изпълняваш много медитации с Божествена изтънченост.
… След това Питагор им обясни как могат осъзнато да работят с това безценно енергийно Съкровище.
… В лагера беше обявена почивка през следаващите няколко дни, тъй като се очакваше пристигането на още един обоз със ценности, който трябваше да се присъедини към кервана.
Питагор предложи на Хамилкар да използва това време и да разкаже на Асенат всичко, което беше научил по време на обучението. Самия Питагор понякога само добавяше по няколко думи, наблюдавайки с удоволствие своя ученик.
Когато настъпи времето да се сбогуват, Питагор каза:
- Е, сега и ти, Асенат, можеш да научиш на много неща тези, които ще ти изпратят Боговете! Ние всички трябва да Им благодарим за възможностите, които ни бяха подарени през тези дни по Божията Воля!
Бог е Даващият на всички същества, но Той е и Приемащият дарове! Той приема от малки и големи души даровете на любовта. Това са главните „жертви“, нужни на Създателя! А когато душата съзрее окончателно, тя принася в дар на Твореца себе си! Ето плода, достоен за отглеждане в нашите земни животи!
Приемането и отдаването трябва да бъдат в хармония във всяка душа, на което и ниво на развитие да се намира тя. Това й дава възможност да се развива.
Приемането е като празна чаша, готова да бъде напълнена.
После събраното трябва да бъде излято: дарено, отдадено на другите. Едва тогава чашата-душа може да се напълни и да постига нови висоти в знанията и уменията!
Душа, която не е готова да отдава, не може да бъде напълнена с ново знание!
А душа, която не е готова да приема, се отказва от получаването на това, което би могла да дари на другите по-нататък!
Трябва също така да се приемат и по-силните стремежи на малките души към даряване. Този, който не е готов да приеме любов и благодарност от тях, пречи на развитието на добротата в тези души.
Но приемането на благодарности от малките души съвсем не е основание за самовъзгордяване!
Именно даряването на любов постепенно прави волята на човека съвпадаща с Волята на Бог!
[1] Холка – гръбнака между раменете на животното. Там е най-силната и дебела кожа и там захапва майката малкото си, когато иска да го премести. Бел. прев.