Притча за един от образите на идиотията и наглостта, умело прикрити зад: "От грижа към хората"

Ханс тича през селцето си в Германия и пръска с някакво вещество по улиците, по къщите, по нивите и градините. Жителите са изненадани и се обаждат в полицията.

Полицията пита Ханс: "Кажи ни, какво пръскаш?"

Ханс отговаря: "Пръскам с това вещество срещу крокодили."

Полицията: "Но тук няма крокодили?!"

Ханс: "Разбира се, че тук няма крокодили, защото аз пръскам с това вещество срещу крокодили!"

Полицията: "Това е чудесно! Тогава ние ще се уверим, че ще стане задължително всички да пръскат с това вещество, защото не искаме крокодилите да се местят тук и да ядат децата ни!"

Минава не много време, преди всички наоколо да са много уплашени и да ги е страх, много да ги е страх.

Ханс изкупи цялото вещество и напръска всичко и навсякъде с него. Ханс стана най-богатият човек в цялата област и дори получи награда за кампания насочена към безопасността на децата.

На входа на селото му беше поставена табела:

„Село Ханс, приятел на децата“.

Веществото, с което пръскаше Ханс имаше различни ефекти върху хората и върху техните животни.

За някои хора реколтата от царевица беше съсипана; За други - кравите умряха в агония... А децата, те развиха обриви и ужасни болести...

Но всичко това е далеч по-малко лошо от факта, че "крокодил е можел да изяде децата ни"!

Никой не смееше да попита „защо“, а камо ли да се съмнява в пръскането с веществото на Ханс, защото е неоспорим факт:

"Откакто Ханс пръска в селото с това вещество, не е забелязан крокодил!"