Отношенията на любов и омраза

Докато не намерите достъп до онази честота на съзна­нието, която наричаме присъствие, всички връзки, осо­бено интимните, са дълбоко несъвършени и в крайна сметка нездрави. Известно време може да изглеждат перфектни - например когато сте „влюбени", но това при­видно съвършенство неизменно се нарушава, когато за­честят споровете, конфликтите, недоволството и емо­ционалното и дори физическо насилие. Сякаш „връзките на любов" не след дълго стават все повече „връзки на лю­бов и омраза". Любовта се превръща в яростни нападки, чувство на враждебност или внезапно и пълно отдръпва­не на обичта. Това се смята за нормално. После връзката известно време се колебае между подеми и спадове (това може да продължи от няколко месеца до години), люшка се между полюсите на „любовта" и омразата и ви носи толкова удоволствие, колкото и страдание. Нерядко двойките свикват с този цикъл, драмата ги кара да се чувстват живи. Когато се загуби равновесието между по­ложителния и отрицателния полюс, когато негативно­то, рушителното започне да се явява все по-често и все по-силно, а рано или късно това се случва, връзката скоро се разпада.

Може би ви се струва, че само да можете да елиминира­те негативния разрушителен цикъл, всичко ще бъде на­ред и връзката ще се развива прекрасно - но уви, това не е възможно. Полярните противоположности са взаимно зависими. Не можете да имате едната без другата. Поло­жителното вече съдържа в себе си още непроявено отри­цателното. Всъщност и двете са страни на едно и също нездраво състояние. Тук става дума за така наречените романтични връзки - не на истинска любов, която няма противоположност, защото възниква отвъд ума. Любов­та като постоянно състояние все още се среща много рядко - толкова, колкото рядко се срещат съзнаващите човешки същества. Но е възможно да я зърнете мимолет­но и за кратко, когато се появи цепнатина в потока на мисълта.

Негативната страна на една връзка, разбира се, мно­го по-лесно се разпознава като нездрава от позитивна­та. По-лесно е също да видите източника на негативното в партньора ви, отколкото във вас самите. То може да се прояви в много форми: стремеж за притежание, ревност, контрол, отдръпване и неизречено недоволс­тво, потребност да бъдете прави, безчувственост и заетост със себе си, емоционални изисквания и манипу­лации, потребност да спорите, критикувате, съдите, обвинявате или нападате, яд, несъзнателно отмъщение за минало страдание, причинено от родител, ярост или физическо насилие.

Откъм позитивната страна, вие сте „влюбени" в пар­тньора си. Отначало това е състояние, което носи дъл­боко удовлетворение. Чувствате се по-живи от всякога. Изведнъж съществуването ви е придобило смисъл, защо­то някой има нужда от вас, иска ви, кара ви да се чувства­те специални и вие правите същото за него или нея. Ко­гато сте заедно, чувствате пълнота. Това усещане може да бъде толкова силно, че целият останал свят да изблед­нее и да загуби значение.

Може обаче вече да сте забелязали, че в това наситено чувство има елемент на недостатъчност и прилепчивост. Пристрастявате се към другия. Той или тя ви въз­действа като наркотик. Когато го имате, се изстрелва­те във висините, но дори мисълта, че може да го загуби­те, ви изпълва с ревност, собственически инстинкти, опити за манипулиране посредством емоционално изнуд­ване и обвинения. Това е страхът от загуба. Ако другият наистина ви напусне, това може да причини още по-силна неприязън или дълбока скръб и отчаяние. Само за миг лю­бящата нежност може да се превърне в яростно нападе­ние или ужасна скръб. Къде отива любовта? Може ли тя да се превръща за миг в своята противоположност? И изоб­що това любов ли е било, или просто пристрастяващо привързване?

Пристрастяването и търсенето на цялостност

Защо се пристрастяваме къмдруг чoвек?

