Историята за птичето, което благодарило на Бог за всичко

Едно малко птиче живеело в пустинята — без крила, без вода, без храна, без подслон. Животът му бил труден и всеки ден то питало със сълзи:

„Боже, защо трябва да страдам толкова?“

Веднъж през пустинята минал ангел и птичето го помолило да попита Бог кога ще свършат мъките му.

Когато ангелът предал въпроса, Бог отговорил:

„До края на живота му няма да има щастие.“

Ангелът се смутил:

„Господи, как да му кажа това?“

А Бог добавил:

„Кажи му само едно: всеки ден да повтаря ‘Благодаря Ти, Боже, за всичко’.“

Птичето не разбирало смисъла, но започнало да го прави.

Когато слънцето го парело — казвало го.

Когато гладувало — казвало го.

Когато се чувствало самотно — пак го казвало.

И тогава чудото се случило.

На птичето му пораснали крила, появило се езеро, а пустинята започнала да зеленее.

То пеело и танцувало, изпълнено с радост.

Учуденият ангел се върнал при Бог:

„Господи, Ти каза, че то няма да познае щастие. Какво се случи?“

Бог отговорил:

„То промени сърцето си — и животът му се промени с него. Там, където има благодарност, има и чудеса.“

Поука:

Понякога най-големите промени започват вътре в нас.

Благодарността не премахва трудностите, но променя начина, по който преживяваме света — и тогава чудесата намират път към нас.