Глава пета

Свобода

 

Питагор беше за Хамилкар баща, учител и приятел! Никога преди това в живота на Хамилкар не е имало такова нещо!

Той беше израснал без баща и не помнеше майка си. Тя била от знатен финикийски род. В младостта си се влюбила в един нубийски принц, който станал баща на Хамилкар. Но тази взаимност не продължила дълго: по волята на родителите им те били разделени.

Омъжили майката на Хамилкар за знатен и богат човек. Тя живяла съвсем малко след това… След нейната смърт пастрокът дал детето за възпитаване в храм.

Оттогава Хамилкар винаги е бил сам, сам за себе си, без да се доверява на никого.

Той искал да има свобода и сила!

Искал да бъде независим!

Мечтаел дори да стане върховен жрец, защото му се струвало, че така ще се избави от потисничеството на другите хора!

Мечтаел да има сила, която ще го направи неуязвим!

Той не просто мечтаел – той придобивал сила на душата и тялото, учейки се от всички, които му изпращал живота в качеството им на наставници.

Властните и жестоките хора обаче не успели да го научат да бъде жесток. Той се „затварял“ за всички такива хора, стремейки се единствено към получаване на действително ценни умения и знания.

Изучавал също така обрядите, които, уж, трябвало да обезпечат покровителството на „боговете“.  И виждал, как това увеличава материалното благополучие на жреците и съвсем не помага на останалите…

Той търсел Истинския Бог!

Обучавал се за това в много храмове…

Но сега…

Питагор и Хамилкар като че ли живееха в друг свят – света на Светлината и Любовта, а съвсем не в този, в който техните тела бяха пленници. Учител и ученик се намериха един друг!

Всеобхватните знанията на Питагор потресоха Хамилкар! Но най-много го удивляваха меката нежност и грижата на Питагор към всички около него. Цялото пространство наоколо сякаш се изпълваше с Искрена Любов и удивителен покой! Той създаваше тези състояния и ги проявяваше чрез душата си!

… Всеки ден Питагор разкриваше пред своя ученик нови хоризонти:

- Ти искаше да постигнеш свобода, нали Хамилкар?

- Да… Но сега аз се чувствам по-свободен откогато и да било! Аз непрекъснато се стремях нанякъде, търсех… а сега като че ли виждам входа към тази Безкрайна Свобода, в която живееш ти! Остана само да вляза в Нея!

- Мислил ли си по-рано, че има истинска Свобода? В какво се заключава тя?

Стремежът към Свобода…  дълго време води човека от едно робство към други робства. Той може например да смени своята обвързаност с нищетата, с робството на притежаваните богатства: робството на разкоша. Или сменя своето положение на пленник, принуден да изпълнява чужди заповеди, с друг вид плен, заключаващ се във предоставила се възможност да властва и заповядва…

Способността към Истинска Свобода расте в душата бавно!

Хората, в по-голямата си част не са готови за Свободата! Виж: те сами искат някой да им казва как да постъпват, какво да правят. Те обикновено се подчиняват на властта над тях, но при това мразят и осъждат тези, които ги управляват.

Насилието на тираните заслужава съпротива и противодействие.

Но понякога водещи към прогрес начинания на управниците срещат протеста на тълпата, възмутена от „насилието над тяхната свободна воля“. При това, проклинайки и осъждайки управниците, тълпата все пак се подчинява…

А само да се оставят такива хора без водачество и те потъват в мързел и други пороци!

Виж, че всепозволеността съвсем не е свобода!

А леността и безделието разлагат душата!

Такова поведение е участ на малките и слабите души! Но народите се състоят именно от тях. Тези хора са като деца, които трябва да порастнат и станат по-силни, по-добри, по-разумни! Но такова порастване не става бързо. За това са необходими много въплъщения!

Обаче има души, пораснали в много на брой успешни въплъщения, силата и разумът на които превъзхождат значително средните за повечето хора. Те могат да се стремят към независимост и размах в своя живот – например, да ръководят други хора.

И най-добрите от тези души – най-чистите и изпълнените с любов – са способни на големи добрини и  на възвишено творчество за другите! Така се проявяват великите подвижници: например поетите, мъдреците.

Именно зрелите души започват от младини да се замислят за предназначението на своя живот и търсят Истинската Свобода!

Да, Свободата за душата е възможна! Макар способността й да бъде свободна да не съзрява бързо.

Душата може да бъде пленница на собствените си емоции и постъпки, имащи корен в лошите качества.

И затова са необходими нравствено очистване и преобразяване.

Освен това, със своите желания, душите обикновено са здраво привързани към земния, материалния план и освобожаването им от това става много постепенно!

Всяка душа, при въплъщаването си в тяло, се сраства с него на различни нива на тънкост.

Този процес започва още в утробата на майката.

А след като се роди, човек неизбежно се учи да взаимодейства с плътните слоеве на Мирозданието с помощта на тялото си. Другите хора и цялото материално пространство наоколо подбужат към развиване в детето на желания и умения близки до плътните материали слоеве.

