Магазин „Желания“

"На края на Вселената имало един магазин. По него нямало рекламни табели отдавна – веднъж ги отнесъл ураган, а новият собственик не забил и един пирон повече, защото всеки местен жител знаел, че магазинът продава Желания.

Магазин бил огромен, човек можел да си купи почти всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост президент на корпорацията, пари, деца, любима работа, красива фигура, спечелен конкурс, луксозни коли, власт, успех и много повече. Малко от желанията се купували с пари, повечето се купували по различен начин. Не се продавали само живот и смърт – с това се занимавал централният офис, който се е намирал в друга галактика.

Всеки, който влизал в магазина първо научавал цената на своето желание. Цените били различни. Например, една любима работа струвала отказ от стабилност и предвидимост, готовност самостоятелно да се планира и структурира собствения живот, вяра в собствените си сили и разрешаване на себе си да работиш там, където искаш, а не там, където трябва.

Властта струвала малко повече: било необходимо човек да се откаже от някои свои убеждения, да бъде в състояние да отказва на другите и да си позволи да казва „Аз“, въпреки одобрението или неодобрението на другите. Някои цени изглеждали странни – брак можел да се получи почти без нищо, но щастливият живот бил скъп: личната отговорност за собственото щастие и способността да се радваш на живота, да знаеш собствените си желания, отказ да се съобразяваш с другите, способността да цениш това, което имаш, да осъзнаваш собствената си стойност и значение, риск от загуба на приятели и познати. Любовта била безплатна и имала едно условие за голямо учудване на много клиенти, които били готови да платят всичко за да я имат и когато питали собственикът, защо била безплатна и какво било условието, той отговарял:

- "Ако купите любовта, тя спира да бъде любов, вместо да я купувате, опитайте се да я почувствате. Условието е просто, да бъдеш в готовност да се откажеш от всичко, ако се наложи." Дори и безплатна, любовта била твърде скъпа за повечето хора, които я подминавали с присмех и искали да купят нещо скъпо.

Не всеки, който влизал в магазина бил готов веднага да си купи желание. Някои виждали цената и веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго стояли в размисъл, а някои се оплаквали от високите цени, искали отстъпка или се интересували от промоции. А имало и такива, които давали всичко което имали, за да получат заветното си желание.

Щастливците били оглеждани със завист от другите купувачи, които говорели, че собственикът на магазина е техен приятел и затова им е дал желанието така, без никакъв труд. На собственика на магазина често му предлагали да направи цените по-ниски, за да се увеличи броят на купувачите. Но той винаги отказвал, защото качеството на желанията ще пострада.

Когато питали собственика дали не го е страх, че ще разори, той поклащал глава и отговарял:

- "Всяко време ще има смелчаци, готови да поемат риска на живота си, да се откажат от познатия и предвидим живот, способни да повярват в себе си, имащи сили и средства, готови да платят за да се изпълнят техните желания."

А на вратата на магазина вече стотици години висяла обява:

*Ако желанието ви не се изпълнява – това означава, че все още не е платено.* 

Притча от Юли Минаков