Причината романтичната любовна връзка да бъде толкова силно и всеобщо желано изживяване е в това, че тя привид­но носи освобождение от дълбоко вкоренения страх, недоимък и непълнота, които са присъщи на човека в неговото заблудено и непросветлено състояние. Това състояние има както физическо, така и психическо измерение.

На физическо равнище вие очевидно не сте цялостни и никога няма да бъдете - или сте мъж, или сте жена, тоест половинка от цялото. На това ниво търсенето на цялос­тност - връщането към единността - се проявява като привличане между мъжете и жените, нужда на мъжа от жена, а на жената - от мъж. То е почти неустоим стре­меж за свързване с противоположния енергиен полюс. Ко­ренът на този физически стремеж е духовен: жажда да се сложи край на двойствеността, за връщане към състоя­нието на цялостност. Ceксуалнaтaвръзка е най-голямо­то приближаване до това състояние на физическо ниво. Затова тя носи най-голямо удовлетворение от всички из­живявания, които може да предложи физическият свят. Но сексуалното единение е само кратък поглед към цялостността, миг на блаженство. Докато го търсите несъз­нателно като средство за спасение, търсите край на двойствеността на нивото на формата, където не мо­жете да го намерите. Виждате за миг рая, колкото това да ви развълнува, но не ви е позволено да живеете там и се озовавате обратно в отделното си тяло.

На психическо равнище чувството за липса и недоста­тъчност е дори още по-силно, отколкото на физическо. Докато се отъждествявате с ума, извличате себеусещането си отвън. Иначе казано, чувството кои сте идва от неща, които всъщност нямат нищо общо с това: социал­на роля, имущество, външност, успехи и провали, убеждения и т.н. Това фалшиво умотворно „аз" - егото - се чув­ства уязвимо, несигурно и винаги търси нови неща, с кои­то да се отъждестви, за да усеща, че съществува. Но ни­кога нищо не е достатъчно, за да му донесе трайно удов­летворение. Страхът си остава, както и чувството за недостатъчност.

Тогава обаче се появява тази специална връзка. Тя като че ли носи отговора на всички проблеми на егото и задово­лява всичките му нужди. Поне така изглежда в началото. Всички други неща, от които преди сте извличали себеусещането си, сега стават сравнително незначими. Вече има­те едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви. чрез него определяте идентичността си: човека, в когото сте „влюбени". Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична вселена, или поне така ви се струва. Светът ви вече има център -онзи, в когото сте „влюбени". Отначало като че ли няма значение, че центърът е извън вас и затова все така изв­личате себеусещането си някъде отвън. Важното е, че пос­тоянното усещане за непълнота, страх, липса и неосъщественост, така характерно за его-състоянието, вече го няма. Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието?

Ако във връзките си изпитвате и „любов", и нейната противоположност - агресивност, емоционално насилие и т.н. - то вероятно смесвате привързаността на его­то и пристрастяването с любовта. Не може в един мо­мент истински да обичате партньора си, а в следващия да го нападате. Истинската любов няма противополож­ност. Ако вашата има, значи не е любов, а силна потреб­ност на егото за повече пълнота и по-дълбоко себеусещане, а другият човек временно задоволява тази потреб­ност. Това е заместителят на егото на спасението и за кратко то наистина изглежда почти като спасение.

Идва обаче момент, в който партньорът ви прави неща, които не отговарят на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Чувството на страх, болка и недостиг, което е присъщ елемент на его-съзнанието, само е било прикрито от „любовната връзка" и сега отново изплува на повърхността. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с наркотика, се на­мирате в облаците, но неизменно идва време, когато той престава да ви върши работа. Когато болката се появи отново, я чувствате по-силно отпреди, и нещо повече, сега възприемате партньора си като причина за нея. Това означава, че проектирате чувството за болката навън и нападате другия с цялата си ярост. Нападението може да пробуди болката в партньора ви и той да отвърне на уда­ра. В този момент егото все още се надява несъзнателно, че нападението или опитът за манипулация ще бъде дос­татъчно наказание, което ще накара партньора ви да про­мени поведението си, така че да можете отново да го из­ползвате като прикритие за болката си.

Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния от­каз да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване започва и завършва с бол­ка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени -алкохол, храна, легални или нелегални наркотици, някой човек - вие използвате някого или нещо, за да прикриете болката си. Затова, след като отмине първоначалната еуфория, в интимните връзки има толкова много нещас­тие и болка. Те не причиняват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които вече са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по-силна отвсякога.

Това е една от причините хората винаги да се опит­ват да избягат от настоящия момент и да търсят някак­во спасение в бъдещето. Първото, с което ще се сблъс­кат, ако съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде собствената им болка, а точно от нея се страху­ват. Ако само знаеха колко е лесно да достигнат в Настоящето силата на присъствието, която разпръсква мина­лото и болката от него, 6 реалността, която разпилява илюзията! Ако само знаеха колко близо са goсвоята реал­ност. колко близо са goБога!

Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение, Болката така или иначе я има. Три не­успешни връзки за три години е по-вероятно да ви тлас­нат към пробуждане, отколкото три години на пуст ос­тров или в усамотението на стаята ви. Но ако можете да вложите в самотата си наситено присъствие, това ще свърши работа.

От пристрастяване към просветление във взаимоотношенията

Можем ли да променим връзката на пристрастяване в истинска?

Да. Като присъствате и усилвате присъствието си, приковавайки вниманието си все по-дълбоко в Настоящето - не­зависимо дали живеете сами или с партньор, това си оста­ва ключът. За да процъфтява любовта, трябва светлината на присъствието ви да бъде достатъчно силна, за да не ви превземат повече умът и болковото тяло и вие да не ги бъркате със себе си. Да знаете, че вие сте Битието, скри­то зад мислителя, тишината зад мисловния шум, любовта и радостта зад болката - това е свобода, спасение, прос­ветление. Да прекъснете отъждествяването си с болково­то тяло, означава да внесете присъствие в болката и така да я преобразувате. Да прекъснете отъждествяването си с мисленето означава безмълвно да наблюдавате мисленето и поведението си, особено повтарящите се шаблони на ума и ролите на егото.

Ако спрете да влагате в него „идентичност", умът губи свойството си на натрапчивост - по същество това е потребността да съдите и така да се съпротив­лявате срещу онова, което е. Следват конфликти, драми и още болка. Всъщност още щом престанете да съдите, приемайки това, което е, вие се освобождавате от ума. Отваряте място за любов, радост, мир. Първо спирате да съдите себе си, после спирате да съдите партньора си. Най-силният катализатор за промяна в една връзка е пъл­ното приемане на партньора такъв, какъвто е, без да из­питвате потребност да го съдите или променяте по ка­къвто и да е начин. По този начин преодолявате егото. Свършват всички игрички на ума и пристрастяващото вкопчване в партньора. Вече няма жертви и престъпни­ци, нито обвинители и обвиняеми. Идва краят на взаим­ната зависимост, на взаимното въвличане в чужди несъз­нателни модели, което я поддържа. Тогава или ще се раз­делите - с любов - или ще продължите заедно по-дълбоко в Настоящето - в Битието. Възможно ли е да е толкова просто? Да, точно толкова е просто.

Любовта е състояние на Битието. Вашата любов не е навън, тя е дълбоко във вас. Вие не можете никога да я загу­бите и тя не може да ви напусне. Тя не зависи от друго тяло, от някаква външна форма. В безмълвието на вашето присъствие можете да почувствате собствената си без­формена и безвременна реалност като непроявения живот във всяка физическа форма. След това ще усетите същия живот дълбоко във всеки друг човек и във всяко друго съ­щество. Ще прозрете отвъд воала на формата и отделността. Това е осъзнаването на единността. Това е любов.