Детето се учи да вижда, да усеща и слуша с телесните си органи. С тях то също яде, пие, ходи, говори. Учи се да живее единствено във видимия с телесните очи свят – и него обикновено съвсем не го учат на взаимодействие с фините и най-фините светове, с Божествените светове. Още повече, че животът е в тях. Така става срастването на душата с материалния план.

И тази привързаност не изчезва, а се засилва с растежа и развитието на тялото.

Тя може да намалява единствено благодарение на осъзнат устрем на душата.

Душата може да бъде така свързана със земни мисли, цели, емоции и желания, че става подобна на костенурка, която пълзи по земната повърхност, без да може – по силата на своята природа – да се изправи и да се откъсне от материалния субстрат.

Това обикновено е характерно за младите души. Те трябва да преживеят още много въплъщения в човешки тела, за да поискат свобода от света на материята и да придобият стремеж към духовния свят: към Истинската Свобода, към Божествената Светлина!

На следващата степен душата може да се устреми към висша Цел, а земното да й служи само за здрава опора. Така тя се уподобява на човек, който крачи хармонично: той мести краката си по земята последователно, вдига единия си крак от земята, едва когато другият вече е стъпил на нея. Едното му стъпало винаги е на земята, докато другото търси нова опора. Такава душа, движейки се напред, се опира здраво на земното и затова може да опознае и усвои много повече неща в своето духовно развитие.

А когато, силно порастнала и набрала мъдрост в редица въплъщения, се носи стремително към Истинската Цел, отхвърляйки от живота си всичко излишно, ненужно, тогава тя се уподобява на бегач, който стъпва на земята, само за да придаде ускорение на тялото си! За нея всичко материално сега е само онова минимално необходимо нещо, което ще й помогне да натрупа сила и мъдрост заради достигането на главната Цел. И скоро такава душа може да се научи да бъде напълно свободна от всичко земно!

Тогава, подобно на птица, душата като че ли се рее над плътния материален план, без да се нуждае от земни опори за своето движение. И Свободата, позната в Единение с Цялото, това е велика Победа!

- И какво: възможно ли е съвсем да не зависи от материалния свят? – попита Хамилкар.

- Да, това е възможно! Има Такива, Които умеят дори да управляват материята – и своето тяло, и всички други материални обекти. Това могат да правят Тези Божествени Съзнания, Които са се съединили със Силата и Волята на Цялото и са обожествили своите тела, т.е., направили са ги безсмъртни!

Душата е способна да се слее със света на Прозрачния Покой и Божествения Огън!

Нещо повече, и тялото може да бъде преобразено чрез тези Състояния! Тогава самата материя става Дух и тялото няма да познае смъртта, както е казал Великият Атлант Тот!

Така са живяли хилядолетия в безсмъртни тела Великите Учители на хората на Земята. Свободни и вездесъщи, Те живеели в тела в продължение на векове, но не зависели от телата и земните обстоятелства. Те са решавали съдбите на цивилизациите, по Волята на Изначалното Съзнание!

Но засега ние с теб ще устремим своите усилия не към безсмъртното тяло, а към пълната свобода на душата!

Свободата на Безсмъртната Душа, Нейната Божественост – това е за теб сега първата значима реална Цел!

Неотменимо право на душата е да израстне до Богочовек!

Свобода от робството на телесната плът и Единение с Божествената Светлина, постигнати със собствената воля на душата – това умение може да придобие онзи, който се стреми към тази цел и е готов за това!

Притежавайки материално тяло, подвластно на душата, да порастне до Бог!

И това е реалност! Мнозина са изминали този път. Това са Онези, Които ние можем да виждаме и чуваме във Великата Светлина на Цялото! Те са Души достигнали Пълнотата на Божестеността!

Те са представени като Единство на МножествотоЕдинното Ние на всички Достигнали. Те произхождат от Единството на Изначалното Цяло и носят в Себе си Творящия Огън! Те могат с пълно основание да се нарекат Богове, тъй като Те са единни с Изначалното Божествено Съзнание!

Но да преминем към практически стъпки!

Ти знаеш много неща и имаш силна душа. Ти скоро ще постигнеш освобождение на душата си от плътното, материалното тяло. И ще познаеш онзи Прозрачен Покой, Който става достъпен чрез успокояване на ума и велико безмълвие!

Аз мога да ти покажа Истинската Свобода! Ти, като душа, вече си само частично свързан с тялото. И скоро ще познаеш способността на душата да живее напъло освободена от тялото. При това тялото остава напълно живо и дееспособно!

Ти вече притежаваш мощна, чиста и силна енергия както в тялото, така и далеч извън неговите предели. Упражненията в магията на жреците са развили в тебе и воля, и сила. И размерът на твоята душа вече е твърде солиден! Но ще ни се наложи да започнем от самото начало, за да създадем в тебе източник на фина нежност и любов!

Това е единственото, което позволява на душата да се развива правилно! Грубата сила задължително води до път без изход!

