Монтесори-метод за деца от 12 - 18 години

Когато говори за източника на своя метод, доктор Мария Монтесори винаги е посочвала, че това e самото дете. Всичко, създадено от нея, се основава на наблюдения и огромна любов към децата, и на единствената цел – да помага на Живота.

Всеки период, през който преминава детето в своето развитие, има своите задачи. И тези задачи са поставени пред него от Природата и продиктувани от Вътрешния Учител. Тези задачи са толкова важни за детето, че когато не ги изпълнява, то сякаш престава да живее. Така се развива отклонението. Затова на всеки етап от развитието на детето са жизнено важни специално подготвената среда и специално обучените възрастни.

Развитието на детето не става постъпателно, а на скокове. В монтесорската среда е известна диаграмата „луковица“, която показва, как протича неговия растеж и развитие (за сравнение, в сиво е представена концепцията на общообразователната система).

 

 

Виждаме, че „луковицата“ има „червени“ периоди (периоди на опасност) и зелени периоди (периоди на спокойствие). Опасността е свързана с преобразуването, трансформацията, прераждането в нещо ново (т.е. не просто с растежа и натрупването). Виждаме, че такива опасни периоди има във възрастта от 0 – 3 години и от 12 – 18 години. Това е време, когато детето се нуждае от специална грижа, тъй като то се ражда и преражда, т.е. появява се ново същество, което преди това не го е имало. Това време е опасно, но без риск, без излизане от зоната на комфорта, трансформацията е невъзможна.

От 0 - 6 години детето се въплъщава в тялото, неговите психични функции се въплъщават чрез тялото и се съгласуват с физическите органи. То казва: „Помогни да направя това сам(а)!“ То попива света и се превръща в това, което попива.

От 6 - 12 години е периодът на растеж и натрупване на знание. Това е най-благоприятният период за усвояване на културата (включително науката). Ние разхвърляме толкова зърна култура, колкото можем – почвата е благодатна. „Помогни ми да мисля сам(а)!“ Обемът от знания, който детето усвоява до 12-та си година по метода на Монтесори е еквивалентен на заложения обем в програмата на общообразователното училище.

Около 12-та година в детето започва трансформация, второ раждане. Животът поставя пред порастващото дете задачата да се роди в обществото, да въплъти социалната природа на човека. То трябва да излезе от утробата на семейството и да навлезе в нов свят, където вече не е свързано като с пъпна връв със своите родители, започва да получава самостоятелно всичко, което му е необходимо. И това е болезнен процес. „Кризите“ в пубертетната възраст – това е борба на детето с едно обкръжение, в което няма създадени условия за него. И то ще използва всичките си „зъби, нокти, рога и копита“, за да осъществи задачите, продиктувани му отвътре и да се измъкне от предишния статус на „син/дъщеря“ и да влезе в света, където то вече е „човек“.

В по-древни времена около тази възраст – 12 години – изпращали децата на обучение в училища при духови учители. Там те изучавали древните знания, а едновременно с това усвоявали навиците, необходими за живота. Те живеели в отдалечени населени места, отделени от семейството. Там те не просто усвоявали науката, но и се учили да живеят в общност, самостоятелно изпълнявайки всички работи, свързани с организацията и поддържането на живота.

А какви условия предлагаме днес на растящото дете за осъществяване на задачата му: да се роди в обществото? В крайна сметка – никакви. В структурен смисъл днес на това място има вакуум. Но природата на детето е все същата и то решава своите задачи както може…

Какво е предложила Мария Монтесори, наблюдавайки тази картина още преди един век?

Тя предложила училище-ферма.

За детето, раждащо се в социума тя предложила създаването на общност.

Училището-ферма е автономно селище, намиращо се на известно разстояние от населените места, в чисто място сред природата, на достатъчно голяма площ (много хектари). Цялата тази територия-клас е за деца от 12-18 години.

Във фермата учителите и децата живеят заедно. Непосредствено до лагерите са разположени обори, плевни, лехи, оранжерии, музеи, работилници, библиотека, лаборатории и всички онези инфраструктурни обекти, които децата сметнат за нужно да създадат. В лагерите или на територията на селището се създават също места за съзерцание или медитация, т.к. изключително важна потребност за подрастващото дете е да остава самò, да дойде на себе си, да се сънастрои с вътрешното и съкровеното в него (абсолютно през цялото останало време то е социално).

