Защото да оставяте всичко да се влошава под извинението, че „нищо не е вечно“, не е мъдрост
 
 
В името на духовността се разпространява един фин капан: идеята, че нищо не заслужава да бъде държано, защото всичко е преходно. Че тъй като този свят не е нашият произход, няма значение дали се грижим за него или не, дали го поддържаме или го изоставяме, дали го мразим, дали се държим за него или се отдръпваме от него.
И това трябва да бъде ясно заявено.
Не всяко откъсване е еволюция.
Не всяко отдръпване е мъдрост.
Преди някой да каже, че това е „материализъм“ или привързаност към света, нека изясним нещо.
Духът не принадлежи на тази равнина.
Не е оттук.
Не му е нужно нищо, което се случва тук, за да бъде това, което е.
Но докато е въплътен, докато преминава през този етап, той действа. А действието не е привързаност. Действието е упражняване на насока.
Има едно изкривяване, което се нормализира: убеждението, че тъй като светът е преходен, нищо не заслужава грижа. Че тъй като това не е нашият произход, няма значение дали се държим за него или не. Това отдръпване от всякакъв вид напрежение е знак за извисяване.
Това не е откъсване.
Това е прикрито безразличие.
Истинското отдръпване не е изоставяне.
Това не е измиване на ръцете от нещата.
Това не е да кажеш „Не ме интересува нищо“ като символ на превъзходство.
Несътвореният Дух не се слива с материята. Но и не се разтваря в нея. Той не зависи от резултата, от разпознаването или от постоянството. Но докато е тук, той осигурява насока.
А насоката предполага поддържане.
Нормализираме елегантното отдръпване. Емоционалното прекъсване на връзката. Липсата на ангажираност. Хората, които говорят за свобода, когато в действителност не искат да поддържат нищо достатъчно дълго, за да се вкорени.
Проект, който не се преразглежда, се разпада.
Позиция, която не се защитава, отслабва.
Дума, която не се почита, губи тежест.
Структура, която не се поддържа, се срива.
И тогава казваме: „Ако е паднало, не е било предназначено за мен.“
Не.
Много неща не се чупят от съдбата. Те се разбиват от изоставяне, прикрито като зрялост.
Не говоря за натрупване.
Не говоря за прилепване.
Не говоря за боготворене на материални неща.
Говоря за последователност.
Ако заемете позиция, се придържате към нея.
Ако изградите нещо, го преразглеждате.
Ако дадете думата си, я спазвате.
Ако изберете да присъствате, вие сте там напълно.
Защото да оставяте всичко да се влошава под извинението, че „нищо не е вечно“, не е мъдрост. Това е духовна мързел. Да се ​​​​каже, че Духът не се нуждае от нищо, е вярно.
Но използването на това, за да се оправдае небрежността, не е.
Докато сме на тази равнина, всяко действие е тренировка. Всяка структура, която поддържаме без фанатизъм, укрепва вътрешната ни сила. Всеки път, когато не се отказваме при първия признак на проблем, ние се закаляваме.
Грижата за това, което поддържаш, не е материализъм.
Материализмът е вярване, че материята е крайната цел.
И никой тук не казва това.
Говорим за присъствие.
Откъснатостта ни освобождава от зависимост.
Безразличието отслабва нашата посока. А Духът не намалява.
Той не се оправдава.
Той не бяга.
Той остава непоколебим.
Juliett Gutierrez
Превод Ивайло Добрев