Как да разобличаваме лъжи в интернет: основни техники

Неврологът Саймън Спичак обяснява как да не попаднете в капана на дезинформацията

 

Не е срамно да признаеш, че си сгрешил или си бил измамен. Поради определени особености на нашата психология ние сме уязвими към определени видове фалшива информация. И тази уязвимост се използва от различни дезинформационни кампании, които сеят страх за сметка на лъжите.

Критичното мислене обаче ни помага да зададем правилните въпроси и да посочим интелигентни решения. И днес, повече от всякога, е важно да се практикува критично мислене в ежедневието. Задаването на няколко конкретни въпроса често ми помага да отделя факта от измислицата. Последователната практика на критично мислене ми даде здравословна доза скептицизъм.

Стъпка 1. Това, в което вярваме, зависи от това как се чувстваме.

Когато чета заглавие или виждам твърдения за продукти, първото нещо, което се питам, е дали фразата е емоционално неутрална. Някои заглавия предизвикват възмущение или страх, което показва ясно пристрастие. Когато четете нещо, което предизвиква емоции, трябва да внимавате.

Психолозите вярват, че негативните емоции определят как възприемаме информацията.

Едно проучване установи, че разпространението на дезинформация зависи от негативните емоции, които предизвиква у читателя. А хората, които имат най-голямо доверие на властите, разпространяват по-често дезинформация. Така че информацията, която ни ядосва или възмущава, се разпространява много бързо по целия свят. Разбрах, че дори ако съобщението съвпада с моите убеждения, но в същото време да предизвиква силни негативни емоции, особено в социалните мрежи, си струва да се разровя по-дълбоко и да проверя информацията.

Любопитното е, че дезинформацията играе на струната на емоциите много по-добре отколкото истинските новини. Много от тях не целят да повлияят на мотивацията на публиката или на това как се чувства в момента. Открих, че често ресурсите, които се ангажират с емоции, са и най-предубедени. Опитвам се да имам това предвид в първата стъпка от процеса на критично мислене. Когато се опитвам да разбера дали едно твърдение е вярно, винаги си задавам няколко въпроса.

  • Заглавието, статията или информацията предизвикват ли страх, гняв или други силни отрицателни емоции?
  • Как разбрахте за тази информация? Тя има ли преки доказателства?
  • Какво е мнението на експертите относно тази информация?

Критичното мислене в действие

Нека обсъдим един пример, който срещам в ежедневната си работа в Интернет и когато гледам новини. Една от най-обсъжданите теми е стадният имунитет. Има много вариации, но изводът е следният: твърди се, че носенето на маски е неефективно, защото пречи на естествения имунен отговор на тялото. Маските и социалното дистанциране пречат на формирането на имунитет.

Един от типичните компоненти на това разсъждение е провокирането на негативни емоции и гняв към властта. Това веднага ме тревожи, защото тези емоции ни карат да вярваме в дезинформацията и да я разпространяваме.

Когато се опитвам да намеря източниците на тази информация, попадам в публикации във Фейсбук, както и в новинарски сайтове, за които не съм чувал досега. Освен това имунолозите, лекарите и други здравни изследователи не са съгласни и с двете твърдения.

Стъпка 2. Обобщаване и оценка на доказателствата

Понякога все още не съм сигурен дали твърденията са верни. Дори отчитайки емоциите, които предизвикват, трябва да намеря реални данни и да оценя качеството им. Често информацията, която искам да проверя, е политическа или научна. Задавам си различни въпроси в зависимост от естеството на тези твърдения.

Политически изявления

Няколко различни новинарски издания може да съобщават една и съща история. Като разгледаме няколко различни гледни точки, всяка от които възпроизвежда някои свои предразсъдъци, можем да добием представа за проблема. Понякога е трудно да се определи точният източник на новината. След това можете да погледнете датите на статиите, за да видите дали някоя от тях е предшествала твърдението, което се разпространява в социалните медии.

Научни твърдения

Науката често се смята за процес, чрез който откриваме абсолютни истини за Вселената. Веднага щом много учени стигнат до общо заключение, се съобщава в новините. Объркването възниква, когато нещо се промени или се развие в науката, както се случи по време на пандемията на коронавирус. Има фундаментално неразбиране за това как работи науката.