В училището-ферма децата се обслужват сами: сами си отглеждат храната, готвят, чистят и строят, изпълняват задачи, необходими за поддържане на фермата (например, по пречистване на отпадните води или производството на стоки, които след това ще се продават и, по такъв начин, поддържат микроикономиката на фермата), решават на общо събрание всички възникващи въпроси.

Но кои са те – подрастващите? И кои са дълбоките задачи, които намират своето решение в училището-ферма?

Първо, подрастващите – това са „новородените в социума“. За това вече беше казано по-горе.

Второ, подрастващите – това са „Деца на Земята“ и в това е отговорът на въпроса защо именно училище-ферма, защо не Оксфорд и Кембридж. Подрастващите на 12 – 15 годишна възраст имат потребност да се ровят в земята, буквално да я ровят с ръце, да се добират до корените и до онова, което е невидимо, което е на дълбоко. На тях им е интересно всичко, което започва изпод краката им и свършва сред звездите. Те откриват своята връзка със земята-почва и Земята-планета. Те откриват, че техният живот е тясно преплетен с живота на другите същества. В някакъв момент те осъзнават себе си като отговорни за всичко, което се случва на планетата. И намират отговор на главния въпрос за възрастта си: „Какво отношение има всичко това към мен?“

Тези деца изживяват на земята онези отношения, които са били крайъгълен камък за цивилизациите от миналото – било то отглеждане на храна, строителство на жилища, защита и всичко за което се сетим. Природата със своя пример и закони дава на подрастващите неограничен простор за обучение. Акцентът в съзнанието на подрастващото дете е поставен върху практическия смисъл на нещата. На него му е интересно това, което е нужно за живота. Т.е., ако предложите на такова дете да изучи нещо крайно интересно от историята на Древна Гърция или да помага на кравата при раждането – то ще изтича към плевнята (при това то ще раздвижи такъв пласт информация и толкова подробно ще го изучи, че нито един учебник няма да може да се доближи до такава дълбочина на усвояването).

Когато подрастващото дете следва своите истински интереси, неговият ум започва отново да проявява свойствата на попиващ разум и усвояването на междудисциплинарните знания става лесно.

Подрастващото дете - това е архитект на възрастния, „очакващ чудото“, духовен търсач, критик, поборник за справедливост. Крехко и уязвимо същество, притежаващо колосална енергия. То е творец, на чиито криле на въображението човечеството е способно да се издигне до небивали висоти.

И всички тези характеристики, задачи и потребности намират своето въплъщение в училището-ферма.

Денят на ученика е организиран примерно така:

- Сутрин детето посвещава времето си на работа в дома (да подреди себе си и дома, да издои кравата, да приготви храна, да полее лехата и т.н.)

- После следват уроците. Наричат ги уроци, защото те се повтарят в разписанието. В практиката на училищата за 12 – 18 годишни в Америка и Мексико, това, като правило, са уроци по родния език, математика, чужд език, отделни науки. Кратко и в малки групи. Принципът на индивидуалното трасиране (когато педагогът проследява траекторията на развитието на всяко дете, за да следва интересите на самото дете, съхранявайки баланса с това, което се предполага да бъде усвоено в тази възраст[1]. Уроците започват не по-рано от 9 сутринта, по-късно е по-добре. Работата е в това, че физиологията на детето от 12 – 15 години е свързана с бурни преобразования, особено в хормоналната система, задействащи почти цялата мощ на организма; за мозъка не остава нищо. Казано по същество, постигането на академични знания не са задача за децата от 12 – 15[2].

- Проекти. Това е основната работа на децата, която те, както всички в Монтесори, избират изхождайки от своите интереси. Като правило се избира някаква обща тема за училището за семестъра/годината и всеки вътре в тази тема, отработва интересните за него въпроси в малки групи. Проектите могат да бъдат академични или приложни. И едното, и другото позволяват да се усвои науката в цялата и пълнота (изучавайки пирамидата на Хеопс или начина за построяване на курник, децата изследват все същите закони на физиката, математика, химията и т.н.). След завършването на проектите (които, като правило, продължават няколко седмици), учениците организират конференция, където споделят помежду си проведените изследвания. Това споделяне на откритията с другите деца от една страна закрепва знанията и им придава ценност (за детето откритие, което не е споделено с другите, изобщо си губи смисъла), а от друга страна позволява на едни ученици да се учат от други – ефект, наблюдаван сред децата във всички възрастови периоди: един от друг те се учат по-добре, отколкото от възрастните.

