Кърлежът – какво правиш, когато кърлеж се впие в теб?

Кърлежът се скитал от ситуация на ситуация, докато не намерил точното място, където да се настани – едно меко и неустойчиво място в душата на човек. Там се забил, впил се дълбоко и започнал да изсмуква силите му. Години наред той седял върху раната и я държал отворена, докато човекът все повече отслабвал и губел увереността си.

Веднъж, разхождайки се по една тъмна пътека, изтощеният човек срещнал мъдрец. Спрял се пред него и с отчаяние го попитал:

– Как да се справя с умората си? Просто нямам сили за нищо...

Мъдрецът го погледнал и казал спокойно:

– На гърба си носиш кърлеж. Той смуче от силата ти, а в замяна не ти дава нищо.

Човекът се замислил как да се освободи от тази напаст. Знаел, че ако се опита да я изтръгне със сила, в него ще остане част от кърлежа и пак ще продължи да го изтощава. Тогава решил да опита по друг начин – с нежност и приемане. Започнал да му говори:

– Хей, приятелю… Мога ли да те приема като другар? Защото е трудно да те понасям, както е трудно понякога да понасям и самия себе си.

И чудото станало – кърлежът сам се откъснал и изчезнал в поляната.

Тогава човекът разбрал, че истинската сила не е в борбата и насилието, а в мекотата, приемането и песента на най-дълбокия си страх...

А ти какво правиш, когато кърлежът се впие в теб?