Как понякога е полезно да се четат книги
Тази история се случи на моя приятел от училище Алексей. Случи се по времето, когато на ж.п. гарите и летищата нямаше ред. Алексей спокойно чакаше за прехвърляне в чакалнята. Чакането не беше дълго - 18 часа. Той се забавляваше, доколкото можеше - тъкмо се канеше да препрочете за втори път шедьовъра на литературната мисъл от поредицата "Аз съм крадец по закон", когато изведнъж видя как цигани оглеждат един мъж - пътешественик като него.
Алексей се приближи до тази компания и чу откъслечни фрази: "имаш смъртоносна магия върху себе си", "трябва спешно да я премахнеш", "всички ще умрат", "трябват ти пари или злато". Беше очевидно, че бедният човек е хипнотизиран; най-разговорливият циганин прокарваше перо по лицето си и мърмореше нещо. Останалите петима или шестима създаваха фон. Мъжът посегна към портфейла си. Алексей си представи себе си без пари в друг град и се втурна да защити мъжа.
- Другарю циганин, гражданинът е с мен, трябва да вървим - той хвана бедняка под хипноза за лакътя и го поведе нанякъде. Веднага усети, че го дърпат за шията. Обърна се и зад него застана едър циганин със златни зъби. През зъбите си той съскаше.
- Върви, накъдето си тръгнал. Ще те намуша!
Алексей не искаше да бъде намушкан с нож в друг град, затова си тръгна. Междувременно мъжът даваше на циганина златен годежен пръстен и часовник. Чувството за справедливост на Алексей кипна. Той бръкна в джоба на якето си за тебешира, който му беше останал от рисуването по паважа с племенницата му. Решително се приближи до тълпата. Седна в краката на един мъж. Както в "Вий" на Гогол, той направи кръг, вътре в който застанаха той и мъжът. Той вдигна ръце във въздуха и започна да крещи като луд:
- Анон едхелен едро хи амен! Фенос ногосрим, ласто бех ламен!
Работата е там, че Алексей много харесваше "Властелинът на пръстените" на Толкин. Това заклинание на Гандалф той по някаква причина беше научил наизуст. Означаваше: "Елфически порти, отворете ни сега, врати на гноми, послушайте думата ми!". Алексий се поклони и изкрещя заклинанието отново и отново. Думата му беше послушана не само от гномите, но и от циганите. Изнервени, те започнаха да се прекръстват и да си тръгват един по един. Алексий видя циганина със златните зъби. Той погледна Алексий гневно и измърмори нещо грубо. Алексей си спомни любимата си сцена, "битката между Гандалф и Балрога", демоничното същество, и като погледна врага си в лицето, изкрещя на цялата гара:
- Аз съм служител на тайния огън, пазител на пламъка на Анор,
Тъмният огън няма да ти помогне, пламък на Удун!
Върни се в мрака, няма да минеш!
Лицето на циганина побеля. Той падна на колене. После започна да вади златни накити от джобовете си и да ги поставя в кръга от тебешир. Алексей не можеше да се спре и крещеше вбесен:
- Върни се обратно в тъмнината, няма да минеш!
Бедният циганин се провикна:
- Аз нямам нищо друго! Имам зъби, но ми трябва малко време.
Алексей не спираше:
- Аз съм служител на тайния огън!
Циганинът се разплака:
- Аз имам семейство. Страх ме е! Милиция, помогни! Те ме убиват! - След това бързо се изправи и побягна.
В крайна сметка на входа на железопътната гара останаха двама мъже. Алексей се изправи, изтърси панталоните си и каза на мъжа:
- Ето, вземи го, твой е. Наздраве, не се занимавай повече с това!
Човекът го погледна със замаяни очи.
- Колко ти дължа за ритуала против уроки?
***
Когато децата ми ме питат: "Татко, защо четеш? Скучно! Можеш да гледаш телевизия и YouTube", аз винаги се сещам за Алексей и онова циганче със златните зъби, усмихвам се и отговарям с думите на Фелисия Джанлис:
- Тези, които четат книги, винаги ще контролират тези, които гледат телевизия.