За бурята и болката

 

След най-страшната, черна и ужасна буря, следва … най-красивото утро! Всичко наоколо сякаш е окъпано от сълзите на дъжда и блести от чистота! Слънцето свети топло и невинно, сякаш го прави за първи път! И сякаш усетили възторга му, тревите, цветята, дърветата... се стремят да го докоснат в надпревара – да не би случайно да ги пропусне неговата живителна благодат! И сякаш забравили за бурята, птичките запяват химни!

  Същото е с човешката душа. Когато болката е толкова голяма, сякаш те смазва, и всички пътища свършват..., в един миг „Слънцето” на Прозрението изгрява. Поразително! Точно когато е най-черно, най-болно... Първият лъч светлина сякаш те ослепява! После мигаш, мигаш...- и свикваш със светлината. И сякаш буря никога не е имало... Подобно на новоизлюпена пеперуда, сменила рязко жизнената си среда, ти политаш НАПРЕД и НАГОРЕ– към новите си върхове!

 Колко са полезни бурите и болките!

 Щастлив е този, който не се плаши от тях или излиза от тях цял – запазил искрата на любопитството и възторга от съществуването!

 Напред и нагоре през бурите и болките!

 Така човекът става Човек!

 

 Деляна Иванова

 21.09.2008г.

Варна