Просяк е всеки, който не е намерил...
Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.
"Да имаш малко дребни?" – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.
"Нямам какво да ти дам" – отвърнал непознатият. После попитал: "Какво е това, върху което седиш?"
"Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня."
"Поглеждал ли си някога вътре?" – попитал непознатият.
"Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо."
"Я погледни" – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си.
Чувам ви да казвате: "Но аз не съм просяк."
Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето Истинско Богатство.
Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде."
Екхарт Толе