Най-простите техники на управляващите да манипулират мозъка на хората

1. Синдромът на бавното загряване на тенджерата, с жаба вътре. Ако бавно загрявате тенджерата, жабата ще заспи в блажен сън, докато я сварите. Ако я пуснете в кипяща вода – веднага ще изскочи. Това е една от най-разпространената техника на управляващите да манипулират хората. Първо, обществото бива подготвяно за неприятните промени, които предстоят, чрез статии и съобщения в медиите. След това, в студията на телевизиите се канят експерти, които обясняват, че промените са нещо естествено и необходимо, дават примери с други държави, обясняват, че те са нещо, което не може да бъде избегнато и накрая дори препоръчват „да сме в крак с времето“. След това правителството, вече капитализира върху подготвеното обществено мнение и върши промените крачка по крачка. Така незабелязано целта е постигната – жабата е сварена. Примери за подобен тип „бавни и постепенни“ манипулации са въвеждането на марихуаната в повечето американски щати, ЛГБТКю+ пропагандата, вдигането на данъци, вдигането на цените на хранителните стоки, вдигането на цените на електроенергията, Топлофикация и други.
2. Ефектът на щрауса. Който си заравя главата в пясъка, за да не вижда нещо което му е неприятно. Така и медиите и управляващите ни отвличат внимание от главните теми на деня, а ни занимават с някакви странични неща, за които постоянно ни се повтаря, че са важни. Най-пресен пример за такъв ефект бе погребението на Кралица Елизабет II, чиято церемония бе предавана на живо с часове по българските телевизии, докато на галопиращата инфлация и вдигането на цените на основни стоки, не се обръща никакво или почти никакво внимание. Така на българските зрители се внушава, че от Лондон гледат някакво „историческо“ събитие, докато истински историческото събитие е тук и сега - обедняването и съсипването на българското общество и обезлюдяването на България.
3. Ефектът на сляпото петно. Това е техника, при която управляващите вършат действия, които са ограбващи и вредни за народа, но тихомълком и извън общественото полезрение. Такива опити имаше при въвеждането на „задължителни“ водомери и електромери, такса БНТ /всеки който гледа БНТ да плаща/, известната такса „преносна мрежа“, при която всеки месец плащаме за ремонт на електрическата мрежа, радиаторите или водоканалите, при положение, че те вече са ремонтирани и изправни, а електро и водоразпределителните дружества са длъжни по договор да поправят повредите. Такива действия са правени в огромен брой в българската енергетика, там почти всичко е такова. Един от най-интересните случаи на „ефект на сляпото петно“ е когато на софиянци беше обяснено, че трябва да се прави ремонт на площад „Славейков“, а всъщност изгониха от там продавачите за книги, защото същите продавачи на евтини книги сериозно намаляваха печалбата на книжарниците, около площада. Едно е да си купиш книга за 2 лева от „Славейков“, съвсем друго е да платиш 22 в книжарница. Лобистите на същите тези книжарници, в Столична община, свършиха тихомълком страхотна работа и лобираха за изгонването на продавачите на евтини книги, за да ограбят народа. Друг „ефект на сляпото петно“ е, у нас, в медиите, да не се говори никога за икономическите проблеми на САЩ. Така например, инвестициите в долари, на световния пазар, от началото на войната Русия-Украйна са намалели с 200 милиарда долара, тоест американската валута е отслабнала, защото никой вече не инвестира в тези банкноти, освен Великобритания и Белгия, но това не се казва на народа у нас, защото ще започнат да изтеглят спестяванията си в долари и това още повече ще утежни, падането на американската валута. Един вид „нека да си траеме, че ще стане още по-лошо“, каквото има да вършим, ще го правим в „сляпото петно“ на хората у нас.
4. „Всички правят така“. При този метод непопулярните и вредни за народа решения се представят пред обществеността, като нужни и плодоносни „добри практики“, вече изпитани в чужди държави, защото останалите „напреднали“ демокрации „вече правят така“. Примери за подобни техники са „правите краставици“, които и в България трябваше да бъдат отглеждани така, че да са по някакъв европейски „стандарт“, макар и такъв европейски стандарт въобще да не съществува. ГМО продуктите, шистовия газ, даването на юридически права на хомосексуалните двойки, отказването на България от ценни наши активи, влизането на РС Македония в ЕС на всяка цена, подкрепата за Украйна с оръжие, в Руско-Украинския конфликт от 2022 г., поскъпването на цигарите над 5 лева, при положение, че България беше основен износител на тютюн и тук цигарите трябва да са наполовина по-евтини, но след това чужди фирми изкупиха българските тютюневи активи и вдигнаха съвместно цената над 5 лева и така ние произвеждаме тютюн, а след това си го купуваме от англичаните и европейските фирми на определената от тях цена. Вода гази, жаден ходи.
5. „Българският казан“. Според шегата, над казана с българите в Ада няма дяволи, които да избутват обратно, тези които се опитват да излязат от него, защото българите от завист, един към друг, сами се дърпат обратно. Това е основната техника, да се охулват всички успели хора в България и да им се търсят маана и кусури. Най-мразени и охулвани са всички успели политици, успели спортисти, културни дейци, богаташи-милиардери, защото някой от завист иска да заеме тяхното място или това е така наречения модел „Стани да седна“, при който политическият лидер или успелия човек се сатанизира от опонентите му, не защото нещо е сгрешил, а защото искат да седнат на мястото му и завиждат за успехите, които е постигнал с труд и пот. Точно, както преди 2 000 години Иисус Христос не направи никому зло, лекуваше и помагаше на хората, но старейшините на синедриона го убиха, за да заемат мястото му, като лидери на човечеството. У нас не се взима предвид какво реално е направил политическия лидер, милиардера, културния деец или спортиста за България, а се набляга само на негативните му качества, а всеки човек има негативни качества, нали така? Най-пряк пример за „българския казан“ е невъзможността българите да съставят коалиционни правителства, защото всеки смята, че именно той и неговата партия трябва да са на върха, а другите не заслужават. Като добавим и прочутата алчност на нашенците, сами разбирате колко е трудно да се излезе от българския казан.
