Мълчанието не освобождава, ако е родено от страх, а думите не оковават, ако са родени от Духа

В много от моите писания настоявам, че трябва да отдръпнем чувството си за този свят, да спрем да държим с внимание всичко, което принадлежи на системата. Но когато пишем за война, несправедливост или глобална манипулация, някои си мислят, че попадам в същия капан - че като го назовавам, му давам сила. Не. Мълчанието не освобождава, ако е родено от страх, а думите не оковават, ако са родени от Духа. Ние не пишем, за да поддържаме света, а за да го обезвредим отвътре, да превърнем думите в акт на духовна война, а не в ехо от колективна болка.

Когато казваме, че трябва да отклоним вниманието си от света, не става въпрос за бягство или мълчание, а за разкъсване на връзката, която ни държи въртящи се в измамата. Системата не се храни с факти, а с емоционалната реакция, която те провокират. Тя не се нуждае от вашето одобрение или вашата омраза; тя се нуждае от вашия вътрешен смут. Всеки път, когато се разстроите, спорите или се отчайвате от това, което виждате, вие му давате най-святото нещо: вашата енергия на смисъла.

Врагът не иска мълчание; той иска емоция. Той иска да говориш от ярост, от безсилие, от страх. Иска думите ти да бъдат ехо на неговия хаос. Но Духът не реагира; Духът разкрива.

Следователно, откъсването на вниманието ти от системата не означава да спреш да гледаш света, а по-скоро да го гледаш от друго място, без да принадлежиш към него. Душата вибрира от случващото се; Духът наблюдава, без да бъде трогнат. Това е истинска свобода.

Промяната на точката на излъчване означава да не говориш от раната, а от видението. Не да пишеш, защото боли, а защото разбираш. Когато словото ти се ражда от Духа, то престава да бъде оплакване и се превръща в меч. Всяко изречение спира да подхранва шума и започва да го разглобява. Реактивната емоция е стръвта на врага: да се научиш да я обезвредиш означава да й откажеш храна. Това не е студенина, това е яснота. Това не е безразличие, това е вътрешна сила: не става въпрос за мълчание, а за това да знаеш откъде говориш.

Защото една дума може да захранва затвора или да го разруши, в зависимост от точката на излъчване и намерението, от което е изречена.

Задържането на оста не е свързано с честоти, а с присъствие.

Духът не се колебае; той Е. Това, което трябва да се поддържа, е вашето закотвяне в това същество. Когато останете там, нито медийните манипулации, нито войната, нито лъжите могат да ви накарат да се въртите. Можете да говорите за всичко, дори за най-тъмното, без да бъдете замърсени от вибрациите му.

Това е разликата между реагиране и действие от оста.

Тогава актът на писане престава да бъде освобождение или колективен плач. Той се превръща в акт на духовна война. Защото не пишете, за да споделите болка, а за да освободите зрението.

Не пишете, за да търсите справедливост в света, а за да покажете как е изфабрикуван затворът на душата.

Всяка ваша дума, когато идва от Духа, прекъсва нишката на измамата. Ето защо не трябва да мълчите: трябва да говорите оттам, където врагът не може да ви достигне. Оттам всяка дума се превръща в огън, който не разрушава, а разкрива.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев