Глава Осма:

Горичката от ливански кедри

 

Един ден обозът с пленниците спря в горичка с ливански кедри. Това беше възхитителен по своята красота оазис!

Никой дори и не можеше да си мечтае за такова място за почивка по време на дългите дни изморително ходене по каменистата и прашна пустиня под палещите лъчи на слънцето.

… Тези кедри са се появили на света преди много столетия. Въздухът сред тях беше прозрачен и наситен с особен аромат на гореща смола и хвойна.

Хамилкар и Питагор успяха да се настанят много добре под сянката на огромен кедър, намиращ се малко настрана от останалите дървета. Той беше по-висок и по-мощен от другите. Възможно беше той да е родител на многото дървета, израснали в съседство.

Хамилкар си спомни детството…

Точно такъв кедър растеше в градината на храма, където пастрокът му го беше дал за възпитание след смъртта на майка му.

Хамилкар тогава се оказа лишен от родителска любов. Той се чувстваше толкова самотен в света! И този кедър-великан тогава стана за него най-големият му приятел. Тогава Хамилкар обичаше само него! И кедърът също му отговаряше със своята чудна любов.

Понякога Хамилкар стоеше с часове до това дърво и мислено му разказваше, като на най-добър приятел, за своите беди. Покоят на кедъра го изпълваше, а неговите детски скърби вече не изглеждаха толкова непоносими. В такива часове силата, величието и вътрешната чистота на дървото, като че ли ставаха негова същност.

Когато порастна и се научи на много похвати за работа със съзнанието, на които тогава го обучаваха жреците, Хамилкар започна да вижда огромна мека светлина, излъчвана от кедъра на голямо разстояние. Тази светлина, ако душата се съедини с нея, му помагаше да се очисти от негативните емоции и да влезе в състояние на дълбок покой. Като че ли сам Хамилкар ставаше подобен на огромното дърво, растящо в този материален свят вече много хилядолетия… И нематериална Сила се издигаше от дълбините по ствола до всяка игличка… Покоят и любовта изцеляваха…

Сега, от позицията на новите знания, получени от Питагор, Хамилкар с радост откри, че мощта на това дърво-чудо не беше измислица на неговите детски фантазии.

Кедърът-великан, до ствола на който те седяха, притежаваше подобни свойства. С негова помощ, ако насочиш към него своята искрена любов, беше възможно да се напълниш с фина светлина. Или беше възможно да изпълниш със своята любов цялото пространство, напълнено с енергията на кедъра – и там където бяха клоните, и там където бяха корените, и далеч наоколо…

… Хамилкар разказа на Питагор за своя детски опит. А Питагор, както обикновено, виждаше с вътрешния си взор и усещаше цялата пълнота и тези детски преживявания на Хамилкар, и това, което може да даде на бъдещите ученици такова общуване на съзнанието с дървета, притежаващи фина сила.

- Прекрасно Хамилкар! Днес ти добави още едно съкровище в касичката на нашите знания!

… Хамилкар се изуми от това как самият Питагор, бидейки негов учител, толкова лесно беше готов да се учи от своя ученик.

 Той мислеше за това, как мъдростта на Питагор се съчетаваше с неговата удивителна скромност! Неговото величие изобщо не притесняваше тези, които бяха до него!

Питагор каза:

- Телата на хората са обкръжени от енергийни обвивки. Те могат да се видят със зрението на душата, ако тя се настрои на такова възприятие. Подобни обвивки имат всички същества, които са въплътени в тела. Те могат да се нарекат „пашкули“.

Такъв „пашкул“ от светлина съществуа и около този кедър. Той може да помага на работата с енергиите вътре и около нашите тела.

Неотдавна аз ти обяснявах за очистващите движения на енергиите по траектории, задействащи основните енергийни канали в нашите тела. Тези движения на енергията по каналите вътре в гръбначния стълб и в предната страна на тялото са твърде благоприятни за такова очистване.

А тук, до тези дървета, е много удобно за осъществяване на такива движения в разширеното пространство около тялото. Тези упражнения са лесни за изпълнение и очистват много ефективно.

А когато всички енергии в тялото и „пашкула“ са чисти, душата лесно може да започне да се учи да излиза от тялото и да расте и се разширява във вселенските простори – във фините и най-фините зони.

Така от работата върху вътрешните енергийни структури на тялото можеш да извършиш плавен преход към такова израстване на душата, че тя да стане несравнимо по-голяма от размерите на човешкото тяло.

… Хамилкар, усещайки с наслада силата на своето съзнание, направи няколко завъртания на светлинните енергии около тялото си на голямо разстояние в пространството. Това беше доста приятно!

Питагор продължи:

- Сега ти изпълни този прийом като някакво упражнение за очистване. И това беше доста добре! Така, чрез очистване на енергиите в тялото и в „пашкула“, могат да се лекуват или предотвратят много болести.

А сега опитай отново да почувстваш този кедър, но като жив приятел: така както някога си правил това в детството си. И тайните на Мирозданието ще се разкрият широко пред теб!

… Хамилкар се засрами от своето внезапно възникнало отношение към кедъра – само като (даващ му) възможност да усвои поредното упражнение…

Той отбеляза за себе си, как усещането за собствените успехи провокира към нарастване на високомерието и усещане на себе си като по-значим от всичко около него…

Той отново се съедини със съзнанието на кедъра. Но сега напълненото с емоцията на любовта сливане се случи на по-фино ниво и предизвика състояние на блаженство.

Хамилкар неволно навлезе по-дълбоко – в Светлината на Божественото Съзнание…

След известно време Питагор продължи:

- Усещането за взаимната свързаност на всичко съществуващо е много важно!

Единният Божествен Организъм расте и се развива в цялата вселена, включително и нашата планета.

Ако това разбиране стане присъщо на хората, то знанието за взаимовръзката и ценността на всичко живо, включително всяко голямо или малко същество, ще помогне да се създаде основа за нравствено възприемане на света и на собствения начин на живот.

Мисля, че в нашата бъдеща Школа би трябвало да има такива дървета! Те ще помогнат на много души да порастнат в количествено отношение и да се учат на очистване и покой!

Запомняй тези духовни практики – за твоите бъдещи ученици!

…Хамилкар отново и отново оставаше поразен от широкия обхват на възприятието на Питагор, на всичко, което се случваше с него, всичко ново, което му се откриваше!

Той забеляза, че Питагор винаги създаваше в хармонична последователност все нови практики, формирайки по този начин проект за дейността на бъдещата Школа.

Понякога на Хамилкар му се струваше, че тази Школа на Питагор вече съществува: толкова ярко и вдъхновено му разказваше Питагор за своя замисъл!