Веднъж Дяволът
Веднъж Дяволът попитал хората защо за всичките си беди, престъпления и пороци обвиняват него?
Хората отговорили: но пророците ни научиха, че ти си враг на човечеството, ти си прелъстителят, бащата на лъжата, което означава, че ти си виновен за всички лоши неща, които ни се случват. А ние сме само твои жертви!
И тогава Дяволът разказа една история:
Един голям овен е бил завързан за кол с въже. Разтърсих колчето и си казах: "Това е, ще направя само това."
Овенът усетил, че връзките са отслабнали, вдигнал глава, скочил напред и колът излетял от земята.
Вратата към къщата на собственика му била отворена, а в коридора имало красиво антично огледало. Овенът видял отражението си и нападнал огледалото. Прелетял като луд.
Господарката на къщата чула шум, изтичала по стълбите и видяла, че красивото ѝ огледало е счупено. Дълги години то принадлежало на семейството ѝ и се превърнало в реликва.
То било много ценно за жената като спомен от родителите ѝ, и в този момент ѝ изглеждало, че не е разбито огледалото, а сърцето ѝ.
Тя била шокирана и натъжена, и извикала на слугите: "Заколете го! Убийте го!“
И слугите убили животното.
Овенът бил любимото животно на съпруга ѝ – бил най-слабото агне в котилото и не можел да суче сам. Собственикът трябвало сам да го храни, за да оцелее. Станал му като дете, защото с жена му нямали собствени деца.
Когато собственикът се прибрал у дома и видял, че домашният му любимец е мъртъв, изпаднал в страшна ярост: „Кой посмя да убие любимия ми овен?“
Жена му крещяла: - Аз дадох заповед да убия овена ти! Направих го, защото счупи огледалото ми – спомен от родителите ми. "
Бесният съпруг казал: "В такъв случай, махай се от къщата ми - развеждам се с теб!"
Съседите чули виковете им и казали на братята на жената, че съпругът на сестра им се развежда с нея, защото тя наредила да убие овен. Братята го считали за лична обида и се възмутили.
Разговаряли с приятелите и съседите си, взели им пистолетите и факлите и отишли при собственика.
Собственикът чул, че отиват и призовал за закрила роднините си.
Избухнала война между родовете, в която загинали хора, а имотите им изгорели.
И дяволът каза:
"Виждаш ли какво направих? Виновен съм, че само разхлабих колчето – от там нататък избора не е мой. Не съм убил никого и не съм ги принуждавал да убиват други. Дори не съм ги учил как да убиват. Не съм дал оръжия и факли в ръцете им, и студ и омраза в сърцата им. Винаги давам избор. И никога няма да лъжа или изкуша, че злото, което си създал, ще ти донесе добро - лъжеш себе си. Просто избор.
Можеш да цениш много повече това, което ти е скъпо на сърцето, за да не може никой да го унищожи толкова лесно.
Можехте да си простите и още повече да бъдете милостиви към едно неразумно животно, което просто следва природата си, но сте избрали нещо друго.
Защо ме обвинявате за последиците от собствените си решения?“
И това е най-страшната истина, в която се страхуваш да признаеш пред себе си: просто имаш нужда от най-малкия тласък, за да излезеш навън онова, което винаги е било в теб. И действаш с много повече устрем, отколкото Дяволът може да си пожелае.
Винаги носиш семето на злото в себе си и от теб зависи дали ще го проявиш...
Тъмни мисли, в мрачни времена.
Посей тъмните семена в тъмнината, семето ще се издигне без вода и топлина само с помощта на чистото зло...