Глава четвърта
Съдба
След историята с излекуването на Хамилкар Питагор стана почитан заради изкуството му на лечител. Към него започнаха да се обръщат за помощ и знатни перси.
Веднъж един от персийските военачалници, в обкръжението на няколко въоръжение воини, се приближи до мястото, където почиваха пленените жреци, сред които бяха Питагор и Хамилкар.
Когато воините наобиколиха Питагор, Хамилкар гледаше на случващото се с известна тревога, готов да се намеси и защитава.
- Не се вълнувай: не съм в опасност, - успокои го Питагор.
До знатния персиец, който се приближи към Питагор, стоеше един от неговите роби и държеше клетка със сокол.
Персиецът заговори:
- Ето виж, гърко! Преди време аз прострелях този сокол и исках да го дресирам да ми ловува. Но раненото крило така и не заздравява. Говорят, че ти си голям лечител? Така че покажи своето изкуство! Или няма да можеш да излекуваш птицата? Ако не може да се излекува, ще се наложи да го опека на шиш, вече за нищо друго не става!..
Питагор отвори клетката.
- По внимателно, гърко! Тази твар кълве болезнено, впива нокти и е готва да избяга при всяка възможност! И тогава ше се наложи да го гоня из цялата пустиня, - закикоти се персиецът.
Но соколът доверчиво се прехвърли върху ръката на Питагор. Той ласкаво поглади сокола и му каза нещо на гръцки… Няколко движения на лекуващата ръка и птицата, уверено разперила криле, литна във въздуха.
Излекуваният сокол се рееше в слънчевото небе, като че ли благодареше на своя лечител!
- Какво направи?! Защо го пусна?!
- Не си заслужава да правиш зло на никого! Всеки живот е свещен! В Египет соколът Гор е символ на Божеството, което управлява животите и съдбите на всички същества! Приеми за голям късмет освобождението на малкия крилат жител на пустинята! Неволното спасение на живота на тази птица може да подобри твоята съдба! В следващото сражение ти щеше да бъдеш тежко ранен и до края на дните си щеше да се мъчиш в плен. Но сега имаш възможност да избегнеш тази участ!
Ти помоли ли ме да излекувам птицата? Аз направих това! Нещо повече, аз почти те избавих от плачевната участ на роб. Ако сега ме разбереш, в следващото сражение ще бъдеш леко ранен, но ще избегнеш плена!
Ти можеш да ми благодариш за спасението или да ме проклинаш за загубата на сокола. Това ще бъде твой избор и този избор също ще промени живота ти.
Състоянието на омраза или благодарност, всякакви други състояния и мисли на човека също са твърде значими за формирането на неговата съдба в близко и далечно бъдеще!
Персиецът беше толкова учуден от случилото се, че у него дори не възникна желание да се ядоса:
- Ти можеш да предвиждаш бъдещето? Може ли такава дреболия, като една птица в клетка, да повлияе на моя живот?
- Лесно е да се вижда бъдещето. Хората създават своята съдба във всеки момент! И знаещият Законите, по които се развива всичко, може да пресметне възможностите за по-нататъшно развитие на живота на човека толкова лесно, колкото ти пресмяташ своите златни монети, като добавяш получените или вадиш изхарчените.
Разбира се, за да се види съдбата, се иска добро познаване на миналото на всяка душа. Но виждащият не само тялото, но и душата, лесно ще разпознае и нейното минало, и нейните свойства и възможности в настоящия момент. А това означава, че той лесно ще предвиди и бъдещето!
Соколът беше своего рода знак, изпратен от Божествената Сила, който те предупреждаваше за грозящата те беда!
- А ти също ли си изпратен от тази Сила, за да ми разтълкуваш този знак?
- Виждаш ли? Твоето разбиране се разшири: ти сам каза това!
- На кои богове се кланяш, гърко, които ти дават такива способности?