Какво е Бог? Вечният Единен Живот зад всички форми на живота. Какво е любовта? Да чувствате присъствие­то на този Единен Живот дълбоко в себе си и във всички същества. Да бъдете този Единен Живот. Ето защо вся­ка любов е Божия любов.

Любовта не избира, както не избира слънчевата светли­на. За нея няма специални хора. Тя не е нечие изключител­но право. Изключителността не е Божията любов, а „лю­бовта" на егото. Но силата, с която може да се почувст­ва истинската любов, може да бъде различна. Възможно е някой човек да отразява вашата любов по-ясно и по-силно от другите и ако той има същите чувства към вас, може да се каже, че вие се намирате в любовна връзка. Свързва ви същото, което ви свързва и с човека до вас в автобуса, с птиците, дърветата и цветята, само че е различна си­лата, с която го усещате.

Дори и в иначе пристрастяваща връзка е възможно да има моменти, в които прозира нещо по-истинско, нещо из­вън взаимните ви пристрастителни потребности. Има моменти, когато и вашият ум, и умът на партньора ви замлъкват за кратко, а болковото тяло е задрямало. Това се случва понякога в моменти на физическа близост, или кога­то заедно наблюдавате чудото на раждането, или в присъс­твието на смъртта, или когато единият от вас е сериоз­но болен - все неща, които оставят ума безсилен. Когато се случи това, вашето Битие, временно погребано от ума, се разкрива и прави възможно истинското общуване.

Истинското общуване е общност - осъзнаване на единността, която е любов. Обикновено то бързо се губи отново, освен ако не успеете да запазите достатъчно присъствие, за да не допуснете намесата на ума и негови­те стари модели. Щом се върне умът и отъждествяването ви с него, вече не сте вие, а мисловна представа за себе си, и заигравате отново игри и роли, за да задоволите потребностите на егото си. Отново сте човешки ум, който се преструва на човешко същество, общува с друг ум и разиграва театър, който нарича „любов".

Макар че са възможни кратки прозрения, любовта не може да процъфтява, ако не се освободите трайно от отъждествяването с ума и ако присъствието ви не е дос­татъчно силно, за да разпръсне болковото тяло - или поне да присъствате като наблюдатели. Така болковото тяло няма да може отново да ви завладее и да унищожи любовта.

Взаимоотношенията като духовна практика

Докато его-режимът на съзнанието и създадените от него обществени, политически и икономически структу­ри навлизат в последния етап на рухването си, взаимоот­ношенията между мъжете и жените отразяват дълбоката криза, в която се озовава човечеството. Тъй като хората все повече се отъждествяват с ума си, повечето връзки нямат корени в Битието и затова се превръщат в източ­ник на болка, подвластни са на проблеми и конфликти.

Днес милиони хора живеят сами или като самотни ро­дители, неспособни да създадат интимна връзка или нежелаещи да повтарят безумната драма на предишни връзки. Други се хвърлят от една връзка в друга, от един цикъл на удоволствие и болка към друг, преследвайки неу­ловимата цел на себеосъществяването чрез свързване с противоположния енергиен полюс. Трети избират комп­ромиса и остават заедно 6 нездрава връзка, в която гос­подства негативното - в името на децата, или заради сигурността, поради принуда или навик, от страх да не останат сами или заради някаква „взаимно изгодна" договорка, или дори поради несъзнателно пристрастяване към вълненията на емоционалната драма и болка.

Всяка криза обаче носи не само опасност, но и възмож­ност. Ако връзката влива енергия и засилва модели на его-ума, ако задейства болковото тяло, както е в момента, защо не приемете този факт, вместо да се опитвате да избягате от него? Защо не му съдействате, вместо да избягвате Връзките или да продължавате да преследвате фантома, наречен идеален партньор, като решение на проблемите ви или като средство да се почувствате осъ­ществени? Възможността, която се крие във всяка криза, не се проявява, докато фактите в ситуацията не бъдат признати и напълно приети. Докато ги отричате, дока­то се опитвате да избягате от тях или ви се иска всич­ко да беше различно, прозорецът на шанса няма да се от­вори и ще бъдете в плен на ситуацията, която ще оста­не непроменена или още повече ще се влоши.

