Магарето накрая остаря

Не можеше да тегли и заплака.

Стопанинът реши, че е съдба,

и даде го на вълк - като отплата.

Вълкът ще вземе старата му плът,

стопанина спокоен си полегна:

"Магарето е старо, само стръв.

Вълкът да хапне. Друго ще си взема."

И след като изниза се нощта

а Слънцето към двора му погледна,

учудено премигна, засия,

и кротко върху облака поседна.

Във мръсната кошара сред тъга,

стоеше То с съдбата си несретна,

Вълкът до него сложил бе глава

и плачеха за злото във човека.

© Владимир Йосифов

/ по действителен случай/