Проповядване

Веднъж свети Франциск от Асизи поканил един млад монах да го придружи до съседен град, където трябвало да проповядва. Младежът много се зарадвал на поканата. Двамата се отправили към града. Когато стигнали, те се разхождали по главната улица, после обиколили няколко пресечки. Говорили с търговците и поздравявали гражданите. След това се върнали до абатството по друг път.

Младежът решил да напомни на Франциск за първоначалния му замисъл.

- Отче, забравихте, че отидохме в града да проповядваме.

- Синко – отвърнал Франциск, – та ние проповядвахме. Мнозина ни видяха. Те ни наблюдаваха отблизо. Преценяваха нашето отношение към тях. Заслушваха се какво си говорим. Така ние изпроповядвахме сутрешната си проповед.