Чакането на Солар флаша. Следващото Затъмнение. Христос. Командир Ащар. Възнесените Майстори.
Никога не е имало толкова много „будни“ хора, които говорят толкова много и правят толкова малко. Чакането е новото робство, маскирано като доверие.
Мнозина вярват, че пробуждането е външно събитие, нещо, което един ден ще почука на вратата им и без усилие ще ги превърне в герои. Те чакат Христос, сякаш е божествен пощальон. Чакат Командата на Ащар да кацне на покрива, за да ги отведе на поход към свободата. Чакат Възнесените Майстори, онези, които прекарват вечността, казвайки „почти съм там“, да свършат работата, която са избягвали от цял живот.
Има хора, които се доверяват на Галактическата федерация на светлината, която обещава спасение от десетилетия, което никога не се случва. Други се вкопчват в убеждението, че затъмнението ще отключи суперсили и ще изчисти травми, които дори не смеят да погледнат. Някои се кълнеха, че Слънчевата светкавица ще ги накара да еволюират, без да преминават през неудобния процес на самопознание.
Да не говорим за онези, които чакат НЕСАРА, ГЕСАРА или която и да е духовна лотария, която ще разтвори кармичния дълг, финансовата система и, между другото, цялата лична отговорност. Има хора, които се доверяват на числови портали, магическо дишане, ДНК активации, закупени през Zoom, и космически медали за „силна вяра“.
Никога не е имало толкова много „будни“ хора, които говорят толкова много и правят толкова малко. Колко е лесно да се сочи с пръст към властимащите, елита, старата система. Колко е лесно да се крещи революция от дивана с екран като барикада. Колко е удобно да се чувстваш сякаш принадлежиш към правилната страна, без да мръднеш и сантиметър от волята си.
Те бъркат гледането на видеоклипове с проучване. Бъркат коментирането с приноса. Бъркат възмущението с предприемането на действия. Бъркат чувството за специален с това да си различен. И най-вече бъркат „надеждата за промяна“ с „да бъдеш промяната“.
Врагът не е група злодеи, контролиращи света; това е пасивното подчинение на милиони, които вече знаят, че нещо не е наред, но въпреки това не правят нищо. Духовната инерция е личната охрана на системата и най-добрата стратегия на демиурга.
Ето истината, която никой не иска да чуе:
Няма да се освободиш, като чакаш светът първо да се промени.
Няма да възстановиш произхода си, като вярваш, че някой друг ще го направи вместо теб.
Изходът не е физически, психически или емоционален. Той е духовен; той е вътре.
Това, което трябва да движиш, не е материя или енергия, а твоят несъздаден Дух. Не ти трябват оръжия или идеи, а вътрешно утвърждение. Силата, която отрича програмирането на душата и нарушава подчинението на системата в основата ѝ.
Ако пробуждането ти не е променило позицията ти спрямо системата, ако продължаваш да се държиш като поредното зъбно колело, чакащо космическо разрешение да живее, тогава пробуждането ти е било просто лозунг. Никой не се събужда, оставайки същият.
Не чакайте кораби, не чакайте сигнали, не чакайте портали, не чакайте автоматични повишения или вселенски декрети без вашето отричане на вътрешно подчинение. Чакането е новото робство, маскирано като доверие.
Духът, който заглушавате, е по-могъщ от всички правителства, религии и раси в космоса.
Ако не го потвърдите, другите ще го използват, за да продължат вашето заточение.
Единственият спасител, който съществува, е това, което сте по същество. Това е пламъкът на студения огън, който притежавате. Всичко останало са фантазии, за да продължите да отлагате свободата си.
Тези, които наистина се пробудят, спират да спекулират за деня, в който нещо ще се случи.
И решават, че вече няма да се подчиняват на системата нито ден повече. Не се увличайте от миражи и външни обещания; нищо и никой няма да свърши работата вместо вас...
Чест и Сила, Воини!!!
Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB
Превод Ивайло Добрев