Другите са просто празна лодка

Един монах решил да медитира на отдалечено от манастира място, където няма друго човешко същество, което да го обезпокои.

На разсъмване се насочил към езеро, отдалечено на километри от неговия манастир. Вървял няколко часа бос по кална пътека. Накрая стигнал до бреговете на езерото, качил се в една лодка и стигайки до средата на езерото, я закотвил.

Отпуснал се в малката си лодка, затворил очи и започна да медитира. Медитирал мълчаливо в продължение на няколко часа в пълна тишина, без никакъв звук освен този от леките вълнички на почти неподвижната вода. Внезапно той усетил разтърсване от друга лодка, която се блъснала с неговата. Той не искал да прекъсва медитацията си, затова продължил да държи очите си затворени. Но усетил как в него се надига гняв, защото някой си е позволил да го обезпокои. Надигащият се гняв го накарал да отвори очи и бил готов да изкрещи на лодкаря, прекъснал медитацията му. Това, което видял обаче, го накарало да ахне. Лодката до него била празна и вероятно сама е доплувала до неговата в средата на езерото.

Точно в този момент будисткият монах постигнал просветление. Той моментално осъзнал, че гневът се крие в самия него. Всичко, което е нужно, е удар отвън, който да го провокира да се прояви.

В резултат на това животът му се променил. Оттук нататък, винаги когато случайно попадал на някакво обстоятелство или човек, който да го ядоса, той си напомнял:

"ДРУГИТЕ СА ПРОСТО ПРАЗНА ЛОДКА. ГНЕВЪТ СЕ КРИЕ В МЕН."