Ода на любовта

Веселин Пеев - Кантор

Тишина. Фантастична мисъл из спомени бъдни се рее,

те я галят безспир с ароматния полъх на влюбен Зефир

 очаровал с милувки и ласки богинята Флора, с която живее

 сред цветя в долината на щастие вечно в ефирния мир.

Мисълта мигновено облита безброй светове необятни,

 на самата любов-провидение най-съвършения дар,

 тя прониква отвъд в измерения паметни и непонятни

 и дори до заветния любвеобилен божествен олтар.

Оживява далечното минало трепетно и патетично

 озарено от огнени чувства и възпламенени мечти,

 преживяване неповторимо вълнуващо и романтично,

 от съдбата дарените очарования и красоти.

Постепенно изгряват картини и случки от светла забрава,

 просияват дълбоко в сърцето лъчите на сладостен блян

 и отново възражда се на младостта несравнимата слава,

 с тиха радост откликва прекрасният свят от любов овладян.

Епилогът незнаен развихря крилатото въображение

 че това подсъзнателно може би било е сън затаен,

 промеждутък застинало време по пътя на вечно съмнение,

 ослепителен розов проблясък в зората на земния ден.

Възхитителен свят на души обладани от тайнство свещено,

 за малцина избрани щастливци е раят с любов сътворен,

 всеотдайните жертвено влюбени в своето царство блажено

 в еуфория славят вълшебния празник за тях отреден.

Едновременно жив и абстрактен, отдаен и недосегаем

 тоя свят извисен и безсмъртен, безкраен и неизмерим

 на копнежи, надежди и вяра от извора неизчерпаем

 просветлява простора на чувствата тайнствен и необозрим.

Импресивна фантазия, необяснима духовна вселена,

 постижима понякога неописуемо дивна мечта,

 тя понася духа възхитен с мелодичната си кантилена,

 сътворява явление неустоимо красиво в нощта.

 Кехлибарният лотос изплува и бавно разцъфва в небето,

 просветлява прозрачната приказно призрачна звездна тъма,

 развълнувано фосфоресцира могъщата гръд на морето

 под прокобната сянка на облаци с мрачни мъхнати вълма.

Мимолетно Селена намира пролуки в покрова размътен

 и от тях лунопадът излива потоци сребристи лъчи

 върху морската шир сътворява светлинен шедьовър безплътен,

 ярка сцена овална в която мелодия тиха звучи.

Неусетно лъчистите струи извайват небесно творение

 съзерцателно проникновение, благословен феномен,

 лъчезарно, омайно, пленително, великолепно видение,

 Вечността в миг единствен и паметен на любовта посветен.

 Чародейка от бъдните спомени там вдъхновено танцува

 върху живата сцена сияйна с притихнали в унес вълни

 грациозна и прелестна в самозабрава наяве сънува

 въжделените и озарени от светли мечти бъднини.

 Изключителен танц, удивително и обаятелно ярък,

 покъртителен апотеоз в преклонение към Любовта,

 свръхестествен, загадъчен, неоценимо възвишен подарък,

 чудодейното предизвестено знамение за Вечността.

*** *** *** *** ***

В съзерцание някой понякога вижда незрими картини

 но сърцето стаява завинаги спомена неизживян

 и залутан из тъжния хаос от сантиментални руини

 се потапя в светото величие на съкровения блян.