6. Ефектът на калинката - още един типично български маниер на водене на политика и манипулиране на околните, при който всеки си въобразява, че той самия е най-квалифицирания да бъде лидер на партия или фирма, идеалния кандидат. При този български феномен, който обаче е характерен и за ЕС, на преден план и лидери на партии стават хора с неприсъща квалификация – пожарникари, гинеколози, производители на пробиотици, неуспели адвокати, хора без трудов стаж, верни на „почетния председател“ лица, без никаква квалификация или образование, калинки, „парашутисти“, любовници на близки до политическия лидер хора, секретарки и деца на милионери или деца на хора, които въртят бизнес с лидера или му вършат услуги. Това става за сметка на неглежирането на истински професионалисти, учили Международна политика и Международни отношения, знаещи 3-4 езика, учили у нас и в чужбина за това, специално за да бъдат политици или финансисти. Така хора, изчели стотици книги и учебници, истински талантливи, биват отхвърляни за сметка на иллитерати, неграмотни люди. Цялата най-нова 30 годишна история на българската политика е изключително такава – необразован лидер, събира около себе си лоялни и верни нему лица, без нужния опит и квалификация и ги назначава на висши позиции в държавата, където те тепърва придобиват опит, а конкурентите, които са наистина квалифицирани и образовани биват избутвани в ъгъла. Истинските качества и умения не се взимат предвид, а напред вървят хора, любовници на лидера и обкръжението му или близки техни бизнес партньори. Пред редовите симпатизанти на партията се обяснява, че лидерът и калинките около него, били „най-подготвени за този пост и за работата, която се изисква“, а ако някой се усъмни и попита, как така и защо хора без опит и образование са по върховете, той бива изритан от партията или му се накарват едно хубаво, за да му „дойде ума“. Най-новата тенденция е да се назначават 20 годишни, току що излезли от гимназията синове и дъщери на приятели на лидера, които от ученическия чин направо сядат на заместник-министерско място или стават началници на държавни агенции. Те са напълно неподготвени за това, но пък преимуществото им е, че баща им или майка им са съдружници на лидера или подставени лица.
7. Ефектът Дънинг-Крюгер. Нарушение на възприемането на хората за реалността, тенденция, при която неквалифицираните лица страдат от илюзорно превъзходство, защото оценяват погрешно компетенциите си, много по-високо от средното ниво. Или казано с други думи – ограниченият и необразован човек, неадекватно оценява себе си, като изключително умен, смел и решителен, защото му липсва пример, коректив и представа, какъв всъщност е истински умния човек. Според специалистите тази тенденция се дължи на метакогнитивната неспособност на неквалифицираните да признават грешките си. Другата насока на ефекта Дънинг-Крюгер е тенденцията висококвалифицираните да оценяват способностите си много по-ниско, отколкото са всъщност. Или казано по просто – истински образования и умен човек, винаги е скромен и е наясно с това, че не е толкова умен, защото примерите, които ползва за сравнение, са от световна класа. С други думи истински добрите кинаджии у нас сравняват собствената си работа с шедьоврите на киноизкуството и затова знаят, че не са толкова велики, а не толкова умните режисьори и сценаристи се надуват по телевизионните студия, колко са успели, защото нямат представа, какво е това истинско кино и как се прави.
8. Ефектът на д-р Фокс. Това е техника, при която на хората се говорят очевидни глупости и безсмислици, но сериозно, високопарно и с академичен тон, като се очаква неподготвения зрител да повярва, че това което му се говори от ТВ екрана е истина, защото се произнася с псевдонаучен, задълбочен и дълбокомислен тон и говорителят бърчи вежди и се напряга да изглежда умен. Обикновено говорителите по студията са хора с титли – професор, доцент, академик, самоназвал се експерт или специалист от някакъв Международен институт. Същото важи и за така наречените социолози, които поръчково намаляват или увеличават процента на някоя партия, но обясняват задълбочено и научно защо това е така и как имало някакви „тенденции“, които тенденции, обаче, никой не ги знае, нито ги е чувал. За такива псевдоспециалисти, най-силни аргументи са позоваването на международни институции. Например „От Венецианския клуб така казаха“ или „Такива са прогнозите на Международния валутен борд“. Естествено зрителят не може да знае, нито бързо да намери данни, дали Венецианската комисия или борда така съобщават и полуистината или лъжата минава за истина. Важното е да се говори надуто и напоително, на псевдоекспертно ниво, с тежки жестове и да се кима с глава високопарно.

Има още множество техники за манипулирането на българите и европейците, но все пак накратко, тук са най-ползваните и важните. С две думи – бъдете нащрек и преценявайте всичко критично, за да не ви плъзнат пак, по пързалката на „най-малкото съпротивление“ - тоест да седите пред ТВ екрана с кюфте, забодено на вилица и да попивате всичко, което ви се говори от студията, като се съгласявате с очевидно неадекватни решения, предложения и лозунги.

Тодор Ангелов, FB, telegram