Като признаете и приемете фактите, вие донякъде се освобождавате от тях. Например, когато знаете, че е на­лице дисхармония, посредством „знанието" ви се намесва нов фактор и дисхармонията не може да остане непроме­нена. Когато знаете, че не сте в състояние на мир, знани­ето за това създава пространство на спокойствие, кое­то обвива неспокойствието в любяща и нежна прегръдка и го преобразува в мир. Колкото до вътрешната ви тран­сформация, за нея нищо не можете да направите. Не мо­жете да промените себе си и несъмнено не можете да промените партньора си или някой друг човек. Единстве­ното, което можете да направите, е да създадете прос­транство, в което да се случи промяната, пространст­во, където да навлязат благодат и любов.

И така, когато връзката ви не върви, когато изважда на бял свят лудостта" във вас и в партньора ви, бъдете благодар­ни. Несъзнателното излиза на дневна светлина. Това е въз­можност за спасение. Осъзнавайте всеки миг, особено вът­решното си състояние. Ако има гняв. знайте, че има гняв. Ако има ревност, отбранителност, стремеж да спорите, потребност да бъдете прави, ако малкото дете вътре във вас иска любов и внимание, или пък изпитвате някаква емоционална болка - каквото и да е, знайте реалността на мо­мента и задръжте това знание. Така връзката става „садхана" - духовна практика. Ако наблюдавате несъзнателното поведение на партньора си, обгърнете го с любящата прег­ръдка на вашето знание, за да не реагирате. Несъзнанието и знанието не могат да съществуват заедно продължител­но време - дори ако знанието е само у единия, а другият е тласкан от несъзнанието. Енергията, която движи враж­дебността и нападките, не може да търпи присъствието на любовта. Ако изобщо реагирате на несъзнанието у пар­тньора си, сами попадате в негов плен. Но ако помните, че трябва да знаете за реакцията си, нищо не губите.

Човечеството се намира под голям натиск да еволюи­ра, защото това е единственият ни шанс за оцеляване. Това ще промени всички аспекти на живота ни и най-вече взаимоотношенията ни с близките. Те никога не са били толкова проблемни и пълни с конфликти. Както може би сте забелязали, ролята им не е да ви донесат щастие или себеосъществяване. Ако продължавате да преследвате спасението посредством връзка с друг човек, чакат ви ра­зочарование след разочарование. Но ако приемете, че предназначението на връзката е да ви направи съзнава­щи, а не щастливи, тогава тя наистина ще ви предложи спасение и вие ще се настроите към по-висшето съзна­ние, което е на път да се появи в света. Все повече болка, насилие, объркване и лудост очаква онези, които продъл­жават да се придържат към старите модели.

Сигурно трябват двама, за да може една връзка да се превърне в духовна npaкmuкa, кaкmoказахте. Например моят партньор все още следва старите модели на ревност и контрол. Много пъти съм го изтъквала, но той не го проумява.

Колко хора са нужни, за да се превърне животът ви в ду­ховна практика? Няма значение, че партньорът ви не иска да участва. Съзнанието може да дойде в този свят единствено през вас. Няма нужда да чакате света да ста­не съзнателен или някой друг да стане съзнателен, като условие за вашето просветление. В момента, в който влезете в спор, се отъждествявате с мисловна позиция и вече защитавате не само тази позиция, но и самосъзнани­ето си. Егото дърпа конците. Изпаднали сте в несъзнание. Понякога може би е подходящо да изтъквате някои аспекти от поведението на партньора си. Ако сте много будни, ако присъствате силно, можете да го направите, без да се намеси егото - без да обвинявате или да изкарва­те другия неправ.

