Стихове от Дешка Петрова

Ако поискаш

Съмнението дай на вятъра,

 нека го разсее,

 подобно утринна мъгла.

Надеждата дели с приятели –

 посегнали към нея,

 протягат и към теб ръка.

Дано свободен като вятъра

 света широк ветрееш,

 с човешката си доброта!

Посей от доверие навсякъде,

 Любов ще те полее,

 подобно Божия роса!

Денят започва без да пита

Денят започва без да пита,

 поредният –

 обикновен, специален,

 жадуван или пък банален,

 цветист или безвкусно гол.

 Нощта от тъмното прикрита,

 дарява с щедрия си чар.

С едната си ръка поглажда устни и коси

 така, че тялото да спи,

 а с другата ме води сякаш без посока,

 в различни светове, в различни времена,

 при други нощи и вълшебни дни,

 разкрива тайни и нашепва “гледай, запомни...”

 И на разсъмване,

 когато нощ и ден се разминават в полутонов здрач,

 съвсем се смесват сънища с действителност.

Аз съзерцавам,

 осмислям себе си и свойте мисли,

 а немислимото опитвам да усетя –

 във този кратък миг, преди нощта да избледнее.

Какъв ще бъде този ден да разбера опитвам,

 прошумоляват думи в мен, улавям ги, записвам.

 „В деня ще дойде онова, което пожелаеш,

 по твоя воля е деня – да искаш, да мечтаеш”.

  Особен, специален ден предчувстват сетивата,

 трептят в очакване у мен познато с непознато...

А после – хора, много хора

 и знайни, и незнайно близки.

 Пробудена кръвта говори –

 и древна и безкрайно млада

 дошла от много времена,

 безплътна и реална, силна

 събирам се отново

 във моето човешко “Аз”,

 събуждам се готова,

 спокойна и пречистващо добра

 с душа благословена,

 окъпана в любов и светлина

 към този ден поемам!