Глава десета:
За израстването на душата
Пътят на обоза с пленници сега продължаваше покрай морския бряг.
Мекият монотонен шум от вълните на лекия прибой и свежестта на морския въздух изпълваха с радост. Крясъците на чайките сякаш подчертаваха простора над морето! Залезите и изгревите на слънцето, величието и красотата на цялата природа, бяха пленяващи!
Сега душата на Хамилкар винаги ясно чуваше Питагор, обясняващ упражненията, дори ако тялото му беше неподвижно и не произнасяше думите на глас, когато беше за предпочитане да постъпва така. Устните на Питагор не помръдваха, от лицето му лъхаше спокойно блаженство, но за Хамилкар гласът звучеше отчетливо: Например:
- Такъв простор спомага за израстването на душата! И това е много важно!
Разлей се с духовното си сърце над морската шир!...
Осъзнай, колко огромна може да бъде душата! Ти сега наистина не си просто по-голям от тялото си. Ти си огромен! Стреми се реално да се усетиш над цялата повърхност на нашата планета!
Усещай огромните ръце на душата!...
А сега отиди с душата си там, където в далечината като че ли се съединяват небето и морската шир. Спусни се, все едно че се гмуркаш „зад края на Земята“, зад хоризонта! Там може да познаеш един от входовете към Безкрайността на Свещенния Огън, подобен на безкрайното по размер Слънце!
Чрез сливането с Божественото Съзнание в Аспектите на Светлината, а след това и с Божествения Огън ние самите се учим да бъдем Божествени!
… След известно време, когато Хамилкар усвои и се укрепи в новите състояния, Питагор продължи:
За многото години живот в тяло човек обикновено свиква да се отъждествява с тялото си. Но ние сме души, а не тела! Ние сме живи и без тела! И можем да живеем, без изобщо да сме „привързани“ към нашите телесни обвивки!
„Посмъртният“ живот без тяло, обаче, може да бъде съвсем различен за различните души… Тъжна е участта на онези, които са живели в омраза и страх, били са пленници на своите користни желания! Те се оказват жертви на омразата на по-силни злодеи от тях самите …
Съвсем друга е участта на онези, които са се научили да живеят в любов и светлина във фините светове! Колко е радостно за такива души да осъзнават своята Свобода от материята – в дома на Божествените Светлина и Огън!
Представи си, че вече нямаш тяло. Ти няма къде повече да се върнеш… И сега нямаш друг дом за душата си, освен Дома на Светлината-Огън. Изучи това!
Още: за да не изгубиш възможност да действаш, когато се разтъждествиш с тялото си, ти трябва да се научиш да използваш ръцете на душата си. Тогава те ще носят Силата на Цялото там, където е необходимо да Я насочиш. Всевиждащи са дланите и пръстите на такива ръце!
А формата на съзнанието, подобна на тялото, само че гигантска, е привична за нас и затова е удобна също и в най-фините светове.
Ние можем да сформираме своя нов гигантски Божествен Облик именно от Светлината на своята душа! Опитай!
От Океана Божествена Светлина ти можеш да се издигнеш като планина от Светлина, издигаща се над морските простори. И сформирай също своето лице, ръце, торс!
Обликът от Светлина с огромни размери често се използва от Божествените Души за общуване с въплътените хора, които имат способност да виждат душата.
Такъв Облик, способен да действа, е много перспективен както за оказване в бъдеще на помощ на въплътените хора, без да притежаваш тяло, така и за сегашните ти усилия по усвояване на Божественото битие.
Впоследствие това Тяло от Светлина ще стане твое вечно Тяло. Когато е необходимо да общуваш с въплътените хора неговият размер ще може да се променя, а светимостта му - малко да се уплътнява.
А сега енергиите, от които се състои твоето материално тяло ще се преобразяват, обожествяват, а през това време твоят център за възприемане на Мирозданието ще бъде в Тялото от Светлина. В това тяло е реално да се живее и да се възприемат най-фините светове.
За взаимоотношенията си с плътния свят ти ще проявяваш всичко необходимо през своето материално тяло.
Дори ти, който в предишни животи вече си се докоснал до тези състояния, няма да можеш да усвоиш казаното от мен за един ден. Но без упражнения лесно се губят и вече отработените преди това умения. Затова трябва да се трудиш, да усвояваш новото дотогава, докато то не стане естествено свойство на душата ти.