Кришна и Арджуна
Веднъж, по време на разходка, Кришна и Арджуна срещнали един стар брамин, който искал милостиня. Съжалявайки го, Арджуна му дал торба пълна със златни монети. Старецът много се зарадвал. Но на път за дома в гората го ограбил крадец. Приeмайки съдбата си, на следващия ден отново излезнал да проси милостиня.
Арджуна и Кришна отново го срещнали и разбрали какво се е случило. И отново Арджуна го съжалил и му подарил голям диамант. Старецът го взел и скрил за по-голяма безопасност в старо гърне, което не бил използвал от години и си легнал да спи.
На следващата сутрин, докато той все още спял, жена му отишла до реката, за да вземе вода, но по пътя към дома се подхлъзнала и счупила съда за вода. В този момент си спомнила за старото гърне и решила с него да напълни вода. Когато го сложила във водата, диамантът се изтъркулил и потънал в реката. Връщайки се у дома, тя намерила браминът отчаяно да търси гърнето из цялата къща. Виждайки я с него, той разбрал какво се е случило. Мрачен заради случилото се, отново излезнал да иска милостиня.
И отново Арджуна и Кришна го видяли и когато Арджуна чул за нещастието му, казал на Кришна:
„Мисля, че този човек не е благословен от съдбата и не мога да му помогна.“
Тогава Кришна дал на стареца 2 монети. Мъжът ги взел и си тръгнал.
„Боже мой, ако златните монети и диамантът не успяха да променят съдбата му, то какво добро могат да направят тези две монети?" - възкликнал Арджуна.
Кришна се усмихнал и отговорил: "Ще видим."
На път за вкъщи, проклинайки съдбата си, старецът видял риба, уловена от рибар, която се борила за живота си. Той я съжалил и си помислил:
„С тези две монети нищо не мога да си взема за храна, по-скоро бих спасил живота на това същество.“
И той купил рибата. Когато се канел да я пусне в реката, забелязал, че рибата се задушава заради нещо в устата си - това било неговият диамант. От щастие започнал да вика:
„Вижте какво намерих, вижте какво намерих!“
Точно по това време наблизо минавал крадецът, който го ограбил. Чувайки виковете, той решил, че старецът го е познал и затова вика. Страхувайки се, че могат да го хванат, той се втурнал към него и молейки го за прошка, му върнал всички откраднати златни монети. Браминът бил щастлив и взел цялото си богатство. След това отишъл при Арджуна и му разказал как са се обърнали събитията, благодарил за помощта и си тръгнал.
Арджуна попитал Кришна:
„Господи, как стана така, че златото и диамантът не успяха да му помогнат, а твоите оскъдни две монети успяха?“
Кришна отговорил:
"Когато притежаваше злато и диаманти, мислеше само за себе си и нуждата си, но когато имаше само две монети, той постави нуждата на друг преди своята и аз се погрижих за него. Истината е в това, Арджуна, когато мислиш за болката и нуждата на другите и действаш, за да им помогнеш, вършиш Божието дело, а тогава самият Бог се грижи за теб."