3 март
В края на днешния светъл ден… няколко думи за случилото се. Думи, които да хвърлят светлина върху войната - довела до нашето Освобождение.
На първо място - важно е да се знае и помни, че тази война е замислена не в Русия, а на Острова, който тогава, както и днес - все е гнездо на оси.
Замислена е на Острова и от онези сили - в сенките, които и в нашите дни правят, както винаги са правили, всичко възможно - Русия да бъде поставена на колене и раздробена на десетки враждуващи помежду си части.
Цар Александър много добре е разбирал, че ако обяви на ОИ (Османската империя) война ще попадне в капан. Капан, който е възможно да му струва Царството. Знаел е, защото е нямало причина в полето на хладния разум - Русия да победи ОИ - тук на нашия полуостров, но и в Кавказ.
Почти невъзможна е била такава победа, поради няколко причини:
На първо място - многократно по-добре въоръжената османска армия;
Подкрепата, която ОИ има от Британия, но и от почти цяла Европа;
Обстоятелството, че османците и тук, и в Кавказ са “у дома си”;
Също и поради огромните логистични усилия, които е трябвало да бъдат направени;
Но и чисто поради “топографските особености” - за да навлезе у нас руската армия - било е необходимо да преодолее голямата река Дунав.
Срещу всички тези доводи - против войната - имало е един единствен довод тя да се случи - а той е т.н. “обществено мнение”.
Основно поради братските чувства, които благодарение на Църквата са отхранени в Русия към нас - българите, руснаците наистина горещо са пожелали войната да бъде обявена.
Основно… но не само.
Желанието за влизане във война с ОИ е грижливо “отгледано” и от “петата колона” в Русия, която по внушение на онези от мъглявия остров - направили са всичко възможно да засилят сред народа и сред дворянството желанието Русия да влезе в поредна война с ОИ.
За това помага и европейската преса - която месеци наред тръби, че българският народ е подложен на зверства, което в огромната си част е било истина, особено в светлината на състоялото се Априлско Въстание.
Разбирате ли…
Цар Александър и малцина край него добре са разбирали, че влизайки във война с ОИ - влизат в капан. На тях им е било пределно ясно (както в новите времена беше ясно на Путин) че това е не просто поредна война с Полумесеца, а е война на живот и на смърт.
Османлиите са добре подготвени за тази война, но също са опиянени от победата си в другата война преди нея - Кримската.
В Кримската война - водена едва двадесет години преди войната от 1877-78 г., Русия губи два пъти повече войници и три пъти повече цивилни, отколкото обединените османски, английски, френски и сардински армии и държави.
Добре са били подготвени османлиите, а освен това са в положение да се защитават - застанали зад голямата река Дунав.
Османската армия е разделена на два големи корпуса. Единият при Видин с Осман Паша, а другият при Русе, Шумен, Варна, Силистра - начело с Мидхат Паша.
Двата корпуса са с численост равна на цялата настъпваща руска армия.
Не е можело… нямало е вероятност изобщо реката да бъде премината при наличието на толкова войска, както още и на могъщия по онова време османски военен Дунавски флот.
Нямало е, ако от другата страна на реката стоеше, която и да е друга в света армия, освен руската.
Защото те преминават там - където изобщо не се е считало за възможно да се мине. При стръмния и висок бряг на Свищов.
Още с влизането си на наша земя - руската армия попада между двата корпуса, за които вече стана въпрос.
И въпреки, че положението на войската (по това време дори и без тежката си артилерия, която идва значително по-късно) никак не е било сигурно - руснаците отделят една тринадесет хилядна бойна част - начело с Генерал Гурко, която е трябвало веднага да премине Балкана и да достигне Одрин, като така принуди Султана да моли за мир.
Това действие - само по себе си, изглежда неразумно, но не и когато става въпрос за руски и български воини.
Войната е щяла да премине като един истински “блицкриг”, във време, когато немците още не са го дори и измислили.
Щяла е…
Но тук се намесва всякога коварната Британия. Английският флот - веднага прехвърля от земите на днешна Албания, една четиридесет хилядна част - водена от сатрапа Сюлейман Паша. Тази армия - в не по-малко спешен от русите - бърз порядък, се отправя да пресрещне отряда на Генерал Гурко.
Срещата се състои при гр. Стара Загора.
Тук няма да описвам избитите около и над двадесет хиляди българи, но ще напиша, че замисълът на османлиите и британските им куратори, е бил, след като изтикат Генерал Гурко отвъд Балкана, да притиснат - вече по-малочислената руска армия от запад с войската на Осман Паша, от изток с войските на Мидхат Паша, а от юг с частта на Сюлейман Паша.
От север е река Дунав, където русите е трябвало да бъдат издавени.
Лесно е да се досетите, че ако това беше станало - руската армия щеше да бъде разбита, а стотици и стотици хиляди българи щяха да избягат заедно с нея.