Когато партньорът ви действа несъзнаващо, откаже­те се да го съдите. Да съдите някого означава да смесва­те несъзнателното му поведение с това, което той е, или да проектирате своето несъзнаване върху друг човек и да го смесвате с това, което той е. Да се откажете да съдите не означава да не разпознавате нездравото и не­съзнателното, когато го видите, а означава по-скоро да заложите на знанието, не на реакцията и съденето. Така или изобщо няма да реагирате, или ще реагирате, без да губите позицията си на знание - пространството, в ко­ето реакцията се наблюдава и позволява. Вместо да се бо­рите с тъмнината, довеждате светлината. Вместо да реагирате на заблудата, виждате я, но същевременно прозирате през нея. Да бъдете знаещи създава чисто пространство от любящо присъствие, което позволява на всички неща и хора да бъдат такива, каквито са. Няма по-силен катализатор за трансформацията. Ако прилага­те тази духовна практика, партньорът ви не може ед­новременно да остане с вас и да остане несъзнаващ.

Ако двамата сте съгласни връзката ви да бъде духовна практика, толкова по-добре. Тогава можете да изказвате един пред друг мислите и чувствата си още с появата им, за да не създавате отстояние във времето, в което да се появи и развие неочаквана или непризната емоция или недоволство. Научете се да изразявате това, което чувст­вате, без да отправяте обвинения. Научете се да изслуш­вате партньора си открито и без да се отбранявате. Дайте му пространство да се изрази. Присъствайте. Об­виненията, отбраната, нападението - всички тези моде­ли, създадени, за да укрепват или предпазват егото или да задоволяват нуждите му, стават излишни. Много е важно да оставяте пространство на другите - и на себе си. Лю­бовта не може да пребъде без него. Когато премахнете двата разрушителни за една връзка фактора - когато болковото тяло бъде преобразувано и вие вече не се отъждествявате с ума и позициите му, и когато парт­ньорът ви стори същото, ще изпитате блаженството на една процъфтяваща връзка. Вместо да отразявате един към друг болката и несъзнанието си, вместо да задо­волявате пристрастяващите потребности на егото си, ще отразявате един към друг любовта, която изпитвате дълбоко в себе си, любовта, която идва с осъзнаването на единството ви с всички неща. Това е любовта, която няма противоположност.

Ако партньорът ви все още се отъждествява с ума и болковото тяло, а вие вече сте свободни, това е голямо предизвикателство - не за вас, а за него. Не е лесно да се живее с просветлен човек, или по-точно е толкова лесно, че егото вижда в него огромна заплаха. Нали помните, его­то има нужда от проблеми, конфликти и „врагове", които да засилват чувството за отделност, от което зависи идентичността му. Умът на непросветления партньор ще бъде много разочарован, защото позициите му няма да срещат съпротива, тоест ще бъдат нестабилни и слаби, има дори „опасност" съвсем да рухнат и той да загуби са­мосъзнанието си. Болковото тяло търси обратна връзка и не я получава. Не се задоволява нуждата от спор, драмати­зъм и конфликти. Но внимавайте: има хора, които са необщителни, резервирани, безчувствени или откъснати от чувствата си, които мислят и се опитват да убедят другите, че са просветлени, или поне че „нищо им няма", а за всичко е виновен партньорът им. По-често мъжете, от­колкото жените, са склонни към това. Те смятат парт­ньорките си за ирационални или емоционални. Но ако вие усещате емоциите си, не сте далеч от лъчистото вът­решно тяло точно зад тях. Ако сте повече в главата си, разстоянието е далеч по-голямо и трябва да вложите съз­нание в емоционалното тяло, преди да можете да достиг­нете вътрешното тяло.

