Глава трета:
За Законите на Цялото
Керванът продължи пътя си.
Те вървяха заедно – излекуваният и лечителят.
Прашният път, шумът на огромния обоз с роби и заграбени ценности сякаш не съществуваше за тях. Те говореха за това, което сега беше особено важно.
- Как успя да направиш това? Що за посвещения си получил, щом можеш да направиш такова нещо? Аз за нищо на света не бих повярвал, ако бях научил за това от някой друг! Но аз изпитах това върху себе си! Аз те видях – огромен, целият от Сияеща Светлина! Та ти си подобен на Всесилния Бог! Аз мислех, че е настъпила смъртта ми! Аз видях това, което се открива на душата след смъртта! Но ето – аз съм жив, и не се виждат следи от смъртните рани!
И след всичко това ти оставаш пленник? Ти разпитваш тези дребни магьосници и знахари за лечебни билки и лекарства? Какво искаш? Какви са твоите цели?
- Аз бих искал да те науча на това, което зная… И не само тебе, но и онези, които ще могат и ще поискат да познаят всичко, което аз съм познал! А ти самият би ли искал това?
- Какво ще поискаш в замяна?
- Това Знание е безценно и може да бъде дадено само като дар и само на този, който е достоен за него!
От теб ще се иска само послушанието, което приема всеки ученик, който е готов да се учи не само няколко дни, а месеци и може би години. И - труд над душата ти, който ще направи възможно възприемането на това, на което мога те науча.
- Откъде знаеш тези тайни, които не знаят дори жреците от Мемфис? Аз също преминах там обучение. Или не са ми открили всичко?
- Аз зная тайните от Този, Който ги открива на всеки достоен, когато той може да ги вмести в себе си. Ти попита: какво искам, какви са моите цели?
Замислил съм да съставя стълба от ясни и прости стъпала за извисяване на душата: от малката човешка частица на Мирозданието – до Единението на Съвършените с Творящата Сила на Единния Изначален Бог!
Човекът е способен да стане достоен за Единение с Твореца! За да стане това трябва да постигне подобие на Великия Бог! Така се получава Безсмъртие!
Но душата трябва да усвои много неща, за да постигне това! Не може да се подари на душата онази мъдрост, за вместяването на която тя още не е готова! Готовите за постижения не са много!
Ти би могъл да станеш един от онези, които не само ще реализират този Божествен замисъл в себе си, но и ще помогнат за това на други достойни хора.
Аз мога да споделя с теб това, което зная. Но, за да започнеш да се учиш, ти трябва да престанеш да се смяташ за знаещ.
- Аз съм готов да стана твой ученик и да следвам твоите указания, Питагор!
- Е, тогава да започваме още сега!
Отсега ти можеш да се постараеш да приведеш своите намерения и мисли, емоции и цели на душата в хармония с този Замисъл на Цялото, който вече леко ти се откри, докато пребиваваше между живота в тялото и живота извън него. Ти разбра, че предназначението на целия живот на душата е постепенно приближаване към Божествеността: Светлината, Всеобхватната Любов, Великата Мъдрост и Първозданната Сила!
И аз ще ти помогна да разбереш Законите, по които съществува всичко в Мирозданието и извървява своя Път към Съвършенството!
Докато целите на човека не станат чисти, той се лута в мрака на лъжливи притежания и желания. И тогава неговата съдба може да се изпълни със страдания.
Това, което в Творението ни изглежда отделно и разпокъсано, в действителност – през погледа на Твореца – представлява Велико Единство, Велико Едно! Целият дивен многоеонен Организъм се подчинява на специален Закон, заложен от Твореца на всичко в основата на Неговото Творение. И този, който опознавайки тези Закони не ги нарушава, е способен да живее и действа във Велика Хармония.
Та нали всяко живо същество е творение на Великия Създател! И във всяко от тях живее и се развива частичка съзнание, предназначението на което е да се стреми към Съвършенство.
