Уроците на Питагор

Записано от Анна Зубкова

Анна Зубкова

Анна Борисовна Зубкова е родена на 27 март 1963 година. Руска писателка, чието твоерчество се състои от повече от 25 книги, които са в областта на различни духовни школи и са представени чрез различни литературни жанрове – от приказки и притчи до поезия и проза. Като червена нишка, преминаваща през цялостното й творчество е мисълта за това, че духовните учители са идвали на земята в различни времена при различни народи, за да открият на хората само части от мозайката на цялостното учение за света, душата и Бога. Част от книгите й са преведени на английски, испански, украински, чешки.

Разказано от Питагор и Картаген

 Записано от Анна Зубкова

Питагор е един от Месиите, оказвали духовна помощ на въплътените хора в страните от Средиземноморския басейн. Неговата главна заслуга пред човечеството не е в математическите му разработки, за които знаят всички ученици от горните класове, а в това, че Той тогава е създал съвършена духовна Школа, в която принципите на организацията на обучението трябва да служат за пример на всички следващи поколения от населението на нашата планета.

В тази книга Той и Неговият Божествен Ученик Картаген разказват за събитията, предшестващи и подготвящи създаването на Школата на Питагор.

В днешно време Питагор и Картаген продължават Божественото Служение на хората в качеството на Свети Духове – Представители на Твореца.

Тази книга ще бъде ценна както за тези, които имат намерение да започнат духовното си усъвършенстване, така и за вече преминалите значителна част от Пътя.

Книгата може да стане прекрасен учебник за търсещите духовно Съвършенство. Акцентите в нея са поставени върху етичния компонент и работата по овладяването на изкуството на медитацията: от началните до висшите приоми.

„И получилият посвещение е длъжен да свети с Огъня, Който е получил, и нова Светлина в себе си да разпалва: Светлината на Знанията и Любовта към Единната Творяща Воля – към Създателя на всичко!

Питагор.

Първа глава

Пленници

Студената нощ в либийската пустиня се оказа безкрайнa и за пленниците, и за конвоиращите.

Началникът на персийските стражи вече беше започнал да се безпокои, че са се отклонили от пътя.

Но ето, най-после пред тях започнаха да се виждат огньовете на огромен лагер – и всички въздъхнаха с облекчение.

Всички пленници, освен един, бяха отведени при останалите роби, взети в плен от персийската войска.

- А какво да правим с този финикиец? Той нали е жрец, и изглежда е един от важните! Къде да го изпратим?

… Персиецът с мрачна външност, с белег от още незаздравяла рана, преминаващ през цялото му лице, се извърна и мълчаливо махна с ръка към далечния огън.

Новият пленник беше много висок и с мощно телосложение, сякаш беше атлет, а не жрец. Имаше виеща се дълга и гъста коса. Обикновената ленена, бяла някога, дреха на жреца беше скъсана на няколко места и по нея имаше явни следи от борба.

Отведоха жреца-финикиец там, където беше указано. Един от стражниците, предавайки го на новия пазач, каза:

- Ето, приемайте финикиеца! Говори се, че е маг и жрец. Така че – по-внимателно с него! Шест човека едва успяха да го вържат.

С тези думи той разряза здравите въжета, с които бяха вързани ръцете на жреца.

Финикиецът хвърли надменно-презрителен поглед към пазача и започна да разтрива отеклите си под връвта ръце.

До огъня седяха седем човека. Това бяха жреци, гадатели, астролози и лечители, пленени по-рано в различни градове и храмове на Египет. По заповед на Царя на персите Камбиса, тези хора трябваше да бъдат пазени специално и да се доставят невредими в столицата на персите. Та нали богатството на Египет не беше само от злато. Тайните, пазени от жреците в храмовете и пирамидите на тази страна й даваха, както се смяташе, могъщество в продължение на хилядолетия. И едва сега Египетското царство падна под военната мощ на персийската войска. Така че притежателите на тези знания преставляваха сами по себе си особено ценен трофей, който трябваше да се опази и занапред да се използва.

От висотата на своя ръст, новопристигналият пленник огледа с внимателен поглед бъдещите си спътници-пленници. Погледът му се задържа за малко само върху един човек в светла, по гръцка традиция, и много чиста дреха. След това той отново се вглъби в себе си.

Пленникът, върху който за кратко задържа вниманието си финикиецът, се отмести, за да му отстъпи място до себе си край огъня. Той извади от гънките на дрехата си парче питка, внимателно завито в чист плат, и го подаде на финикиеца, след което наля вода в чашата.

