Гумичката и моливът

Гумичката попитала молива:

- Как си, приятелю?

Моливът отговорил гневно: - Не съм ти приятел, мразя те!

Гумата, изненадана и тъжна, попитала:

- Защо?

Моливът отговорил:

- Защото изтриваш това, което пиша.

А тя казала:

- Аз само изтривам грешките.

– И защо го правиш? - попитал молива.

– Аз съм гума и това ми е работата.

– Това не е работа – казал молива.

Гумата отговорила:

- Моята работа е толкова полезна, колкото и твоята.

Моливът казал с остър тон: - Грешиш и си арогантна, защото този, който пише, е по-добър от този, който изтрива.

Гумата отговорила:

- Да премахнеш грешното е равно на това да напишеш правилното.

Моливът замълчал известно време, после с тъжен глас казал:

- Но виждам, че всеки изминал ден ставаш все по-малка.

Гумата отговорила:

- Защото жертвам малко от себе си всеки път, когато трия грешка.

Моливът, казал:

- И аз се чувствам по-малък от преди.

Гумата го утешила с думите: - Не можем да правим добро на другите, щом не сме готови да жертваме нещо от себе си.

После погледнала молива с обич и попитала:

- Още ли ме мразиш?

Моливът се усмихнал и отговорил:

- Как бих могъл да те мразя, като жертваш толкова много? Всеки ден се събуждаш, а имаш един ден по-малко...

Щом не можеш да бъдеш молив, за да пишеш щастието на другите, бъди гумичка, за да заличиш болките им и да посееш надежда и оптимизъм в душите им, напомняйки им, че бъдещето е по-добро от миналото.