Стихове от Руми Янкова

Равносметка  за 2010  

                             На Н.

 Написах писмо

 с молба за прошка

 за казани и премълчани думи

 в миналото.

Поисках прошка

 и от себе си.

 Простих си.

 И най-тъжните кътчета

 от душата осветих.

И раните душевни

 заздравяха.

 Изчезнаха дори и

 белезите.

От миналото струи

 Светлина,

 защото Прошката

 промила бе

 болезнените рани.

Живея тук!

 Живея и сега!

 Обичам и съм

 благодарна на

 Живота!!!

Щастлива съм, че в

 прозата житейска

 гласа кристален

 на душата

 чувам аз.

Обичам този нежен,

 тих и цветен глас,

 показващ ми

 посоката на Пътя –

 в Спирала,

 винаги нагоре

 и напред!!!

Единение 

 Свалихме маските.

 И плътските одежди смъкнахме.

 Познахме се.

 По ритъма сърдечен.

 По светлината

 пулсираща към безкрая.

 И станахме ЕДНО...

 Както в началото.

ЕДИННИ...

 и в края...

 на времето!

Деца на Светлината

                            на Е.

Тук долу - сред маскарада на играта,

 живеем в синхрон със сърцата си!

Тук долу – вървим по житейските пътеки,

 но с душите си летим!

Тук долу – пред олтара си свещен

 докосваме се до знания сакрални!

 Тук долу – с поглед в Светлината устремен

 “случайно” срещаме душите сродни!

И в Радостта на танц Единен

 в Хармония със Мъдростта Вселенска

 задвижваме Спиралата Светлинна,

 застилайки с Любов

 Пътя към Дома!!!

Руми Янкова