- Хората наричат Божествената Сила с различни имена. Те обикновено се кланят на някакви символи на тази Сила, без да разбират, на кого конкретно се кланят. Те молят за изпълнение на своите желания, за урожай, за дъжд, за семейно щастие, любов, успех, военна победа… Има много имена на „богове“, на които служат в храмовете на различните страни. Народите се различават не само по езика си, но във всяко човешко племе хората търсят начини да се съединят със Силата, Която управлява всички. Те търсят тази Сила чрез някакви образи, които наричат богове на урожая, небето, огъня, земята, слънцето или чрез различни човешки чувства – от любовта до омразата… А голяма изгода от унижаващото поклонение на тези хора имат единствено… „посредниците“-жреци. Така се случва сега почти навсякъде по Земята.
Но от това, че Изначалното Божествено Съзнание се нарича с различни имена, Неговата Сила не се променя.
И от това, че хората се кланят на измислените „богове“, Божествената Сила не престава да проявява Своите Закони.
… Питагор говореше сега не само за персиеца. Той разбираше, че това, което говори, е много по-разбираемо и необходимо на Хамилкар.
Но събитията и обстоятелствата позволиха и на персиеца да чуе това, което преди всичко трябваше да знае Хамилкар. И хората наоколо, слушащи тази беседа, също могат да извлекат от това известа полза…
Питагор продължи:
- Законите по които съществува всичко в Мирозданието остават неизменни!
В основата на всичко лежи принципът на Хармонията и Любовта.
Ако човек не нарушава Законите на Хармонията, Справедливостта и Добротата, скоро ще може да разпознава как Божествената Сила управлява съдбите и събитията.
- В света май нещо не се вижда това, което наричаш хармония и справедливост! – каза с насмешка персиецът. – Ние завоювахме половината свят! И ти искаш победителите да не използват плодовете на своите победи?
- Вие, „победителите“, неизбежно ще получите плодовете! Само че те няма да бъдат толкова сладки и прекрасни, както ти се струва сега!...
Аз те предупредих, защото ти си умен и би могъл да постигнеш това, за което говоря!
- Какво да направя според теб, за да избягна нещастията?
- Да разбереш главното, което искам да ти кажа: земният живот в тяло не е вечен! Човек може да изгуби цялото натрупано земно богатство за един миг! Самият живот в тялото може да бъде прекъснат всеки момент и настъпва това, което хората наричат смърт! Непознатият свят след смъртта е страшен за невежите хора. И затова са измислени и жертвоприношения, и други ритуали, за да се угаси този страх, уж за да се умилостивят „боговете“…
Но ритуалите и обрядите не променят нищо! А кървавите жертви само увеличават тъмата, в която могат да попаднат душите!... Животът след смъртта няма да стане прекрасен, ако след загиналия бъдат убити и погребани заедно с него неговите жени, слуги и разкошните златни предмети!
От другата страна на прага, на който се разделя с тялото си, човек неизбежно ще срещне това, което е заслужил!
Той подобрява своята съдба само с действия носещи добро и справедливост! Човек се избавя от това в живота след смъртта, само когато не проявява гняв, омраза, насилие!
Съществуването след смъртта не тежи на този, който е изживял целия си земен живот в добри емоции!
- С какво мога да ти се отблагодаря за урока, мъдрецо?
- Първо – като го приемеш!
- А целият керванът с роби и ценности, които съм длъжен да охранявам? Не е ли в това причината, заради която в бъдеще мога да стана пленник?
- Ти си прав и в това също! Но в обстоятелствата, в които живееш сега има неща, които зависят от тебе, а също и неща, които не е по силите ти да промениш.
Що се отнася за дадената ситуация – ти можеш да прекратиш насилието и жестокостта над пленниците, които са на твое подчинение. Нали това е в твоята власт!
Още, аз бих искал да имам възможност да се движа свободно в границите на лагера и да лекувам пленените хора. А също – да науча на това изкуство този мой ученик.
- Е, какво пък, гърко, ще се опитам да измоля за теб това разрешение!
… Персиецът се отдалечи, съпроводен от охраната си, която не разбра почти нищо от целия разговор, на затова пък разказваше на всички, как гръцкият жрец разговарял с птицата по птичи, излекувал я и я пуснал…
Хамилкар и Питагор продължиха разговора си.
Хамилкар попита:
- През целия си живот наблюдавам, как силните надделяват над слабите и постигат по този начин благополучие. Значи, силата все пак е необходима в живота и носи успех?
