Въпросът, който никой не иска да зададе

Ако всичко, което правите, ви кара да функционирате по-добре тук,

да обичате повече тук,

да се адаптирате по-добре тук,

да произвеждате по-добре тук...

защо го наричате пробуждане?

Пробуждането не е за оптимизиране на себе си в клетката.

Не е за това да се научите да дишате по-добре застоялия въздух на системата...

Не е за изцеление, за да се впишете, нито за „издигане“ на себе си, за да се представяте по-добре.

Това не е бягство, а актуализация на програмата.

Системата не се страхува от вас, когато медитирате, страхува се от вас, когато вече не принадлежите към нея.

Не когато станете по-добри, а когато спрете да се нуждаете от нейното одобрение.

Не когато вибрирате на висока честота, защото духът не вибрира, това не е енергия, а когато си спомните, че никога не сте били от това място.

Ако вашият процес ви прави по-послушни, по-адаптивни, по-функционални...

той не ви е събудил, той ви е излъскал.

Това те направи по-ефективно зъбно колело, по-осъзнато за ролята ти, по-гордо за собствената си верига. Истинският срив не те кара да се чувстваш комфортно.

Кара те да се чувстваш странно.

Изважда те от ритъма ти.

Прави те несъвместим с много неща, които някога са изглеждали нормални.

Събуждането не е свързано с това да се чувстваш по-добре тук. Става въпрос за това да започнеш да чувстваш, че не се вписваш.

Става въпрос за това да си спомниш нещо, което не е полезно за оцеляване в този свят, но е полезно, за да не забравяш кой си.

И това е наистина обезпокоителният въпрос:

Ако цялото ти „пробуждане“ те обвързва повече с тази равнина...

какво точно се е събудило във теб?

Джулиет Гутиерес (Juliett Gutierrez), FB

Превод Ивайло Добрев