Странно е да чуем за специфични лекарства, които уж лекуват коронавирус в същия момент, когато много учени и изследователи казват, че няма такива лекарства. Как да събираме и оценяваме подобни научни твърдения при наличие на несъответствия?

Повечето от научните резултати не са лесно достъпни за обществеността. Научните статии са трудни за четене за тези, които не са специализирани в определена област, а достъпът до тях често е платен. Освен това различни академични списания публикуват резултати, които не са съгласни един с друг. Понякога в СМИ се отразяват изследвания, които не са били рецензирани. В крайна сметка новините и информацията, които предизвикват негативни емоции, се разпространяват много по-добре. За да бъдем критични към подобни твърдения, си струва да зададем следните въпроси:

  • Това ли се казва в рецензирания документ? Оттеглен ли е?
  • Статията публикувана ли е в реномирано списание?
  • Какво мислят експертите за тази статия?

Една статия със слаба методология подхрани неоснователни спекулации, че новият коронавирус произхожда от лаборатория. При по-внимателно изследване източникът беше намерен на така наречения сървър за предпечат. Тези сървъри и уебсайтове позволяват на учените да споделят изследвания с научната общност, преди да бъдат представени и публикувани в научни списания. Експериментите и изследванията, представени в статията, не са внимателно тествани и изследвани от други учени.

Доколкото тази статия все още не е публикувана в рецензирано списание, трябва да приемем резултатите й с недоверие. За щастие много учени в Twitter или други онлайн публикации оставиха коментари за тази статия. Ако все още не сте сигурни, потърсете експертно мнение в съответната област. Учените посочиха недостатъци в тази статия, които доведоха до нейното опровержение. Предпечатът бе премахнат от сървъра, защото не отговаря на научните стандарти.

Следващите примери, които искам да дам, са статии, които са били изтеглени от рецензирани списания. Тъй като науката е процес, грешките и фалшификациите постепенно се коригират.

Наскоро бяха оттеглени няколко статии, които погрешно посочват, че хидроксихлорохинът е ефективно средство за лечение на COVID-19. Две от най-известните медицински списания са оттеглили потенциално фалшифицирани статии. Други учени повдигнаха подозрения относно техните основни данни и авторите не успяха да предоставят изходни данни.

Тези три въпроса трябва да бъдат зададени, когато се опитвате да оцените качеството на анализа. Въпреки че са публикувани в престижни рецензирани списания, тези изследвания са критикувани от експерти в областта. Тъй като несъответствията предизвикаха сериозни опасения и повлияха на интерпретацията на резултатите, тези две проучвания бяха оттеглени.

Също така е важно да се отделят блогове и новинарски ресурси от първичните източници. Ако твърдението съдържа връзка към блог или друга публикация в социалните медии, то е по-малко авторитетно от връзка към съответното научно изследване. За съжаление, това разграничение може да бъде объркващо за неакадемичните хора. Ето как да разберете дали разглеждате истинска, рецензирана изследователска работа.

Как научните данни попадат в новините?

Прекарваме месеци или години в експерименти, понякога дори не спим през нощта. Много учени работят повече от пет дни в седмицата, до късно през нощта. След приключване на всички експерименти и събиране на данни, те трябва да оценят и анализират резултатите. Освен това изследователите описват подробно как точно са провели експериментите си, за да могат други учени да ги възпроизведат, развият или тестват. Такива научни репортажи не достигат до научните журналисти.

Ето кратък контролен списък, който да ви помогне да определите дали четете научна статия.

  • Резюме: Това е обобщение на обосновката, предисторията, използваните методи, резултатите и значението на експеримента. Дори ако статията е платена, пак ще видите резюмето.
  • Въведение: основна информация по темата, описваща защо изследователите са направили експеримента.
  • Материали и методи: Този раздел обяснява как учените са извършили експериментите. Други изследователи могат да изучават специфични протоколи, както и да планират нови проучвания, използвайки този раздел. Важно е да се отбележи, че учените позволяват на други учени да възпроизвеждат и валидират резултатите от изследване.
  • Резултати и дискусия: Тези раздели, понякога комбинирани, описват резултатите от експериментите.
  • Заключение: Тук се обсъжда значението на статията, както и насоките за по-нататъшно изследване.

