Все 2 лева... а различна стойност...

Бензиностанция. Спирам на колонка. Няколко секунди по-късно на колонката до мен спира дама.

Излизайки от колата си, докато дамата е още в нейната, казвам на момчето, което е на смяна:

- Здрасти. Обслужи първо дамата. Аз съм ок, ще изчакам.

Той завърта глава наляво и надясно. Чудя се това знак "Не" ли е...? Очите му показват несъгласие. Доближава ме. Навежда се към мен. Прошепва ми:

- После нея. Първо теб. Нищо че е дама. Ще ти кажа после защо. Изчакай ме.

Скок във времето...

Дамата е заредена - потегля. Аз съм зареден - оставам.

Момчето споделя с мен:

- И двамата зареждате тук от време на време, нали?

- Явно, щом казваш.

- Знаеш ли по какво си ПРИЛИЧАТЕ с тази дама?

- Не.

- И тя, и ти, когато ви измивам стъклата, ми давате бакшиш по 2 лева.

- Е, радвам се за теб…

- Чакай, чакай – прекъсва ме – а знаеш ли каква е РАЗЛИКАТА между вас?

- Не.

- Тя ми хвърля двата лева все едно съм ѝ прислужник нек'ъв, на който дава милостиня!

- Слушам те...

- А ти ми даваш двата лева с благодарност. Държиш се с мен все едно ти правя голяма услуга.

- Ама ти наистина ми правиш услуга.

- Не, това ми е част от задълженията. Друго е важно! С теб се чувствам уважаван. Разбра ли сега РАЗЛИКАТА между теб и нея?

- Разбрах. Благодаря ти.

- Аз ти благодаря.

Все за 2 лева става въпрос, а каква разлика в стойността им!

"Какво правим" е толкова важно, колкото и "Как го правим"!

Източник: FB