Душата трябва да бъде чиста, за да се обучава осъзнато под ръководствота на Всевластните Богове!

Кажи, Хамилкар, ти мислил ли си за това, къде може да бъде главното съединение на тялото, душата и Божествената Светлина?

- Не. Не съм размишлявал за това. Мен са ме учили, че мисълта на човека, неговото намерение и сила на волята са основата на магията.

- И все пак, има място, където могат да се съединят човека и Океана от Великата Сила на Бог, даващ живот на всичко! Това е духовното сърце на човека!

То не е в материята на тялото, не е в органите, не е в мозъка, не е в белите дробове, не е в материалното сърце или в костите. Но първоначалното място на този център е в гърдите: примерно там, където човек усеща своя център при дишане. Именно затова в традициите на някои духовни школи се отделя такова внимание на дихателните упражнения.

В този сърдечен център човек има възможност да познае какво e това любов.

За това е необходимо да се научиш да се преместваш в този център.

Почувствай себе си в този сърдечен център. Това място е като прозрачна сфера, която може да се разширява до безкрайност.

Опитай да се потопиш изяло в тази сфера като в някакво прозрачно кълбо, стените на което се разтягат, разширяват се от движението на твоите ръце – ръцете на душата.

Опитай се да погледнеш на света от този център!

 

… С известно усилие Хамилкар се потопи в пространство от светлина в своите гърди. Това пространство като че ли започна да се разширява от движението на ръцете на неговото съзнание. И състоянието на душата му се промени! Любов и радост изпълниха Хамилкар, сякаш се отвори врата към света на Светлината! Какво блаженство беше да обичаш и да усещаш, че си обичан! Сякаш Божествените Майка и Баща го бяха прегърнали и приели в Своя свят! И като че ли паднаха оковите, сдържащи любовта и нежността, които винаги са били в него, но той не им позволяваше да се проявят навън!

Питагор продължи:

- Нека твоята първа крачка да бъде: от този център на душата да изпратиш любов на всички души, които обитават Мирозданието! Насочи такъв поток напред и изпращай любов, блаженство, нежност, мир и покой! Почувствай как Висшата Сила – съгласувано с теб – дарява тази Светлина и нега, подобно на слънчев вятър, който обхваща огромно пространство и струи свободно Своя безкраен Поток към всички същества на Земята!

Прекрасно!

Сега насочвай този поток последователно във всички посоки. Вляво, назад, вдясно. Нагоре, надолу…

Усещаш ли, че сега си съединен с Божествената Светлина?

Не всеки може да направи това от първия път!

Но всекидневното изпълнение на тази настройка - изпращане на любов от този център на душата - е необходимо, за да направиш душата си по-фина и да се научиш да бъдеш любящ!

Ти си дошъл в този свят вече познавайки Божествените състояния. Но в предишното си въплъщение не си успял да постигнеш всичко, което е необходимо, за да се удръжиш в Единния: не са ти достигали сили. И поради това в този живот си се стремил и търсил, без сам да разбираш, че Свободата е тази, която те влече…

 

… Хамилкар едва чуваше словата на Питагор. Толкова голямо беше щастието от усещането на Божествената Любов!

Ето го това, което търсеше през целия си живот! Оказва се, че е трябвало да търси това блаженство от Съединяването с Божественото Съзнание вътре в своето духовно сърце! Оказва се, че било лесно да отвори широко вратата към Истинската Свобода! И, може би, да остане завинаги в това състояние на Сливане!

Но скоро Хамилкар изгуби това усещане…

Питагор го утеши:

- Новите състояния на душата не се укрепват от първия път, дори ако са били познати преди това.

Умението да чувстват в гърдите си своето лице, включително очите, устните може да помогне на онези, които за първи път стъпват на това стъпало, да усвоят живота в духовното сърце. На духовния свят може да се гледа от духовното сърце или пък като се обръща погледа на съзнанието назад. И тогава просторите на Божествената Светлина ще бъдат до теб, точно зад гърба ти!

Когато душата встъпи във взимодействие с Божествената Светлина и Хармонията на вселената, за такъв човек настъпва нов живот!

Умението да се живее с духовното сърце не може да навреди на никого!

И това лесно начално упражнение ще помогне също на твоите бъдещи ученици!

- Ученици?

- Да, след като усвоиш това, на което мога да те науча, ти ще си длъжен да подариш получените знания на други хора!

Това е задачата, която ние с теб трябва да изпълним на Земята!

И колко лесно е да се направи тази първа крачка по духовния Път! Всеки, който се стреми към Добродетел и е приел в живота си истинските нравствени устои, е необходимо да го изпълни!

А след това трябва да усвоиш умението да управляваш своите емоции.

О, само ако пожелаеха хората да разберат колко проста и значима е тази истина: Любовта е Силата на Бог във вселената! Любовта е единствено възможният Пряк Път за постигане на Божественото и Сливане с Творящата Сила на Бог!

Превод Темелко Темелкова