Дева Мария, нейните приятелки, егрегорите, олтарите, поклоненията и чудесата на вярата

Девите, които се появяват по стени, облаци, плодове или храмове, не са нито чудотворни, нито божествени. Те са егрегори, психически същества, създадени от масивната концентрация на вяра, страх и емоция. Всяка молитва, всяко шествие, всеки образ, повтарян от векове, захранва тяхната сила и колкото по-интензивно и масивно е поклонението, толкова по-мощно става съществото. По този начин, колективната мисъл може да се трансформира в нещо, способно да движи милиони, да генерира видими явления и да произвежда това, което светът нарича чудеса. Чудесата не са небесна намеса, а отговор на егрегора, захранван от човешката енергия, която го поддържа.

Църквата и други институции използват тази сила от векове, издигайки девиците до свещени символи, изграждайки ритуали и пространства, където човешките емоции са концентрирани, за да консолидират егрегора. Всеки олтар, всяко поклонение, всяка история за привидение укрепва съществото и усилва неговото влияние. Поклонението не възниква от нищото: то идва от древни култове към женското начало, към земната майка, към съзидателната женска сила. С течение на времето тези фигури на предци са били оформени и опитомени от религиозната система, трансформирани в пасивни, послушни и съвършени същества, които поддържат илюзията за утеха и послушание.

Има толкова много девици, защото всяка култура, всеки регион, всяко поколение създава свой собствен егрегор, основан на една и съща емоционална структура: страх, надежда и нужда от застъпничество. Всички те функционират по един и същи начин: абсорбират енергията на онези, които ги почитат, отговарят с явления, които изглеждат чудотворни, и консолидират безкраен цикъл на поклонение. Силата на егрегора се крие в способността му да концентрира милиони воли, да поддържа фиксирано внимание и да проектира резултати, които убеждават вярващия, че нещо „божествено“ действа.

Това, което светът нарича чудо, е просто проявление на егрегора, енергийната плътност, създадена от колективния ум. Девата не идва от небето; тя идва от човешка сила, трансформирана в жива форма. Тя е женското лице на система, която използва емоция, преданост и вяра, за да увековечи контрола, да ни опитоми, да накара човечеството да разчита на утеха, която никога не освобождава.

Произходът на това поклонение датира от най-ранните култове към женското начало, към съзидателната майка, към архетипа на защитника, който с течение на времето се е трансформирал в символ на послушание и жертвоготовност. Това, което днес се почита като чудеса, е пресметната реакция на егрегор, изграден с векове човешко внимание. Девата не лекува, не освобождава и не насочва към несътвореното. Тя получава енергия, откликва и се укрепва. Това е нейната истинска сила.

Култът към Дева Мария е съвършена машина за емоционална и психическа манипулация. Нейният сладък, майчински образ крие механизъм, който поглъща милиони воли и ги концентрира в една единствена точка на контрол. Всяко чудо, всеки вик, всяко проявление не е нищо повече от човешка сила, превърната в жива форма. И докато съществува масово поклонение, егрегорът ще продължи да расте, по-силен от всяко индивидуално вярване, по-могъщ от всеки опит да бъде игнориран.

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев