Грешници

Уморих се, уморих се до смърт.

 Да се лутам така между двама ви.

 Знам, че всичко за него съм аз.

 Ала ти си до мене в мечтите ми.

И разпъват, тъй разпъват  на кръст

 две посоки без милост в душата ми.

 Всичко вчерашно вика назад,

 ти напред си, но днес аз съм никъде.

И все се лутаме и се виним,

 а грешници кога сме всъщност ние?

 Дали когато от любов грешим

 или оставяйки я да загине.

Уморих се, уморих се до смърт,

 Само крачка остана, последната

 Ако тя доведе ме при теб,

 ще посрещнеш не мен, а сърцето ми.

И все се лутаме и се виним,

 а грешници кога сме всъщност ние?

 Дали когато от любов грешим

 или оставяйки я да загине.

Труден характер

Винаги казваш, че труден характер съм имала,

 непокорна съм често била, често била!

 Че дори и насън вечно нещо вълнува ме

 и покоя ти вечно руша, вечно руша!

Вярно, че дума и жест са напълно достатъчни –

 чак до сълзи да ме наранят, да ме наранят.

 Затова пък след туй толкоз мъничко трябва ми

 да залея със смях този свят, този тъй хубав свят!

 Замълчи, замълчи и обичай ме!

 И моли се да нямаме никога с тебе покой!

 Между мене и тебе покоят застане ли,

 непременно горчив ще е той, горчив ще е той!

Как ли дори да поискаш кажи ми

 ще избягаш от мен и къде, от мен и къде!

 Моят труден характер те гледа усмихнато

 със очите на нашето дете, на нашето дете!