По нашите земи вече нямаше да се чува български реч. Тук много бързо щяха да бъдат заселени всякакви други хора от необятната по онова време ОИ.
Интересна подробност е, че генерал Гурко и щабът му - не са считали за възможно Сюлейман да мине през Шипка. Далеч по-благоприятно за него е било минаването през Хаинбоаз и затова - точно там го чакат. А на Шипка оставят основно български опълченци. В подкрепа на това тяхно разбиране е бил и хитрият маньовър на Сюлейман, който изпратил няколко хиляди конника - да разпрашат полетата при Нова Загора, (която също е била опожарена) за да създадат впечатление, че цялата армия се отправя към Хаинбоаз.
Описвам всичко това по две причини:
Първата е, че цял ден чета разни българяни, които пишат, че нищо толкова не се било случило на Шипка, та цяла България да се стича на този връх на 03.03.
А втората е, че много хора дори и не осъзнават как в тази война - на карта е била заложена не само една поредна война, а изобщо съществуването и на Русия, и на България.
В светлината на това, което прочетохте, навярно осъзнавате, че именно на този връх - Свети Никола, именно там, се е решила войната.
На този връх изгря Свободата, а тя пък стана възможна точно поради решаващото участие най-вече на българи там.
И точно това българяните - платени от същия мъгляв остров - НИКОГА НЯМА ДА НИ ПРОСТЯТ!
Защото тогава и там - ние защитихме не само правото да ни има, но и Русия!
И още:
Българите не са странични наблюдатели на своето Освобождение!
Днес четох какви ли не глупости за това как:
Опълченците били едва 10 000 души;
Сърбите били дали повече жертви от нас;
Русите са загубили 180 000 човека;
Финландците сме ги забравили,
а румънците пък били от ключово значение за превземането на Плевен.
Истината:
В действителност опълчението не е десет хиляди човека, а е седемнадесет хиляди.
А е добре да знае, че и тези седемнадесет хиляди трудно са се “вредили” в състава на руската армия и са държани обикновено “встрани” - за да не пречат, поради “слабата” си подготовка.
Слаба е била - да. Но единствено в строевата подготовка. В действителност нашите деди - опълченци, са смайвали русите със своята точност, борбеност и жертвоготовност.
И…
Истината е, че действително стеклите се желаещи да се запишат в опълчението са били над 120 000 души!
Русите просто са ги върнали. Нито са имали въоръжение, (нашите опълченци са снабдени със значително по-стари и лошокачествени пушки от руските войни) нито възможност да ги хранят и ръководят. Взели са в редиците си единствено четници от въстанията и други - сражавали се за сръбската и гръцка свобода.
Сърбите…
Сърбия влиза във войната буквално в последните три седмици. Влиза, колкото да откъсне и тя на свой ред “парче” от новоосвободените земи. Парче - населено и до днес с българи.
Финландците…
Да, в състава на руската армия е имало фини, но цялата Финландия тогава е била в пределите на Руската Империя. И числеността на фините се е свеждала до един батальон. Ако ще изброяваме всички народности - да каним и словаци, и черногорци, и поляци… та даже и Япония, че е имало един самурай.
Това не е шега. Имало е.
Русия…
Цялата руска армия на този “Дунавски фронт” е била с обща численост от 180 000 човека. Вярно, след първоначалното навлизане на тези 180 хиляди човека има и допълнително дошли сили, но сборът им общо, заедно с румънците не надхвърля 300 000. Сами разбирате как не може да са загубили 220 000 хиляди човека, нали?!
Несъмнено - един руснак да е загубил живота си тук - то е за нашата свобода и трябва да бъде зачетен. Но това не значи, че е необходимо да пишем глупости.
А в действителност русите са дали около 40 000 убити, загинали от измръзване и покосени от болести, за свободата на нашата Родина.
За което - ПОКЛОН!
И накрая румънците…
Да, Румъния участва с немалко войска, (общо около 40 000 човека, като това включва и тилови части) но решаващите победи (освен руската самоотверженост) са изисквали и са се случвали, където рамо до рамо с русите са били нашите деди. Българите.
Така например, София никога нямаше да падне, ако не беше зимния преход през Балкана на генерал Гурко, а този преход е изисквал неистови усилия на русите, но също умело разузнаване и съпровождане - изобщо цялостна помощ от българското население. Помощ включваща не само сражения, а хора, които да водят колоните, (защото Балканът не е шега, а зимата на 1877-1878 е била изключително тежка) както и чиста логистика при бивакуването.
Тук не пиша за Шипка, където русите просто не са можели да повярват в устрема на Опълченците. Устрем, който е сторил тъй, че четиридесет хилядна армия - да се огъне пред три хиляди.
Защото такова е било съотношението в първите три дни.
И накрая…
Поклон пред братята ни освободители, но поклон и пред дедите ни, без които тези думи никога не биха стигнали до вас!
Христо Христов
https://www.facebook.com/Hristo.G.Hristov