Глава седма:

Вътрешно безмълвие

 

Сега Хамилкар посрещаше всяко утро с радостно предусещане за общуване с Живата Божествена Светлина!

Любовта сега се изливаше по естествен начин от духовното му сърце към всички същества.

Тази любов, която сега можеше да дарява на всичко наоколо, и ответната Любов на сякаш познатите най-накрая от него Божествени Баща и Майка, го обкръжаваха, срещаха и потапяха в новия живот в Светлината!

Обучението му при Питагор продължи:

- Сега е необходимо да усвоиш умението да общуваш в тази Светлина с конкретни Божествени Души! Така ще можеш да се научиш да възприемаш Знанията, които винаги са готови да споделят с нас Тези, които знаят много повече от нас!

За да възприемаш Божествените мисли, трябва да очистиш и да успокоиш своя ум. А за това трябва да се научиш на вътрешно безмълвие.

Само по този начин ти самият можеш, в най-фините светове, да станеш тази Светлина, тази Любов и тази Прозрачна Светлина, които сега познаваш.

Великото Божествено Съзнание разкрива Своите Тайни само на онзи, който се е научил да слуша, постигайки мълчанието на собствения си ум.

- И е възможно да нямаш свои мисли, съвсем да не мислиш?

Впрочем, когато те видях за първи път, ми се стори, че ти като че ли носиш със себе си Тишина, някакъв особен Покой… Как правиш това?

- Като начало, потопи се в пространството на духовното си сърце. Научи от личен опит, че можеш да продължиш да ме чуваш, без да нарушаваш концентрацията в главата си. Ти можеш да чуваш чрез съзнание потопено в духовното сърце! Засега за това ще ти помагат ушите на материалното тяло, но в бъдеще ти ще съумееш да ме чуваш дори тогава, когато между нашите тела има море. Но това – по-късно, а сега – слушай и върши!

И така, необходимо е да напуснеш трите горни чакри, където обикновено умът мисли и оценява събитията. Той е присъщ на тази част от твоята душа, която живее, скрепена с материалното ти тяло.

Но премествайки съзнание си в сърдечния център, което вече умееш, ти попадаш в пространство, където отсъства потокът от неукротими мисли.

Именна така, по този лесен начин, можем да заставим ума си да мълчи!

Но за Сливане с Божественото Съзнание и за възприемане на знания от Божествените души е необходимо също така постоянно да съхраняваш присъщото за Тях ниво на изтънченост.

Грубото не може да проникне във финото и стане едно цяло с него!

Въздухът, пълен с прах не е годен за дишане! Водата, смесена с мръсотия, не е годна за пиене!

По същия начин неочистената от груби включвания и низки състояния душа не е способна да възприема крайно изтънченото, Божественото!

Ще повторя: грубото не е в състояние да се слее с финото!

Ти можеш да се научиш на Единение с Тях единствено привиквайки към Тяхната Изтънченост! Винаги помни това!

А вътрешната тишина помага да познаеш това.

Хората създават звуци. Природата също е изпълнена със звуци. Множество звуци достигат и сега до нашя слух: шум, произведен от човешките тела, копитата на конете, скърцането на каруци, далечните звуци на морските вълни, заливащи брега…

А Божественото Съзнание в Неговото Обиталище е Притежател на абсолютна Тишина.

За да познаеш това, е необходимо да започнеш да слушаш Прозрачната Тишина с напълно очистено и разширено духовно сърце.

Нека твоята любов да обхваща все по-голямо и по-голямо пространство!

Така ти ще познаеш Прозрачния Покой на Божественото Битие, пребиваващ във всичко.

В това състояние можеш да чуваш Изначалното!

А след това и да се разтвориш в Него!

Първата степен на такова съединие – това е познаване на състоянието „не-аз“.

Ето например всеки звук, произведен от теб. Той се разпространява също както кръговете във водата, предизвикани от хвърлен камък, се разпростират все по-далече и по-далече. Неговата природа е проявление, излъчване на собственото ти „аз“ от твоя център.

А сега възприеми обратния процес. Сега слушай!

Докъдето стига душата ти, ти си обхванал с духовното си сърце просторите и над пустинята, и в дълбините на планетата, и далече зад нейните граници… И ти чуваш всичко, което се случва там, а самият ти си неподвижен, прозрачен, все едно си празен отвътре. Тебе предишния, който си бил в центъра, почти те няма: ти си разтворен във всички останали същества.

Душата има ръце! Потапяй се с тяхна помощ все по-дълбоко, като в дълбината на океана…

Там Живата Тишина на Дълбините те обгръща от всички страни и те изпълва със Себе си…

… Великият Океан от Тишина и Сила изпълни със Себе си всичко наоколо и проникна в тялото на Хамилкар.

Хамилкар или се чувстваше като целия Океан, или се рееше в недрата му…

Какво ще се промени, ако сега останеше без тяло? Аз съм като Океана - нали няма да престана да съществувам!...

… Но все пак не успя да задържи това състояние дълго.

Питагор продължи с обяснението си:

- Ти трябва да изучиш това състояние много добре! Защото Великата Тишина и саморазтварянето в Нея позволяват да се очисти душата от всички примеси на неистина и да възприема Гласа на Божественото!

Подвижникът чува ясно гласовете на Божествените Учители, ако зададе въпрос и се потопи в тази Тишина.

Той дори може да види в Светлина лицата на онези Велики, Които са готови да му окажат помощ. За да стане това е необходимо мисленето да се очисти напълно от себелюбие, включително и горделивост. А великите деяния стават реализуеми, едва когато мисленето на душата се съедини с Божественото Мислене! Тогава тялото става инструмент за проявление в материалния план на онова, което изисква Божествената Воля.