- Когато силата на човека е насочена към добри цели, тя успешно помага за приближаването към Съвършенството! Но ако не е…
Да, в живота често надделяват онези, които са по-силни над онези, които са по-слаби. Същото е, когато хищните животни побеждават своите жертви.
Но, ако насилието на лъва над неговата плячка е естествено за природата на звяра, то насилието на едни хора над други прави първите много по-лоши от хищните животни!
Та нали лъвът убива жертвата си не от гняв, а само за храна, която ще му помогне да оцелее. Човечеството е паднало толкова ниско, че хората се убиват едни други, за да завладяват богатства и за мнима власт над земните простори, които не могат да принадлежат на царете, колкото и те да се кичат с волята си над завоюваните земи!
Да, този, който е целеустремен и притежава сила, може да удържа „победа“ над слабите… И като че ли попътният вятър на съдбата го носи от едно постижение към друго… Но ако целите на човека са в света на тъмата, то тези „успехи“ са мними! Те само увеличават тежестта и болката, които той ще получи като „награда“! За бъдещата му съдба такива „победи“ понякога са по-лоши от поражения!
На Земята трябва да се случат още много страшни и опустошителни войни, за да разберат хората, колко е прекрасно да се живее в този свят!
Всеки един човек може да живее в мир и хармония със себе си, без да има вътрешни разрушителни противоречия между мислите, желанията и емоциите, постигайки покой и цялостност, каквито и да са обстоятелствата около него! Но и цялото човешко общество би могло да оцени преимуществата на живота в хармония, а не във вражда и насилие на едни съобщества над други! И ние с тебе сме призвани да носим това знание на хората!
Ето сега в разорения Египет, който стигна до своя залез, ти можеш ясно да видиш пагубността на насилието на една страна над друг, на един народ над друг.
И цар Камбис, който сега посмя да си присвои титул на фараон, много скоро ще получи това, което е „завоювал“ през целия си живот: твърде безславна кончина и страшно посмъртно съществуване, където той, в частност, ще види своите грешки…
А думата фараон нали означава Дом на Бог! И този титул може да носи достойно само онзи, който е съединил в Себе си Божественото Триединство:
- съединил се е с Безкрайната Сила на Единния Творец в Неговия Вселенски Дом,
- станал е проявление на Неговия Творящ Огън,
- направил е тялото си инструмент за проявление на Божествения Дух, Единната Воля на Цялото!
Камбис скоро ще умре съвсем не от героична смърт, при това така и без да успее да се наслади на награбените богатства и властта над огромните покорени територии.
И тази съдба постига всички тирани и завоеватели, които, ослепени от жаждата за власт, смятат, че могат да получат удовлетворение от владеенето на богатства, които те не са създавали, и от властта над страните, които са покорили. Техните огромни империи винаги започват да се разрушават отвътре, като дърво със загниваща сърцевина. И след това е достатъчен един порив на вятъра, за да падне дървото.
Така загива и стареещото тяло на човек, които не е съумял да създаде в себе си мир и хармония…
Така загиват и страни, и дори цели цивилизации…
И нали хората, които тръгват на военен поход под водачеството на тирани, също мечтаят да владеят вещите, които ще заграбят, и хората, които ще направят роби!
Колко силно се вижда това разложение в душите на завоевателите, когато след пожарищата на войните виждаме нещастни хора, лишени от всичко, което са имали и влачени като роби в чужди земи!
И след това загиват империите и техните управници, които са искали да властват, отхвърляйки Законите за Хармонията на Цялото!
Колко важно е да се разбере, че всеки човек в действителност владее само това, което е той самият!
Веднъж Боговете ми казаха:
„След смъртта на тялото ти можеш да вземеш със себе си всичко, което действително е твое. Всичко останало не ти принадлежи. Притежаването на всичко друго е илюзия!
Единствено опитът, който е попила душата, единствено любовта, чистотата и мъдростта, които е усвоила, представляват истинска ценност! Това е богатство, което не може да се отнеме, и което се пази и натрупва от живот в живот! Това са онези качества, които трябва да се превърнат в Божествени Свойства!
И тогава душата става Огън на Любовта и получава право на Сливане с Творящата Сила на Цялото!“
Превод Темелко Темелков