Всяко същество тук е само малка частица от Великото Цяло. Но всяко има свое назначение.
Законите, заложени в битието на вселената функционират във всяко същество и чрез всяко същество: чрез неговите мисли, състояние на душата, включително емоциите, а също и постъпките.
Но те също така формират бъдещата съдба на всяко такова същество – независимо от това, знае ли то тези Закони или не, осъзнато ли се разпорежда със своята съдба или плува по течението на „реката на живота“, без да предприема никакви усилия и без да се замисля, за какво е тук и накъде тече неговия живот.
Единствено човекът може осъзнато да използва тези Закони, сътворявайки нова реалност на битието за себе си и за окръжаващото пространство.
Дори неосъзнато, човекът изпълнява частично Законите на Цялото. При това, ако той произвежда дисхармония, тя влияе и на неговото бъдеще, и на бъдещето на другите същества, и дори на цялото Мироздание. Докато душата е малка и слаба, това нейно влияние е незначително. Но човешките съобщества вече влияят значително върху бъдещето на Земята.
Човекът има възможност да си избира приятели, житейски цели, свой път в живота.
Той може да избере възможността да се бори със своите пороци и страсти, да влезе в хармония с Цялото. А може и да плува по течението на порочните желания и страсти; и тогава те го отнасят във водовъртежите на живота, все по-далече от Истината и Светлината.
Мнозина се стремят да избягват собствените си лоши деяния само за пред хората. И когато останат насаме със себе си, си мислят, че само те знаят за собствените си мисли и постъпки. Но това не е така. Нашият живот не е тайна за душите на невъплътените. Дори нашите мисли са видими за тях! И нашите емоции са осезаеми за тях!
При това, подлите, мръсни човешки емоции притеглят към тези хора души, които усещат в себе си съзвучие с тях. И тогава тези нечисти души с наслаждение управляват слабия човек.
А онези въплътени, които са силни в злото, са готови да бъдат в тяхна услуга. Именно така вършат своите дела черните магове и магьосници.
Но на нас друго ни е нужно!
И затова е необходимо да възславим чистотата на душата!
Когато се обучавах при жреците, аз дълго време не можех да разбера: защо това, което откриват пред мен Боговете, е скрито за моите земни учители?
И тогава Боговете ми показаха великия принцип на ЛЮБОВТА И ЧИСТОТАТА НА ДУШАТА, който служи за единствено възможния пропуск към Великите Знания и Изначалната Сила.
В папирусите, които в Египет слагат до телата на умрелите при погребение, има твърдение, че стражите спират подлите и неискрените хора на пътя към блажения посмъртен живот. Жреците знаят тези твърдения на древните. Известна е и легендата за посмъртния съд на Озирис, който „претегля“ душите: онези от тях, които са обременени с лъжа, омраза, престъпни желания и деяния, не получават блаженство в задгробния свят.
Разбира се това е само образ, който е призван да напомня на хората, какво в техния живот има ценност и какво влече душата след смъртта на тялото в онази тъма, където омразата си намира жертви сред подобните на нея.
Там – страх и жестокост учат онези, които са били жестоки и подли в живота си на Земята!
Та нали на човек му се връща всичко онова, което той дарява на другите! Плодовете от дейността на човека, който нанася вреда на другите, носят в себе си отрова, която трови неговата съдба за много години, а понякога и за много прераждания!
А творящите и даряващите любов - в любов растат, с любов умножават доброто! И Цялото – след тяхната смърт – ги дарява с живот в света на Хармонията сред подобни на тях. И в новото въплъщение техните съдби също са чисти.
Но жреците на Египет не прилагали към себе си тези изначални принципи за чистотата на душата, които лежат в основата на Хармонията на Цялото и съответстват на Законите на Живота в Мирозданието. Те смятали себе си за стоящи над всички и всичко и… сбъркали… Тази грешка довела – в слепотата на горделивостта – до падение.
