Смъртта е повод утре да съм жив

… не зная как успях да оцелея,

живях два века в страсти и Любов,

и докторите нямаха идея!

 – три пъти се съвземах в „Пирогов“! –

преливаха ми с разни абокати

Надежди, Радост, Обич и Мечти,

и спря под мен Земята да се клати,

със други думи – спря да се върти,

сестричките ми – бързи, смели, ловки,

цял ден ме инжектираха със кеф! –

за техните спасителни спринцовки

не заплатих дори и пукнат лев,

изписаха ме, Господи, накрая!

– с доброто: – По вода да ти върви!

И смисъла успях да разгадая

на страшното и славно „С 'еst la Vie!“

Сега съм вече старче побеляло,

цял ден си чорля гъстата брада –

чист на душа, на мисъл, дух и тяло!

– направо съм жребче подир езда,

и знам, че ме очакват километри,

в които ще летя в раван и тръс! –

и римичките мои ще са светли –

написах си ги под Светия Кръст.

Не знам какво остава след Човека? –

невям е стих, написан с тих курсив.

След моя мил Живот през двата века

Смъртта е повод утре да съм жив.

9 септември 2025 г.

гр. Варна, 8, 10 ч.

Валери Станков