Ако няма излъчване на любов и радост, пълно присъст­вие и отвореност към всички същества, тогава това не е просветление. Друг показател е как човекът се държи в трудна или подлагаща го на изпитание ситуация, или ко­гато „всичко тръгне наопаки". Ако „просветлението" ви е самоизмама на егото, животът скоро ще ви изправи пред предизвикателство, което ще извади на бял свят несъзнанието под някаква форма - като страх, гняв, жела­ние да се защитавате или да съдите, потиснатост и т.н. Ако имате партньор, много от предизвикателствата ще идват през него. Например, една жена може да намери предизвикателство в неотзивчив партньор, който жи­вее почти изцяло в ума си. Ще я предизвика неспособ­ността му да я чуе, да й даде внимание и пространство, в което да бъде, и всичко това се дължи на липсата на присъствие от негова страна. Отсъствието на любов във връзката, което жените обикновено усещат по-ост­ро от мъжете, задейства болковото тяло и жената ще напада партньора си - ще го обвинява, критикува и т.н. Това от своя страна става предизвикателство за него. За да се защити от нападението на нейното болково тяло, което според него е напълно неоснователно, той ще се окопае още по-дълбоко в позициите на ума си, ще обосно­вава, ще се защитава, ще контраатакува. В крайна смет­ка това може да задейства неговото болково тяло. Кога­то и двамата партньори се озоват в този капан, се дос­тига ниво на дълбоко несъзнание, на емоционално насилие, яростна атака и контраатака. Това няма да преста­не, докато и двете болкови тела не се нахранят и не се върнат в латентното си състояние. До следващия път.

Това е само един от безбройните възможни сценарии. На­писани са много томове, могат да се напишат и още пове­че за начините, по които се проявява несъзнанието в отно­шенията между мъжа и жената. Но, както вече казах, след като веднъж разберете корените на болестното състоя­ние, става излишно да изследвате безбройните му прояви.

Да се върнем за малко към сценария, който току-що описах, Всяко предизвикателство в него всъщност е прикрита възможност за спасение. На всеки етап от раз­гръщането на болестния процес е възможно освобождава­не от на съзнанието. Например, враждебността на жена­та може да даде сигнал на мъжа да напусне състоянието на тъждественост с ума, да се пробуди в Настоящето, да присъства - вместо все повече да се идентифицира с ума си и да изпада в още по-дълбоко несъзнание. Вместо да „бъде" своето болково тяло, жената може да бъде знание­то, което наблюдава емоционалната болка, така да дос­тигне до силата на Настоящето и да започне преобразу­ването на болката. Това ще премахне натрапчивото и ав­томатично проектиране навън. След това може да изра­зи чувствата си пред своя партньор. Разбира се, няма га­ранция, че той ще я чуе, но това ще му предостави добър шанс за присъствие и несъмнено ще прекъсне безумния цикъл от неволеви действия, диктувани от стари мис­ловни модели. Ако жената пропусне възможността, мъ­жът може да наблюдава собствената си умствена и емо­ционална реакция на нейната болка, желанието си да се отбранява, вместо да бъде тази реакция. Освен това може да наблюдава задействането на своето болково тяло и така да изложи емоциите си пред съзнанието. По този начин ще се създаде ясно и спокойно пространство от чисто съзнание - от знание и безмълвно наблюдение. Това съзнание не отрича болката, но е отвъд нея. Позволява й да бъде, но същевременно я преобразува. То приема всичко и преобразува всичко. Отворила се е врата, през която двамата могат да навлязат в това пространство. Ако постоянно или поне през повечето време присъст­вате във връзката си, това ще бъде най-голямото предиз­викателство за партньора ви. Той няма да може дълго да понася присъствието ви и да остава несъзнаващ. Ако е го­тов, ще мине през вратата, която сте отворили за него, и ще се присъедини към вас. Ако не е, ще се разделяте като масло и вода. Светлината е прекалено болезнена за човек, който иска да остане в тъмнината.

Защо жените са по-близо до просветлението

Пречките пред просветлението

едни и същи ли са за мъжете и за жените?

