Когато добротата стане капан
Има опасна игра, която животът играе с добросърдечните хора - игра, която превръща щедростта в очакване, а очакването в право. Ако не се събудите, ще се окажете изтощени, неоценени и обвинявани, че поставяте собственото си оцеляване на първо място.
Нека ви разкажа една малка история, която перфектно улавя тази лудост:
Един човек даваше на просяк всеки месец по 100 долара. Без въпроси, без очаквания - просто чиста добра воля. Това продължи известно време, докато един ден мъжът даде на просяка само 75 долара. Просякът беше изненадан, но сви рамене. „75 долара са по-добре от нищо“, помисли си той.
Мина още един месец и този път мъжът му даде само 50 долара. Сега просякът вече не беше изненадан - той беше обиден. Той се изправи срещу човека:
„Преди ми давахте $100, след това ги намалихте на $75, сега са само $50 – защо правите това?!“
Човекът, спокоен и събран, отговори:
„В миналото имах допълнителни пари, защото децата ми бяха още малки. Когато дъщеря ми влезе в университета, разходите се увеличиха, така че можех да ви дам само 75 долара. Сега вторият ми син започна университет и разходите се удвоиха, така че мога да отделя само 50 долара.“
Тогава просякът, бързо попита:
„Чакай… колко деца имаш?“
Човекът каза: "Четири."
И тогава просякът, демонстрирайки право на олимпийско ниво, отговори:
„И ще ги обучавате всички за МОЯ сметка?!“
Когато вашата доброта се превърне в нечий начин на живот, вие се превръщате в негов банкомат.
Това е съдбата на много добри хора. Даваме, помагаме, подкрепяме.
Но вместо благодарност, ние отглеждаме права.
В деня, в който даваме приоритет на себе си, хората се държат така, сякаш сме извършили престъпление.
Те забравят, че нашата доброта е избор, а не договор.
Те забравят, че преди да сме доставчици, помощници или поддръжници – ние сме ХОРА.
Имаме собствени мечти, семейства и сметки.
Ако не поставите граници, обществото ще ви издои и пак ще ви обвинява, когато кладенецът пресъхне.
Ако сте човек, който чете това, вземете тези тежки уроци със себе си:
- Щедростта е дар, а не задължение.
В момента, в който хората очакват вашата доброта като заплата, е време да ги отрежете.
- Никога не давайте толкова много, че да забравите себе си.
Удавникът не може да спаси никого.
Първо осигурете себе си.
- Колкото повече давате, толкова повече хора смятат, че това е тяхно право.
Това е суровата истина. Същите хора, които те хвалят днес, ще те проклинат утре, ако спреш.
- Хората уважават онези, които имат граници.
Ако им позволите да вземат всичко, те дори няма да ви оставят със самоуважение.
- Винаги поставяйте растежа си на първо място.
Преди да нахраните света, уверете се, че сте достатъчно силни, за да устоите.
Бъдете щедри, но не и глупави.
Не позволявайте на хората да ви вменяват вина, че сте избрали себе си. Ако смятат, че присъствието ви в живота им е право, напомнете им, че винаги е било привилегия.
И ако някой попита защо спряхте да бъдете негово лично финансово министерство, просто му кажете:
„Най-накрая разбрах, че трябва да градя собствен живот.“
Светът уважава дарителите с ограничения, а не тези без граници.
Психологически кът Полет, FB