Ключов предмет за цялото училище за деца от 12 до 18 години е историята. Историята не на завоеванията, а на достиженията, приноса на всяка цивилизация или отделна личност в еволюцията на планетата. Тя винаги се изучава във връзка с географията, културологията, социологията – във всички многообразни проявления в конкретното време. Лентата на историята („Черна лента“ за предишния възрастов период) – се превръща в истински гоблен. Детето има възможност да проследи източниците и следствията на всички случили се и случващи се явления, да направи извод, да улови смисъла и осъзнае своето място и степен на своята отговорност.

- Спорт и творчество. Това е лъвската част от времето в разписанието на децата. Около 3 дни в седмицата те се занимават със спорт и творчество[3]. Работата е в това, че тези видове дейност не само прекрасно балансират интелектуалните знания, но и позволяват да се покрият потребностите във физическото развитие, работата в екип, изграждането на отношения помежду им, самоизразяване, отработване и осмисляне на много вътрешни процеси. Те рисуват, танцуват, пеят, свирят на музикални инструменти, фотографират, играят на театър, возят се – всичко, което им харесва. Има само едно правило – да не се съревновават. „Ти не трябва да се стремиш да бъдеш по-добър от другия, но можеш да стане по-добър от себе си.“ И това в никакъв случай не трябва да бъде „спорт за постижения“. Физически детето е толкова крехко и уязвимо, че преумората за него е свързана с най-негативни последствия. Не само работа след 9 сутринта, но и изключително вегетарианското меню с използване на естествени захари и леки белтъчини – това са нетърпящи възражение препоръки на доктор Монтесори.

Единственото нещо, което липсва в училищата ферми – това са почивните дни и ваканциите, като периоди на безделие. Детето може да отиде при семейството си за една-две седмици във всеки момент – то няма да пропусне нищо от академична гледна точка, така е устроено училището. А за почивни дни тук по принцип не става дума: в училището, където всичко е построено на принципа да се следва интереса на детето и върху основата на доброволността, то просто не се уморява. То по-скоро ще се умори от скука, еднообразие и необходимостта да преодолява изкуствените трудности извън училището.

Ключовa за децата на възраст от 12 – 18 години е социалността. Социумът е форма на техния живот, възприемане на света и дори щастие.

Изживяването на отделни моменти заедно дава на детето религиозното чувство за единство и принадлежност към нещо голямо. Работата в колектив и при това възможността да прави собствен избор, води детето до уникално явление, имащо за него най-висока ценност – валоризацията. Този термин е предложен от Мария Монтесори. Валоризация означава повишаване на ценността на детето в собствените му очи в резултат на изпълнение на работа, ценна за всички. Това е трансформиращ процес, който протича в душата. Това е, което то задължително трябва да премине в своето развитие, задача на възрастта. Детето има нужда да бъде полезно, но само така, че то предварително самò да осъзнава, в какво се състои потребността на общността, за да може по собствен избор да изпълни работата и да почувства цялата й значимост и полза, която то е принесло на себе си и на всички около него. И в това се състои неговото най-голямо щастие.

Целият живот в училищата-ферми буквално се състои от възможности за валоризация.

 Може да се каже, че училището-ферма – това е възпроизведен модел на здраво общество, където подрастващите усвояват социални роли в своето истинско предназначение и където става формиране на правилно отношение към такива ценности като труд, дружба, дълг, щастие, живот.

 Например, в училищата-ферми задължително се изпълняват проекти по обезпечаване на микроикономиката. Трудът винаги е доброволен – децата сами избират какво да правят и могат да предложат свои варианти на проекти. Ако работят в дърводелска работилница, то е защото на тях именно това им е интересно. (има примери, когато децата са избирали да изработват монтесори-материали за продажба, защото те самите някога са се занимавали с такива материали, обичат ги и искат монтесори-училищата да бъдат повече. На тях им е интересно да направят нещо красиво, качествено и „още по-хубаво“. Спечелените пари се използват за нуждите на училището, а понякога и за благотворителни цели.