Да, но акцентите са различни. Най-общо казано, за жените е по-лесно да чувстват и да бъдат в тялото си, затова те са естествено по-близо до Битието и потенциално по-бли­зо до просветлението от мъжете. Затова много древни култури инстинктивно са избирали женски фигури или ана­логии, за да изобразят или опишат трансцендентната реа­лност без форми. Често тя е представена като утроба, ко­ято ражда всичко и го поддържа и храни през живота му в някаква форма. В „Дао дъ дзин", една от най-древните и мъдри книги, написани някога, Дао - което можем да преве­дем като Битие - е описано като „безпределно, вечно при­състващо, майката на вселената". Естествено, жените са по-близо до него от мъжете, защото те фактически „въплъщават" Неизявеното. Нещо повече, всички същества и неща в крайна сметка се връщат при Извора. „Всички неща изчезват в Дао. Само то остава." Тъй като Изворът има по-скоро женска природа, това е представено като тъмната и светлата страна на архетипната женственост в психо­логията и митологията. Богинята-майка има две страни -тя дава живот и го отнема.

Когато умът е взел нещата в свои ръце и хората са загу­били връзката с реалността на божествената си природа, те са започнали да си представят Бог като мъж. Мъжете са добили водеща роля в обществото, а жените - подчинена.

Аз не предлагам да се върнем към ранните женски изобра­жения на божественото. Сега някои хора използват Богиня вместо Бог. Те връщат отдавна загубеното равновесие между мъжко и женско начало и това е добре. Но въпреки всичко си остава изображение и понятие, понякога времен­но полезно, както картата или пътният знак, но повече пречи, отколкото помага, когато бъдете готови да осъзна­ете реалността зад всички понятия и образи. Истина си остава обаче, че енергийната честота на ума като че ли е същностно мъжка. Умът се противи, бори се за контрол, използва, манипулира, напада, опитва се да разбере и прите­жава и т.н. Затова традиционният Бог е патриархална, контролираща, авторитетна фигура, често гневен мъж, от който трябва да се страхувате, както учи Старият за­вет. Този Бог е проекция на човешкия ум.

За да стигнете отвъд ума и да възстановите връзката с по-дълбоката реалност на Битието, са нужни съвсем раз­лични качества: капитулация, отказ да съдите, отворе­ност, която позволява на живота да бъде, вместо да му се противите, способност да обгърнете всички неща в любя­щата прегръдка на своето знание. Всички тези качества са много по-тясно свързани с женското начало. Докато умст­вената енергия е твърда и нееластична, енергията на Би­тието е мека и пластична, но въпреки това безкрайно по-могъща от ума. Умът управлява нашата цивилизация, а Би­тието отговаря за целия живот на планетата и извън нея. Битието е самият онзи Интелект, чиято видима проява е физическият свят. Макар че жените са потенциално по-близо goнего, мъжете също могат да го намерят 6 себе си. Днес повечето мъже и жени все още са в клопката на ума - тъждествени на мисленето и болковото тяло. Това, разбира се, пречи на просветлението и на любовта. По правило при мъжете основната пречка е мислещият ум, а при жените - болковото тяло, макар че в отделни случаи може да бъде обратното, а в някои двата фактора играят еднаква роля.

Екхарт Толе

Из книгата „Силата на настоящето“

EкхapтТоле е роден в Германия, където прекарва първите тринадесет години от живота си. Завършва Лондонския университет, занимава се с научна работа в Кембридж. На двадесет и девет години дълбока духовна промяна фактически унищожава старата му самоличност и променя радикално хода на живота му. Следващите няколко години той посвещава на това, да разбере, интегрира и задълбочи промяната, която бележи началото на едно важно пътуване навътре в себе си.

През последните десет години той е съветник и духовен учител, който работи индивидуално и с малки групи в Европа и Северна Америка. От 1996 г. насам живее във Ванкувър, Британска Колумбия, Канада. Чрез „Силата на настоящето", превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех има и следващата му книга „Покоят говори".