… А чистотата има своето начало в малкото:
- в чистото хранене, изключващо убийство,
- в чистите мисли, които не съдържат зло по отношение на другите същества, живеещи в Творението и развиващи се съгласно техните собствени съдби.
- в чистите цели, със стремеж за помагане на всички души да намерят Пътя към Светлината, а не със стремеж да управляват другите така, както иска личната им воля.
Трябва да ти кажа за Любовта, като главен Закон на Мирозданието!
Любовта съединява цялото Творение с неговия Творец!
Любовта е също така Всесъждаваща Сила на Цялото!
Този, който е в съответствие с Хармонията на Цялото, - той се усъвършенства, душата му расте към Чистотата, Истината, Любовта, Божествеността!
А този, който върши зло, се явява само като точило за оформяне на елмазите от добродетели в другите хора.
Злото, също така, е само сянка, която позволява да се види по-добре Светлината!
Човек, който не е приел нравствените закони не може да се усъвършенства осъзнато. Той, подобно на животно, ще развива в себе си някакви качества: например сила, ловкост, издържливост или други не тъй полезни. И само впоследствие такъв човек ще разбере, защо това му е било нужно или ненужно в сегашната му съдба. Ще му се наложи много пъти да се въплъщава в нови тела, за да се развиват осъзнатостта и способността му да извлича уроци от всички свои победи и поражения.
Тези, които, владеейки магията и са натрупали по-голяма сила, се опитват да използват Божествената Творческа Сила, за да правят зло на другите, - няма да Я получат. И, нещо повече, те губят достъп до Нея завинаги в това въплъщение, а често и за много животи напред, макар те самите да не знаят за това. Тяхната участ е печална!
Вършещите зло запускат процес на самоунищожение. Това е неотменим закон! Това се отнася както за отделите хора, така и за цели страни или народи, дори за цели цивилизации!
Всичко, което действа в противоречние с вселенските Закони на Хармонията, носи в себе си зародишът на собствената си гибел!
Достигнатото по Пътя на усъвършенстването се губи лесно и незабелижимо, ако израстването на личното „аз“ става откъснато от Целта. Ето така жреците на Египет са изгубили Главното. А преди тях – жреците на Атлантида…
Това се случва тогава, когато човек губи способност да живее с духовното си сърце и започва да взема решения само с индивидуалния ум на личното „аз“. На него може да му се струва, че Боговете одобряват неговите действия… Той чува услужливи гласове, охотно потвърждават и одобряват всяка негова мисъл…
А на тези, на които е бил длъжен да служи и да помага, достигналият лъжлива сила вече гледа без любов. Хората за него са като боклук…
Сега ти сам – с болката си – изплати своите дългове: за готовността да жертваш чужди животи и за желанието да се разпореждаш със съдбата на другите. Сега можеш да започнеш живот в чистота пред Божественото съзнание!
… Хамилкар слушаше внимателно и много неща от неговия богат опит в общуването му със жреците на различните култове в Либия, Египет и Финикия, за които знаеше и беше виждал, му станаха ясни.
Онези безизходни ситуации и ограничения, които се изпречваха по пътя на собствените му търсения на Истината, сега намериха своето ясно обяснение.
Когато почти се беше разделил с тялото си в резултат на получените рани, му беше позволено да види – с поглед, напълнен с Божествено Всезнание и Божествена Справедливост, - порочните качества на собствената си душа, които пречеха на напредването му към Висшата Цел. Той видя отстрани себе си, всички свои подбуди и мисли…
… От този ден Хамилкар възприе за себе си необходимостта от етично чисто хранене, също и стремеж към спазване на чистотата на мислите, емоциите и енергиите на тялото.
А Питагор продължи да го учи, всеки ден разкривайки пред него все нови възможности за усъвършенстване.
Превод Темелко Темелков