Глава  втора

Бягството

На мръкване се смени охраната на лагера. Мнозина, застъпили отново на дежурство, все още бяха под въздействието на празненството.

Повечето перси все още пируваха, много от тях вече бяха заспали, напълно безчувствени от изпитото вино и храната.

Когато всички други пленници вече спяха, финикиецът отново седна до Питагор и тихо заговори:

- Слушай, гърко! Тази нощ ние можем да избягаме от плен. Това е много удобен случай, който може да не ни се предостави втори път.

Нима не искаш да бъдеш свободен, нима си готов да прекараш живота си сред тези послушни като скотове хора – в робство при персите?

Ти си силен и сложен като Аполон, аз – като Херакъл! Ти виждаш моята сила. Заедно ще ни бъде по-лесно и да бягаме, и да оцелеем в пустинята. Аз имам нож. Ако убием ето тези двама стражи, ние ще бъдем свободни.

- Аз виждам твоята сила, но виждам и твоята слабост, Хамилкар!

- Не зная какво имаш предвид. Ще ми разкажеш за това после. А сега времето е много удобно. Аз познавам тези места. И ние няма да се заблудим! След това бихме могли да отидем в твоята страна. Аз не искам да бъда роб на царя на персите. Много години се учих на мъдрост – и не ми прилича да губя живота си в безсмислен принудителен труд! Аз владея магията! А и теб също са те пленили в храм! Ти си получил посвещения и знания – нали не за да станеш нечий роб!

- Аз съм свободен! Аз съм свободен винаги и навсякъде! Никой не може да ме направи роб! А и ти не би следвало да бягаш от своята съдба: тя, все едно, ще те настигне!

Това задължително ще се случи – ако не в този, в следващия живот! По-добре е да посрещнеш съдбата си и да приемеш дара, който тя ти е подготвила! Ако си готов да приемеш – много неща ще ти се открият! Ние с теб не трябва да бягаме днес. Има друга възможност за получаване на свобода!

Ти няма да бъдеш роб и аз няма да бъда роб – каквото и да направят с нашите тела!

Но между нас сега има разлика: ти си готов да пожертваш чужд живот заради собствената си свобода, а аз – не. Аз не искам да получа свобода с цената на живота на други хора! Аз засега оставам тук – предлагам същото и на тебе! Помисли върху това!

- Ти не ме разбра: такава възможност като днешната може да не ни се предостави още дълго време! Ако не искаш – е, тогава ще избягам сам. Ако премислиш, кажи ми. Имаш още два часа. В края на краищата, може да не убиваме, а да омагьосаме стражите – ако умееш това и само това те вълнува! Помисли: на двамата ще ни бъде по-лесно да ги обезоръжим и да избегнем преследването!

- Ти не можеш да избягаш от своята съдба, Хамилкар от Картаген!...

- Ще видим! Прощавай, гърко!

- Довиждане, финикиецо!

…В тази нощ Хамилкар избяга. Той не уби стражите. Оглуши ги с удари на тежкия си юмрук, а след това им взе оръжието.

Но не му провървя: другите стражи го забелязаха, когато той вече почти се беше скрил.

Вдигна се шум, започна преследване. Финикиецът се сражаваше – сам срещу множество въоръжени перси. Той беше тежко ранен. Примъкнаха тялото му до огъня, за да видят всички, как наказват всеки, който се осмели да бяга. Имаха намерение да убият Хамилкар пред очите на останалите.

Но тук се намеси Питагор:

- Оставете го да живее! Няма да ви простят гибелта на толкова ценен жрец!

…Той говореше, като че ли беше главният тук, а не един от пленените. Но него – неочаквано – го послушаха.

Един от стражите, наистина, се опита да възрази:

- Но той е толкова тежко ранен, че по-скоро ще умре. Или ще го носиш на гърба си, гърко? В такъв случай той няма да издържи и два дни път! Или ще заповядаш да му предоставим носилка?

- Той няма да умре! До сутринта ще оздравее и ще може да върви сам!

…Стражите погледнаха гърка с недоумение и опасение и положиха ранения там, където той посочи. Те изпълняваха безпрекословно неговите указания, дори без да разбират защо?

- Ти се оказа прав, гърко: не се получи… - финикиецът понасяше болката и чакаше смъртта със спокойствие, присъщо на тези, които имат велика сила на душата.

- Ти няма да умреш сега. Аз ще ти помогна!

Питагор се наведе над ранения. Той за първи път осъществяваше такова лечение на практика. Но беше уверен в това, което му бяха казали Боговете[1]: че този финикиец ще съумее да научи всичко онова, което знае сега Питагор. И, че финикиецът ще стане негов съратник и другар. А значи, той не трябва и не може да умре сега!

… Върховният жрец, при когото се обучаваше Питагор, разказваше легенда за това, как в стари времена изцелявали болните с помощта на жезъл, който провежда Свещената Сила в тялото на болния. Питагор нямаше магически инструменти, Но той знаеше от невъплътените Божествени Учители, Които го обучаваха, че тялото на човека може да бъде проводник на Великата Божествена Сила. И, че магическите инструменти са само проявление на деградиралото му умение, да използва Божествената Сила непосредствено - чрез съзнанието.

Онази най-ярка Светлина, която Питагор виждаше сега, потапяйки се във Велико Сливане с Творящата Сила, вече беше готова да се излее през неговото тяло. Изключвайки всякаква намеса на собствените си мисли, Питагор позволи на Божествената Сила да тече през него, отваряйки път на тази Сила към тялото на ранения. След това Питагор възстановяваше цялостта на онези енергийни канали и органи на тялото на Хамилкар, които бяха повредени.

Стражите гледаха отдалеч неразбираемите за тях действия на гърка.

… Когато на сутринта Хамилкар не само беше жив, а можеше и да ходи, за това после говореха и шепнеха мнозина. Онези, които научиха за случилото се не приближаваха гърка: знае ли човек!... Та нали, оказва се, той е велик маг!...

 Превод Темелко Темелков

[1] Питагор говори тук за Светите Духове.