Новият пленник с учудване огледа още веднъж този, който така охотно сподели с него храната си. Трудно беше да се предположи, че хранят добре пленниците. Той кимна в знак на благодарност и започна да яде.

След като изяде питката, финикиецът попита:

- Ти не приличаш на египтянин, грък ли си?

- Да. Името ми е Питагор.

- А аз съм Хамилкар от Картаген[1], - каза името си финикиецът. – Какво те доведе в Египет?

- Обучавах се в Мемфис.

- Ти си чужденец? И беше допуснат от жреците до посвещения? Какви чудеса се случват!...

С това беседата приключи.

Финикиецът не беше словоохотлив, не се включваше в общите беседи. Но от време на време хвърляше внимателен поглед към гърка и слушаше това, което Питагор говореше. Гъркът явно предизвикваше неговия интерес, за разлика от останалите пленници, към които финикиецът се отнасяше с известно пренебрежение или дори с високомерие.

Това не можеше да се каже за гърка. Понякога той беседваше с другите пленници, разпитвайки за лечебни билки и начини за изцеляване, или слушаше с интерес разсъжденията за планетите и устройството на Мирозданието.

Обикновено беседите се водеха на египетски език, който разбираха всички пленници. Но Питагор владееше прекрасно и други езици и, когато имаше нужда от това, лесно можеше да беседва на родния език на събеседника си. Той говореше свободно и на персийски, с което предизвикваше уважението дори на стражите.

Самият Питагор не говореше много, никога не влизаше в спорове. Когато излагаше различна гледна точка, беше лаконичен и обясняваше подробно само когато събеседникът му проявяваше жив интерес към казаното от него.

Той беше необикновен, но не външно, а вътрешно. Носеше в себе си състояние на особен покой, хармония и доброжелателност. Движенията му, плавни на пръв поглед, при по внимателно вглеждане, бяха пълни с особена сила. Думите му също притежаваха тежест: те проникваха много дълбоко в душата на слушащия – като че ли измерваха дълбочината и чистотата на неговата душа.

Хамилкар беше общувал с жреци от много и различни храмове. Той умееше да различава престореното „величие“ от истинската сила и мощ на душата. Но в този грък имаше още нещо, което той никога преди това не беше виждал. Засега това беше загадка за Хамилкар. Какво пък, имаше предостатъчно време за нейното разгадаване…

… Един ден, преди следващия дълъг преход, керванът с робите и другите трофеи на персите спря за почивка.

За повод послужи също и това, че персите празнуваха новината за пълната победа на цар Камбис и неговото качване на трона на фараоните на Египет. Сега керваните със заграбени ценности щяха да станат още по-повече: Египет е напълно покорен!

Виното „се лееше като река“. Трезви бяха само дежурните стражи и те люто завиждаха на останалите.

В котлите се вареше месо, на огньове се печеше на шиш месо от дивеч.

В опиянението си един от началниците на охраната временно го обхвана добрината и той разпореди да нахранят по-добре и специалните пленници: „Току виж не могат да вървят! Иди, че отговаряй после за тях!“

Когато предложиха тази храна на жреците, Питагор – единствен от всички – отказа да яде. От всичката разкошна, по мярката на пленниците, храна, той взе само по една шепа фурми и орехи, седна настрани, докато другите пируваха. До виното също не се докосна.

След това Хамилкар приближи до Питагор и попита:

- Ти отхвърляш храната, която дава сила? Това ли са твоите убеждения? Ти орфик ли си?

- Аз няма да приема нито в мислите си, нито в тялото си тъмната сила на убийството, която идва в човека заедно с употребата на телата на убитите животни.

Не само орфиците смятат нравственото вегетарианско хранене за необходимо условие за усъвършенстване на душата. Това го е имало в много древни чисти учения. И сега има мъдреци и техни ученици в страните далеч на изток, например Индия или Китай, които следват това. В Гърция, да, орфиците още помнят това. В Египет някога също са знаели това. Навярно, залезът на Египет е започнал именно с това, че върховните жреци и фараоните, дарени с огромна власт, са изгубили чистотата на живота.

- Варварските народи има обичаи – да пият кръвта на победените врагове или дори да вкусват от плътта им – уж, за да овладеят тяхната сила. Ти, навярно си чувал за това? Не намираш ли това за дивашко, Хамилкар?

- Ти разсъждаваш интересно, гърко… - произнесе в отговор финикиецът, но не продължи беседата. Не продължи темата и Питагор.

[1] През следващите години от земния си живот Хамилкар бил наричан Картаген. Той нарича Себе така си и днес [6].

Превод Темелко Темелков