За да се успокоиш

 „В името на Бог Състрадателния, Милостивия - каза той. - Имало едно време млад мъж, който бил много неспо­коен. Пътувал от едно село до друго, надявал се да намери учител, който да го научи на нещо стойностно. Хората го виждали как пътува от едно място към друго и се държали мило с него, защото бил добър млад човек, с много добри об­носки. Един ден той срещнал мъдрец, когото всички смята­ли за наистина много мъдър.

Младият му казал:

  • Много неспокоен съм и не мога да спра да търча от едно място към друго. Такъв съм си, а хората смятат, че е странно. Бих искал да съм щастлив и да се успокоя.

Мъдрецът изслушал момчето, замислил се за миг и рекъл:

  • Разбирам как се чувстваш и мога да ти помогна. Но ако искаш да съм ти полезен, няма да задаваш въпроси и да се съмняваш в лека, който ще ти предпиша.
  • О, мъдрецо, разбира се, че няма да се съмнявам в запове­дите ти. Ще ги следвам точно дори това да означава да не правя нищо друго до края на дните си.

Мъдрецът казал:

  • Трябва да хванеш пътя и да пътуваш надлъж и нашир. Трябва да търсиш най-щастливия човек на света. Когато го намериш, го помоли да ти даде ризата си.

Звучало като необичаен лек, но младият човек бил дал обет да направи каквото му се каже. Затова се сбогувал с мъдреца и тръгнал на път.

Пътувал на север, пътувал на юг, пътувал на изток и за­пад, срещнал всякакви хора. Някои били богати, други бе­дни. Някои били храбри, а други - страхливци. А той питал всички дали знаят къде може да намери най-щастливия чо­век на света.

Младият човек получил много отговори. Някои му казали:

  • Аз съм много щастлив, но има един много по-щастлив, който живее там, на хълма.

Други казвали:

  • Я да се разкараш, преди да сме те пребили.

Младият човек търсил из своето царство, пътувал до съ­седното, след това до друго. Дните преминавали в седмици, седмиците в месеци, а след това в години. Не спрял за мо­мент. Тогава напълно изтощен от търсенето, той спрял да си почине под едно дърво на края на огромна гора и си събул обувките.

Докато седял там, чул смях. Бил толкова силен, че пти­ците продължавали да летят, вместо да заспиват. И бил толкова невероятно бурен, че листата падали от дървета­та. Всеки друг би бил шокиран от звука, но младият мъж, който вече не бил чак толкова млад, много се развълнувал. Обул си отново обувките и последвал смеха.

Гората била гъста и тъмна. Би била и напълно тиха, ако не бил смехът, който се носел отдалеч. Мъжът последвал звука и стигнал до езеро. В езерото имало остров, а на ос­трова малка къщица. Смехът сякаш идвал от нея. Мъжът не видял лодка, затова се хвърлил във водата и заплувал към острова.

Подгизнал и премръзнал, той стигнал до къщата и почу­кал на вратата. Никой не отговорил, но смехът не спрял. Събрал кураж и отворил вратата. Вътре на килим седял старец. На главата си имал голям тюрбан в ягодов цвят. Така силно се смеел, че сълзи се стичали по бузите му. Търса­чът се промъкнал тихо и застанал на края на килима. Казал много тихичко:

  • Извинете ме, Учителю, аз съм от далечно царство и ме пратиха да намеря най-щастливия човек на света. Вие ми изглеждате забележително щастлив. Моля ви, кажете ми има ли някой по-щастлив от вас?

Смеещият се мъж издърпал носна кърпичка от ръкава и си издухал носа.

  • Много съм щастлив - казал той, като сдържал смеха си - и със сигурност мога да ти кажа, че не знам някой толкова щастлив, колкото съм аз. Хахаха!
  • Тогава, господине, мога ли да ви помоля за една услуга?

-Да. Каква?

  • Бихте ли свалили ризата от гърба си и да ми я дадете?

В този момент старецът се разсмял и се смял, и се смял, и се смял. Толкова много се смял, че всички животни в гората се уплашили.

  • Момчето ми, ако беше си дал време да ме огледаш - казал мъдрецът, хлипайки от смях, - щеше да видиш, че не нося никаква риза.

Младежът се ококорил, когато разбрал, че това било истина. Канел се да каже нещо, но мъдрецът започнал да отвива тюрбана си. Отмотавал го пласт след пласт и го надиплял на килима. Чак когато го свалил напълно, мъжът осъзнал истината - старецът не бил някой друг, а мъдрият човек, който го пратил на това пътешествие.

  • Кажи ми, о, Учителю - казал младият мъж, - защо не ми каза къде е най-щастливият човек на света още в начало­то? Щеше да ми спестиш много време и неприятности.
  • Защото за да се успокоиш - рекъл мъдрецът, - ти тряб­ваше да опиташ определени неща, да видиш други и да срещ­неш много хора. Знаех, че ще е дълъг процес, но ако бях ти казал в началото какво те чака, щеше да избягаш и никога нямаше да се излекуваш.“