Стихове на Радея
Проникновение
Когато слънцето сутрин изгрява
Земята се къпе в поток от лъчи,
стъпва на пръсти, снага разлюлява
усещам, че гледа с моите очи.
В часа на новото раждане
дишам с нейната гръд,
магичната сила на чудно съграждане
надежда ми дава за бъдния път.
Аз съм прашинка от земна скала
и цвете с поглед утринно чист,
аз съм онази далечна звезда
и птица литнала в небесната вис.
Влизам в одеждите на нощ лекокрила
с любов ме омайва величествен ден,
коленича смирено в почуда открила,
че в Тебе съм, Боже, и Ти си във мен.
Безусловната Любов
Сърцето ми е топло, душата ми е свежа,
умът ми е светъл, духът ми е крепък,
защото живея в Закона на Любовта
безгранична, в която няма измяна.
Учителя
Моя мила, моя свидна любов,
порив чист на сърцето човешко,
Сила творяща и Дух вездесъщ ,
за Твоята святосттърся съкровени слова;
за мига просветлен от Твоята сила,
за неповторимото утрона крехка мечта
и Светлината на деня,който Ти си родила!
Моя мила, моя свидна любов,
откривам те в нежното стръкче тревица,
в пролетно цвете и есенен ден,
в детски смях и устрем на птица!
Моя мила, моя свидна любов,
Светлина и Живот за сърцето човешко,
Ти премина през годините с мен,
като дъга пъстроцветна,
като топла длан на приятел,
като надежда за идния ден –
дарила ми Вяра и Сила,
Ти създаде човека у мен!
ВЪЛШЕБЕН МИГ
Тиха вечерна омая –
песен на славей и звездно небе!
Как се получи не зная,
но в този миг бях просто дете.
Погали ме полъх на вятър,
целуна ме нежно звезда,
като във вълшебен театър
оживя пред мене Света.
Видях как се ражда Живота –
създаде го лъч Светлина,
но му помогна Земята
и го дари с добрина.
Събраха се хора от всичките раси -
бяха с грейнали, щастливи очи
и шептяха молитвено като монаси
славослов за светлите човешки мечти.
В тази вечерна омая,
чух и песента на горите. . .
Как се получи не зная –
знам само, че бяхме аз, Бог и звездите.
Моята мечта
Като дъх на новородено,
като радостна детска сълза –
толкова чиста и облагородена
живее в мене мечта!
Ще кажеш: остаря този цветен балон,
макар, че прилича на нов!
Кога според твоя еталон
човекът ще живее само с любов!?
Но моята мечта вече ходи,
видях я да спира при други души.
Не! Като призрак не броди –
тя ме гледа с човешки очи.
Видях душите как стават различни –
с някаква ангелска кротост във тях.
Все още неуки, безлични,
но в погледа благост съзрях.
Моята жива мечта има вяра в човека –
знае, че вяра и воля променят света;
всеки ден за нея е светла пътека -
с любовта си дарява всяка душа.
В БЕЗКРАЯ
Когато нощта звездите запали
бях лъч от малка звездица,
когато вятърът ме погали
запях като пойна птица.
В малкото нежно цвете
открих моя светъл копнеж:
в ранното утро да бъда и двете –
капка роса и въздух свеж.
Да докосвам зората,
да бъда за нея небе,
с живот да дарявам полята,
да съм вълна в бурно море.
В миг съзрях великата Вечност
вложила в едно човешко сърце,
буен стремеж и топла човечност ,
които даряват душата с криле.
Медитативно
Тази ефирна кротка милувка,
с която звездната нощ ме дари –
тази ефирна кротка милувка
нов живот пред мене разкри.
Като зов на светла душа
тя ми каза без глас
колко е силен живота,
как се събужда у нас.
Тази ефирна кротка милувка
беше любов, беше нежност –
неповторима като първа целувка,
повей от светла безбрежност.
Предчувствие
Продават сърца – на килограм,
разфасовани, опаковани,
подредени в хладилни витрини –
от човешка ръка сложени там.
Продават сърца – сърцата на птици,
на четириноги –
панирани, овкусени,
включени в ресторантско меню
като деликатесна храна
за човека.
Мисля си: сърце като сърце,
като моето и твоето –
със същия вид
и анатомичен строеж –
сърце, живяло
със своята мъничка радост,
туптяло със пулса
дарен му от Бог.
Гледам го – стока
от хладилна витрина
и потръпвам от страшно предчувствие.
Заменят сърца – сърцата на хора.
С вещина ги преместват
от човек на човек –
туптящи и силни,
с Божествен огън и Дух.
Човешкият ум
създава
нова наука
и чрез нея
бърза към
святата тайна
Живот.
Умът, който вече
разпродава Луната,
умът, който
събира в едно
политика, власт и пари;
умът,
който за късче злато
преобръща Земята -
Господи,
този ум
с изкривено
от алчност лице,
ще превърне ли
в стока
безпомощното човешко
сърце?
.
Пробуждане
Детето у мен се пробуди.
Беше съвсем неочаквано.
Затича след две пеперуди
напук на всичко натрапено:
скрупули за възраст и приличие,
болка от хорска завист родена,
тежки мисли за безпаричие.
Детето у мен се пробуди
само за няколко минути,
а аз жената смутена
побързах да го затворя
дълбоко вътре в сърцето
и дори го смъмрих да не бърбори.
Сега, когато говоря,
тайничко се надявам
сърцето някак да се отвори
и безгрижното малко момиче
с весел вик да изтича
в оназисветла посока,
където все още живеят мечтите.
КАТО НЕСТИНАРКА
Думите злостни
от въглени повече
парят.
В спомените ни
дори, нови рани
отварят.
Думите злостни
са думи горещи –
като жива жарава
огън разпалват.
В душата ми този огън
не веднъж
е горял.
Още помня дните,
в които животът за мене
бе спрял.
Сега вече зная,
че не всяка болка
убива,
а само тази,
която приемеш
със страх.
Силата `и – жестока
и дива– разбрах!
Разбрах,
че болката може
живот да роди,
но само когато
на злостните думи
откликнеш с
любов и мечти.
И нищо, че по пътя ми
думи горещи
разстилат жарава –
аз вече зная,
сега вече мога,
като нестинарка
по въглени да ходя.
Дъга
Имало е днес дъга –
хората говореха за нея,
с колко хубост, с красота
този миг е греел.
Разказа ми една жена
как от светлината засияла,
хубавата пролетна дъга
в очите им изгряла.
Те се гледали щастливи –
родени като че ли от дъжда,
а край тях лъчи игриви
танцували в дъждовната вода.
Утринно
Облак бял и бухнал
като мечтата на дете,
танцуваше безгрижно
по ширналото се небе.
Птица долетя от нейде
и във танца заигра,
гмурна се във синевата,
после с вятъра запя.
Утринно усмихна се полето
окъпано от свежест и роса,
дишаше в едно с небето,
блеснало от капчици – слънца.
Радея