Просто стъкло

Всяка сутрин, заставайки пред огледалото, си спомням една фраза, която една непозната ми каза преди 5 години. Тези 7 думи промениха отношението ми към мен самата.

Стоях пред огледалото в пробната на луксозен магазин. Осми март наближаваше, беше само след два дни, а аз все още не успявах да си избера подходящ тоалет. Червената рокля ми теснееше на определени места, жълтия цвят на другата ме правеше да изглеждам като глухарче...

"Както винаги нищо не пасва", промърморих аз, гледайки критично отражението си в огледалото.

В близост до мен завесата на съседната пробна леко се отвори.

Жена на 60-те, с побеляла коса и изумително ясни очи, ме погледна и каза:

"Знаеш ли, когато бях на твоята възраст, никога не се харесвах в огледалото."

Сепнах се – толкова високо ли говорех сама на себе си?

"И какво се промени?" – Попитах аз, въпреки че обикновено не откровенича с непознати.

Тя се усмихна в отговор:

"Аз разбрах, че огледалото е просто стъкло."

Тези 7 думи звучаха толкова обикновено, но нещо в тях ме скова.

"В какъв смисъл?" – намръщих се озадачена.

"В най-истинския. Огледалото показва отражението ти. Но не показва:

– Как звучи смехът ти, когато си истински щастлива.

– Как горят очите ти, когато говориш за нещо, което обичаш.

– Как се променят израженията на хората около теб, когато влезеш в стаята.

– Как ръцете ти умеят да подкрепят тези, които имат нужда от това."

Тя пооправи яката на блузата и добави:

Вчера, моята 16-годишна племенница се оглеждаше разстроена в огледалото преди училищния си концерт.

"Знаеш ли", казах ѝ аз, – огледалото е просто стъкло. То не показва колко страхотно можеш да свириш на пиано."

Непознатата отправи поглед към мен и се усмихна.

И тогава разбрах, че мъдростта трябва да се предава като щафета – от ръка на ръка, от сърце на сърце.

Автор: Марина Иванова

Превод: Кр. Граматикова