Децата разбират, кое откъде се взема, за какво и защо се използва. Съвсем различна е ситуацията, когато обикновено съвременно дете печели пари. Често то отива да работи не там, където му е интересно, а там, където изобщо могат да го вземат на работа и където плащат. Това е работа само заради парите. След това, получавайки тези пари, у детето възниква усещането за „лъжливо богатство“. То живее в семейство, където по правило е обезпечено, не е нужно да харчи за храна и да спестява за обучение. И детето харчи спечелените пари като голям човек (по негово мнение) или просто за развлечения. Така става забавяне на инфантилния периода и формиране на фалшиви представи.

Всичко горе описано е справедливо и за децата от 12 - 15 години, и за децата от 15 – 18 години, обаче има определени особености, отнасящи се до по-старшия период. За първите три години в училището-ферма детето усвоява нова среда и социални роли, става скок в израстването му, създава се социална личност. По-нататък тази личност навлиза в големия свят. След 15-та година децата започват горещо да се интересуват от всичко, което се случва около тях – от сергията на ъгъла до международната политика. Те абсолютно самостоятелно организират и успешно осъществяват проекти от глобално значение, например, организират резервати за измиращи видове животни. Основателят на бойскаутското движение (и приятел на Монтесори) в Америка дал на периода от 15 – 18 години наименованието walkers (прохождащи в света – бел.пр.) Но тяхната същност е такава: те са пътешественици, граждани на света в движение. Което много им подхожда, тъй като техните умствени способности отново вземат връх, те са способни да усвояват тясно специализирани знания, да се задълбочават в науката, доколкото това е възможно, те вече имат нужда от университети. Ако един преподавател на 12–15 годишни е generalist (междудисциплинарен специалист), то учителят на 15–18 годишните е професор от ВУЗ или учен.

Преди 150 години Мария Монтесори говорела за човека като за сътворец на Природата, чийто труд е насочен към създаването на нещо по-красиво и съвършено, това, което тя наричала „суперприрода“. Но при това тя добавяла – за слава и величие на човека и БОГА. Именно извисяването на личността, работата над вътрешните качества трябва да бъдат крайъгълен камък. Това е нейният главен призив и завет.

Преди 150 години Мария Монтесори провъзгласи един крайно сериозен глобален проблем: възпроизвеждане на хора "с глава, но без ръце" или пък "с ръце, но без глава". Един ярък пример за това: хора на науката, които не са наясно с последствията от своите разработки и работници-изпълнители, които нямат представа за цялостната картина и за смисъла на своята работа. И двете изкривявания не са от полза за обществото и именно в тези два типа хора е затворена системата на образованието почти навсякъде и до днес. Така че предложенията на Мария Монтесори с времето са станали само още по-актуални и училището-ферма тук е ключ, който отваря врата към съвсем друга реалност.

Мария Монтесори ни е оставила за възрастовия период от 12 – 18 години само няколко малки глави в приложението към книгата „From Childhood to Adolescence“. В света съществуват само няколко училища, които въплъщават идеята на този план. Едно от тези училища е Хърши, училище в САЩ. През годините на своето съществуване това училище успява да се приближи съществено до онези принципи, които е обозначила Мария Монтесори. Предлагаме за гледане видео за училището Хърши и интервю с няколко от неговите ученици.

 

 

 https://www.youtube.com/watch?v=3YM3AfNJ6-I

 

Статията е подготовена по материали на «Вводного курса для педагогов 12-18»

в Руския Институт Монтесори, лектор - Барбара Базанес, училище  MAP, Мексико.

Съставила Олга Азанова.

Превод от руски: Темелко Темелков

Източник:  http://sirius1-bg.org/buletini/2021/br2_0521.htm

 

[1] Има практика, когато педагозите в училището-ферма напълно са се отказвали да следват каквато и да е задължителна програма, и в резултат на това децата са показвали все същите тези знания – животът във фермата е така устроен, че децата усвояват по един или друг начин и науката, и навиците.

[2] От 15 – 18, когато физиологията се изравнява (и задачите 12 – 15 приключват), умът на подрастващото се прояснява и е готов за усвояване на програмата на висшето училище по тесни дисциплини.

[3] … и, разбира се, текущите задачи във фермата, които, въпреки това, не трябва да отнемат твърде много време.