За разлика от новинарските статии, научните публикации често имат повече от трима автори.

След като статията е написана, изследователите изпращат ръкописа в списанието. След това други експерти в областта предоставят коментари, обратна връзка и критики. Рецензентите молят изследователите да изяснят някои неща или дори да проведат допълнителни експерименти, за да потвърдят резултатите. Партньорската проверка често отнема месеци, а понякога и години.

Прегледът е изключително важен! Някои списания начисляват такса за публикуване, което означава, че няма партньорска проверка. Понякога неправилни или фалшифицирани статии се оттеглят и когато се опитате да прегледате, ще видите съобщение, че статията е оттеглена.

Стъпка 3. Обективни ли сте?

Научихме почти всичко, което трябва да знаем, за да бъдем професионален проверяващ факти. В заключение искам да обсъдя често срещаните когнитивни грешки, които сме склонни да допускаме. И накрая, има няколко въпроса, които да зададем в края на нашето изследване, за да оценим всяка информация.

Често срещани когнитивни грешки

Ефект на Дънинг-Крюгер. През 1999 г. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер за първи път описват този феномен. Те открили, че колкото по-малко човек разбира дадена тема, толкова по-уверен е в своите способности или знания. Как това е свързано с критичното мислене? Ако изявлението е написано от някой, който няма опит в съответната област, тогава той подценява сложността му. Ако е възможно, потърсете реномиран източник, когато оценявате доказателствата за това твърдение.

Грешка на преживелите: Чували ли сте хора да казват, че не се нуждаем от ваксини или предпазни колани? Все пак те са израснали без тях и са все още живи и здрави!

Тези аргументи са привлекателни в началото, но не обясняват нито един случай на провал. Те създават неподходящо чувство за оптимизъм и безопасност, като игнорират смъртните случаи поради липса на ваксинации и предпазни колани. Важно е да се запитате: „Дори ако някои от данните са съвместими с това твърдение, променя ли това нещо?“ Някои твърдения може да изглеждат верни, но се разпадат, когато се вземе предвид тази предубеденост.

Корелация и причинно-следствена връзка: Понякога в едно изявление могат да бъдат представени два взаимосвързани фактора. Помислете за скорошната дезинформация за 5G кулите и разпространението на коронавируса. Въпреки че може да изглежда, че съществува някаква връзка, тя не е непременно причинно-следствена. В този случай обединяващият фактор е гъстотата на населението. Когато тествах това твърдение, открих, че 5G кулите често се строят в близост до жилищни райони с по-висока плътност. И инфекциите са по-склонни да се разпространят в райони с повече хора.

Ако няма логическа връзка между две събития, корелацията е причинена от други незабележими фактори. Запитайте се дали нещо може да обясни по-добре тази връзка. Докато броят на филмите, в които звездите на Никълъс Кейдж, корелира с удавянията в басейни, няма логическа връзка между двете.

Не забравяйте да проверите дали това е причинно-следствена връзка.

И накрая, използвам въпроси „какво“, „кой“, „къде“, „кога“, „защо“ и „как“, за да поставя нещата в перспектива. След като всички доказателства са събрани, ние си задаваме няколко последни въпроса. Във всеки случай ще имате още много други въпроси.

  • Кой първоначално утвърждава това?
  • Кой подкрепя тези твърдения? Каква е неговата квалификация?
  • Какви доказателства се използват?
  • Къде са публикувани тези доказателства?
  • Как са събрани тези доказателства?
  • Защо това е важно?

Когато сте доволни от събраните от вас доказателства, че сте избегнали когнитивни пристрастия и погрешни схващания и когато можете да отговорите на тези въпроси, тогава ще бъде възможно да се определи дали дадена информация е вярна.

 

Източник: https://ideanomics.ru/articles/22347

Превод Таня Темелкова