За двете ръце и пироните

Възмутила се лявата ръка, че винаги е задължена да държи пирона, докато дясната го заковава. Искам равноправие, искам и аз да държа чука и да забивам с него пирони! - публично закрещяла тя и печелела все повече привърженици.

Минало време и това все повече се повтаряло и разгласявало нашир и длъж.

Добре, добре! - най-после отстъпила дясната ръка – ето ти чука, хайде забивай щом толкова искаш!

Хванала чука лявата ръка и замахнала да забие пирона, който вече държала дясната. Но не уцелила пирона, а право пръстите, които го държели.

О-у-у-у! - изревала дясната ръка и с един замах изтръгнала чука, удряйки с него пръстите на лявата.

О-у-у-у! - изревала този път лявата ръка.

И така това продължава и до днес, а толкова много пирони остават незабити.