Кърт Вонегът

Когато бях на 15, прекарах един месец, работейки върху археологически разкопки. Един ден, по време на обедната ни почивка, разговарях с един от археолозите и той ми зададе онези въпроси към младите хора от типа „да се опознаем“:" Спортуваш ли? Кой е любимият ти предмет?" Отговорих му, че не спортувам. Занимавам се с театър, пея в хор, свиря на цигулка и пиано, ходя на уроци по изкуство.

От устата му излезе "Уау. Това е невероятно!" А аз му казах: „О, не, в НИКОЕ от тези неща не съм добър.“

И тогава той ми каза нещо, което никога няма да забравя и което ми пръсна мозъка, защото никога никой не ми го беше казвал: „Не смятам, че смисълът да правиш нещата е да си добър в тях. Имаш всички тези прекрасни преживявания с различни умения, така че всичко това те учи на различни неща и те прави да си интересен човек, независимо колко добре се справяш.”

Честно казано, това промени живота ми. Защото преминах през провала - от някой, който не беше достатъчно талантлив в нищо, за да се отличи, до някой, който прави нещата, защото му харесват. Бях отгледан в среда, ориентирана към постижения, която толкова беше залята с мита за таланта, че мислех, че си струва да правиш неща само ако можеш да „победиш“ в тях.